Решение № 634 от 25.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 2163/2012 г.

Решение № 634 от 25.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 2163/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова Осъденият Г. О. Е. е направил искане за възобновяване на нохд № 11/12 г. по описа на Районния съд - гр. Пещера, като претендира наличието на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 348, ал. 1, т. т. 1-3 НПК и прави алтернативни искания - за оправдаване и отхвърляне на предявения граждански иск или връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС осъденият лично и защитата му поддържат искането. Гражданският ищец М. Т. Б. не взема участие в касационното производство (редовно призована, не се явява), а прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че липсват основания за възобновяване на делото. За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 11/12 г. Районният съд - гр. Пещера осъдил подсъдимия Г. О. Е. на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 194, ал. 1 и чл. 54 НК на една година лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати на М. Т. Б. сумата от 655,40 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 1.11.2011 г. до окончателното изплащане на сумата. С решение № 112 от 12.07.2012 г. по внохд № 297/12 г., образувано по жалба на подс. Е., Окръжният съд - гр. Пазарджик изменил посочената присъда, като преквалифицирал извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 194, ал. 1 НК и го оправдал по първоначално предявеното обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 194, ал. 1 НК. В останалата част присъдата на ПРС е потвърдена. Решението на ПОС не е проверявано по касационен ред и влязло в сила на 12.07.2012 г. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС, първо наказателно отделение установи: Искането за възобновяване на наказателното дело е направено в законния шестмесечен срок от процесуално легитимирана страна по отношение на акт, подлежащ на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК. То е допустимо, а разгледано по същество - основателно. Налице е касационното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, като допуснатите нарушения на процесуални правила са отстраними от въззивния съд, комуто делото следва да бъде върнато за ново разглеждане. При разглеждане на делото съдът по същество не е изяснил всички обстоятелства, от значение за правилното решаване на делото, както и такива, свързани с допустимостта на приетия за съвместно разглеждане граждански иск за имуществени вреди. Въззивният съд не е имал основание да отхвърли възражението на защитата на подсъдимия, свързано с предмета на престъплението. Добре видно е, че при разпита в качеството на свидетел Б. не е съобщила нищо във връзка с вида, количеството и стойността на отнетите от магазина цигари (л. 49 от нохд № 11/12 г. на ПРС). На досъдебното производство на л. 13 е приложен саморъчно написан опис на цигари, количество, марка, единична и обща цена, който обаче не е датиран и подписан от лицето, което го е представило. Процесуалният закон допуска свидетелят да си служи с бележки за цифри, дати и други, в това число и данни от коментирания вид, но тези бележки трябва да бъдат инкорпорирани към доказателствата по делото чрез показанията на същия свидетел. Нещо повече, св. Б. изрично е заявила, че притежава фактури за закупуването на инкриминираните цигари, които не са изискани и приложени надлежно към доказателствата по делото. Тук е мястото да се каже, че доколкото съществува вероятност същата свидетелка да е пострадала от деянието, за което се претендира да е извършено от подсъдимия (при забележката, по-долу), нейните показания подлежат на проверка с предвидените в закона способи. Всъщност такава проверка изобщо не е извършвана, макар да са налице възможности за това. Все в тази посока, необяснимо не са установени и разпитани в качеството на свидетели двете лица, служители на СОТ, чийто услуги е ползвала св. Б. Разпитът на същите определено допринася за изясняване на фактите по чл. 102 НПК относно времето, когато е задействала охранителната система, времето, когато те са посетили търговския обект и установеното при това от тях. По делото е установено, от показанията на св. Б., че същата е управител на [фирма] със седалище в [населено място] и към дружеството има магазин за хранителни стоки в същото село, от който се твърди, че е извършено инкриминираното по делото престъпление. Съобщените от Б. обстоятелства са пренебрегнати във връзка с допустимостта на предявения от нея граждански иск. Няма спор по това, че отнемането на вещите от владеещия ги (чл. 194, ал. 1 НК), не предполага непременно той да е собственик на същите, а само последният се явява пострадал по смисъла на чл. 84, ал. 1 НК. В конкретният случай евентуален пострадал от деянието е Е. и само неговият управител е легитимиран да предяви иск пред съда от името и в защита на интересите на дружеството. Свързано с чл. 147 от Търговския закон активно легитимиран, в коментираната хипотеза, може да бъде не само управителя на дружеството, но и определен от него друг управител. Данните по делото указват, че липсват каквито и да било доказателства относно актуалното състояние на споменатото от св. Б. дружество, управителните му органи и пр., при което е налице съмнение относно допустимостта на предявения граждански иск. Изложеното предопределя отмяна на въззивното решение, съответно на оплакванията на иницииралия образуването на настоящото производство, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. Предвид характера на констатираното касационно основание, останалите доводи на осъдения - по приложението на закона и справедливостта на наказанието, не могат да получат отговор в това касационно производство, но следва да получат убедителен такъв при новото разглеждане на делото. Водим от изложеното на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение