Решение № 15234 от 16.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9846/2014 г.

Решение № 15234 от 16.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9846/2014 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "Експрес - М" ЕООД, гр. Карлово, подадена чрез адв. Иван Йовчев, срещу Решение № 1354 от 3.06.2014 г., постановено от Административен съд - Пловдив по адм. дело № 3467 по описа на същия съд за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № 161302100/23.07.2013 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 1065/14.10.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 4 322.00 лв. и лихви в размер на 2 554.87 лeва. В касационната жалба се сочат доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради това, че същото е необосновано. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА и да се присъдят разноски за двете инстанции. Ответникът - Дирекция "ОДОП" - Пловдив - не се явява и не се представлява. По делото е постъпила писмена защита от юрк. Калдъшев, в която се изложени съображения за неоснователност на касационната жалба, както и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на "Експрес - М" ЕООД против Ревизионен акт /РА/ № 161302100/23.07.2013 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 1065/14.10.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 4 322.00 лв. и лихви в размер на 2 554.87 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Обсъдил е заключението на ССчЕ - основно и допълнително, както и показанията на свидетелите - Пехливанов и Пъргов /л. 473 и сл./. Подробно е анализирал в мотивите си предпоставките за признаване на право на данъчен кредит регламентирани в ЗДДС и в Директива 2006/112. Приел е, че законосъобразно с РА на дружеството не е признато право на приспадане на данъчен кредит по доставките от "Строй билдинг България" ЕООД, тъй като същото освен процесните фактури не е представило доказателства относно фактическото приемо-предаване на стоката. Налице са само пътни листи подписани от управителя на РЛ, които не могат да докажат прехвърлянето на правото собственост по смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Жалбоподателят не е доказал добросъвестността си по повод издаването на спорните фактури, тъй като не е изпълнил задълженията си да докаже, че действително е получил доставки на стоки и от посочения във фактурите доставчик. Позовал се е и на практика на СЕС. Решението валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Касаторът оспорва изводите на съда за липса на реално осъществени доставки. Счита, че въз основа на приетото заключение - основно и допълнително на ССчЕ и показанията на свидетелите Пехливанов и Пъргов, както и данните за последваща реализация на част от закупените лагери се доказва по безспорен начин, че сделките са реални. Оплакванията са неоснователни. В случаят липсва спор по фактите и същите правилно са установени от административния съд. Предмет на спора е реалното осъществяване на доставките по 6 бр. фактури, издадени от "Строй билдинг България" ЕООД с предмет на доставките - лагери. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение намира, че при постановяване на решението си съдът не е допуснал твърдяните от касатора нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане. Съдът е обсъдил всички събрани в хода на административното и съдебното производство доказателства, заключението по ССчЕ, както и свидетелските показания на Пехливанов и Пъргов. Обосновано е приел, че липсват преки доказателства за наличието на реални облагаеми доставки по спорните фактури. Предмет на доставките са родово определени вещи, собствеността, върху които съгласно правилото на чл. 24 от ЗЗД се прехвърля с определянето им по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. При липса на такива доказателства и на доказателства за фактическото предаване на стоката не би могло да се установи доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. В подкрепа на този извод са показанията на свидетеля Пъргов, който изрично заявява, че стоките са се зачислявали по фактурата, без други документи. Административния съд правилно е разпределил доказателствената тежест, като е приел, че ревизираното лице следва докаже при условията на пълно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право, а именно, че е осъществена облагаема доставка на стоки/услуги по всяка една от фактурите, по която е упражнил право на данъчен кредит. За установяването им са допустими доказателства, каквито по делото не са ангажирани. За обективно осъществени факти, при които би следвало да е участвало и ревизираното лице е нормално да са оставени обективни следи (доказателства), с които данъчнозадълженото лице да разполага и да ангажира като доказателства в процеса по установяване на декларираните от него права. В случая такива доказателства не са събрани. Административният съд е съобразил и практиката на СЕС, в която е трайно възприето разбирането, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци (Решение от 13 декември 1989 г., Genius Holding (C-342/87, Recueil, стр. 04227) и Решение от 19 септември 2000 г. Schmeink & Cofreth AG & Co. KG срещу Finanzamt Borken и Manfred Strobel срещу Finanzamt Esslingen (C - 454/98, Сборник 2000, стр. I-06973). В този смисъл е и решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. Позоваването на практиката на СЕО и СЕС не освобождава съда от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки и услуги по спорните фактури. Правилно решаващият съд е разгледал всички относими към процесният спор обстоятелства и е приел, че при липса на облагаема доставка, по делото е изключена добросъвестността на получателя. Последният като страна по договор би трябвало да знае, че не е получил стоката и/или услугата реално, (аргументи в този смисъл и от приетото в Решение на СЕС от 13 Февруари 2014 г. по дело "Макс Пен" ЕООД, С-18/13). Само наличието на фактури, тяхното счетоводно отразяване в съответните регистри не е достатъчно и необходимо условие, за да се приеме, че е налице реалност на доставките по същите. Липсата на преки доказателства за реалността на доставките на стоки не може да се компенсира в случая със заключението на вещото лице. В тази връзка следва да се отбележи, че вещото лице също не установи, че прекият доставчик е разполагал с количества от процесните стоки, в по-голям или еднакъв размер с продаденото на "Експрес - М" ЕООД. Счетоводството на прекия доставчик не е било възможно да бъде посетено и стоков поток не е проследен по пряката доставка. На основание ГФО, който е приложен към подадената ГДД по чл. 92 ЗКПО, е установено, че доставчикът е разполагал със стоки към края на 2007 г., но какви са по вид, количество и стойност не става ясно. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на практиката на СЕС и по-конкретно решение по съединени дела C-80/11 и C-142/11, тъй като в главните производства по тези дела реалността на доставките е била установена. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед на резултата по спора в полза на касатора не се дължат разноски по делото. На ответника също не следва да бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение, тъй като от първоинстанционния съд е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно ДОПК. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,