Решение № 11310 от 17.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 478/2012 г.

Решение № 11310 от 17.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 478/2012 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Димка Лазарова Иванова, против Решение № 211/16.05.2011 г., постановено по адм. д. № 3222/2004 г. на Софийски градски съд, АО, IIIБ с-в. С доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, се претендира отмяната му и произнасяне по същество, със законните последици. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество - НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С обжалваното решение СГС е отхвърлил жалбите на: Димка Иванова, Марияна Илчева, Иван Иванов, Светозар Стоев и Валентин Михайлов, подадени против Решение № 40, взето с Протокол № 24/30.03.2001 г., на Столичен общински съвет, с което е одобрен проект за КРЗП на м. НПЗ "Орион и съседни жилищни територии" и на м. НПЗ "Орион и съседни жилищни територии - север", в частта за кв. 5, относно отреждането на общи парцели за имоти, съответно: IV-1198, 1199, 1200, 1206, 1207, 1208, 1209 и IХ-1392, 1393, 1395, 1396, 1394, като неоснователни. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че имотите на жалбоподателите попадат в кв. 1, парцел I, с отреждане "за индустрия" още с РП на м. "Бакърена фабрика", одобрен със Заповед № 315/14.10.1972 г. По одобрения с обжалвания ИАА план, същите попадат в зона за малки предприятия с безвредно устройство. Съгласно протокола на ОЕСУТ това обединение на имотите е с цел целесъобразно застрояване, предвид предназначението на зоната. Съдът е приел, че в случая е налице специфично по характер застрояване - за индустриални зони, поради което е приложима не нормата на чл. 54, ал. 1 ППЗТСУ /отм./, а тази на ал. 8 от същата разпоредба, защото е необходима голяма площ за дейността на предприятието, както и прилежащата площ към сградите на това предприятие. Зоната в която попадат имотите на жалбоподателите, предполага нежилищен характер на това застрояване. Така постановеното решение е обосновано и законосъобразно. Правилен е извода на съда, че така постановеното решение е законосъобразно. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. С оглед на изложеното, обжалваното решението, като правилно и законосъобразно, постановено при липса на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,