Решение № 12774 от 24.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9180/2015 г.

Решение № 12774 от 24.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9180/2015 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е образувано по подадена жалба от "Р. с. 68" ЕООД - С., чрез пълномощника си адв. А. К., срещу решение № 102/4.06.2015 г. на Административен съд - С., постановено по адм. д. № 120/2015 г., с което в производство по реда на чл. 83а и сл. от ЗАНН и на основание чл. 83е от ЗАНН му е наложена имуществена санкция в размер на 28 200 лв. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че съдът е следвало да прояви снизходителност и да не налага санкция, тъй като при извръшено престъпление по чл. 255, ал. 3 от НК е предвидена възможност за налагане на такава, а не задължение на съда. На следващо място се твърди, че е данъчно задължена със същата сума, т. е. за деянието е санкционирана три пъти-веднъж наказателно и два пъти административно. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се остави без уважение предложението на Окръжна прокуратура - С.. Ответникът - Окръжна прокуратура С. не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като съобрази определение № 56/30.05.2016 г. по н. д. № 319/16 г. на 5-членен състав на ВКС и ВАС и провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна. По делото няма спор за факти. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предложение на прокурор от Окръжна прокуратура - С. за налагане на имуществена санкция на "Р. с. 68" ЕООД, на основание чл. 83а от ЗАНН. С Присъда № 11 от 28.04.2015 г., постановена по НОХД № 155/2015 г. по описа на Сливенски окръжен съд, в сила от 13.05.2015 г., подсъдимата Г. Л. С. е призната за виновна в това, че през периода от 8.10.2013 г. до 14.01.2014 г. в гр. С., при условията на продължавано престъпление, като управител и представител на "Р. с. 68" ЕООД - С., избегнала установяването и плащането на данъчни задължения за "Р. с. 68" ЕООД - С. в особено големи размери - 28 200,00 лева, дължими по ЗДДС, като потвърдила неистина в подадени пред ТД на НАП - Б., ИРМ - С., справки-декларации по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, вх. № 20001160575/14.11.2013 г. и вх. № 20001167880/14.01.2014 г., и използвала документи с невярно съдържание- два броя фактури, при водене на счетоводството на "Р. с. 68" ЕООД - С., като доказателство, че са сключени сделки по тях, както и чрез приспадане на неследващ се данъчен кредит в размер на 28 200, 00 лева, поради което и на основание чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6, предл. 2 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК, е осъдена на една година лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от три години. Не е наложено наказание конфискация на част или цялото имуществото на подсъдимата. При безспорна фактическа обстановка административният съд е приел, че са налице всички кумулативно предвидени в чл. 83а - 83д от ЗАНН предпоставки за налагане на имуществена санкция на юридическото лице. При определяне размера на санкцията съдът е съобразил разпоредбата на чл. 83а, ал. 1 от ЗАНН, като е обсъдил и установените в хода на наказателното производство факти и обстоятелства. Законодателят е въвел имуществена отговорност на юридическите лица, които, в резултат на извършени и доказани с влязла в сила присъда за изрично визирани в чл. 83а, ал. 1 от ЗАНН престъпления, са се обогатили или е било възможно да се обогатят. По този ред се санкционират юридическите лица, които са реализирали или биха могли да реализират имуществени ползи в резултат на извършено престъпление от някое от лицата, посочени в цитираната разпоредба. Предвид постановената присъда спрямо управителя на "Р. с. 68" ЕООД", Г. Л. С. за извършено престъпление, попадащо в кръга на лимитативно изброените в чл. 83а, ал. 1 от ЗАНН е установена и доказана облага за юридическото лице. За посочения период С. е имала качеството на лице по чл. 83а, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗАНН, тъй като посоченият престъпен състав е от визираните в чл. 83а, ал. 1 от ЗАНН. При извършване на преценка по реда на чл. 83д от ЗАНН, съдът е съобразил, че С. е осъдена като управител и представител на търговското дружество, което определя наличието на връзка между С. като извършител на деянието и юридическото лице "Р. с. 68" ЕООД - С., както и наличието на връзка между самото деяние и облагата за юридическото лице. В резултат на извършеното от С. престъпление юридическото лице се е обогатило по смисъла на чл. 83а от ЗАНН с посочената сума в размер на 28 200 лева, съгласно влязлата в сила присъда на ОС - С.. Разпоредбите на чл. 83а и сл. от ЗАНН регламентират специфична процедура, която гарантира репариране на вреди, настъпили в резултат на извършено престъпление. По своята правна природа това е административнонаказателна процедура, като основанието за провеждането й е извършено престъпление, доказано по надлежния ред. Тъй като наказателната отговорност е лична, в наказателното производство е недопустимо ангажирането на имуществена отговорност на юридическо лице. Поради това в специалния ред по ЗАНН имуществената санкция по отношение на юридическо лице се налага в резултат на извършеното престъпление от негови органи или работници/служители, когато са доказани настъпили имуществени или неимуществени вреди, поради което е неоснователно възражението на жалбоподателя за двукратно ангажиране на административна отговорност. Неоснователно е и възражението, че съдът може да не налага санкция, тъй като разпоредбата на чл. 83а от ЗАНН не предоставя на съда такава възможност. Като е приел, че са налице всички изискуеми се от закона предпоставки за налагане на имуществена санкция по чл. 83а от ЗАНН, Административният съд - С. е постановил решението си в съответствие с доказателствата по делото и при правилно приложение на материалния закон. Определеният размер на санкцията е съобразен с конкретната фактическа обстановка и предвидените в чл. 83а от ЗАНН предели. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение