Решение № 15016 от 11.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3347/2014 г.

Решение № 15016 от 11.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3347/2014 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Юнуз Салих Мурат е подал касационна жалба срещу решението от 4.11.2013 г. по адм. дело № 13912/2012 г. по описа на Административния съд - София град, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу уведомително писмо № 02-010-6500/11928 от 30.06.2012 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2011 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени административния акт и се присъдят направените разноски. Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че Юнуз Салих Мурат подал до Държавен фонд "Земеделие" общо заявление за единно плащане на площ с уникален идентификационен номер УИН 01/200611/63442, с което заявил за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ и по "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони"- НР1 два парцела: БЗС 87338-1001-1-2 с площ от 19,31 хектара и БЗС 87338-715-19-4 с площ от 5,73 хектара. При извършената административна проверка на данните в заявлението било констатирано, че и двата земеделски парцела са извън допустимия слой за подпомагане за 2010 г., за което бил уведомен земеделският производител. За парцелите не били установени застъпвания с земи, заявени от друг земеделски производител. Със заповед № РД-09-1214/22.12.2011 г. на министъра на земеделието и храните е определен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2011 г., който бил актуализиран чрез дешифрация на нова цифрова ортофотокарта по самолетно заснемане и теренни проверки. На 17.09.2011 г. била извършена проверка на място от служители на Общинската служба по земеделие - Благоевград, която установила, че състоянието на заявените от Юнуз Мурат парцели, представляващи пасища, не е променено и те са недопустими за подпомагане. С уведомително писмо № 02-010-6500/11928 от 30.06.2012 г. изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" отказал финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ и по "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" - НР1 за декларираните Юнуз Салих Мурат площи поради констатираните несъответствия с изискванията за подпомагане. Тъй като цялата площ или 100% от заявените 25,04 хектара била счетена за недопустима за подпомагане, на земеделския производител били наложени санкции за бъдещ период в размер на 5609,39 лева съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009 и в размер на 6366,52 лева съгласно чл. 16 от Регламент № 65/2011. От правна страна съдът приел, че административният акт е законосъобразен, тъй като е издаден от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Фактическите и правни основания за издаването на акта се съдържали в таблицата по уведомителното писмо, с която бил представен начина на формиране на преценката на административния орган. Според съда, площите били недопустими за подпомагане, както се установявало и от заключението на назначената техническа експертиза. Тъй като съотношението между допустимата и недопустимата за подпомагане площ е повече от 50%, на основание чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 и чл. 16 от Регламент (ЕО) № 65/2011 на Комисията не се изплаща субсидия и се налагат санкции, като недопустимата площ се умножи по ставките за СЕПП и НР1, определени по реда на чл. 40 от Закона за подпомагане на земеделските производители за референтната година, както следва: по СЕПП - 224,02 лева и по НР1-254,25 лева. С тези мотиви административният съд отхвърлил подадената жалба. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението не са били допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Съдът е обсъдил фактическите обстоятелства и събраните по делото доказателства и е приложил точно материалния закон. Направеният в решението извод, че административният акт отговаря на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 АПК, се обосновава от данните по делото. Административният орган е изложил основанията за отказ за финансово подпомагане на страница пета от уведомителното писмо. Органът се е позовал на разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, в редакцията съгласно ДВ, бр. 85 от 27 октомври 2009, според която Разплащателната агенция отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ, когато установи, че за съответните площи не са спазени Условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние, които се одобряват от министъра на земеделието и храните и се обнародват в Държавен вестник (чл. 42 ЗСПЗЗ). Отказът на административния орган за подпомагане по "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" се основава на чл. 12, т. 3 от Наредба № 11 от 3 април 2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211"Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., който гласи, че изплащането на финансова помощ може да се намали или откаже, когато се установи, че земеделският стопанин не спазва условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние за съответните площи. Резултатите от дешифриране на цифровата ортофотокарта за 2010 г. относно заявените от Юнуз Мурат площи се подкрепят от извършената на следващата година теренна проверка, според която площите попадат в големи области с бедна растителност, скали и храсти и затова се счита, че са извън допустимия слой за подпомагане. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба № 5 от 10 март 2010 за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища, като постоянно пасище се класифицира използвана земеделска площ, която се ползва постоянно за 5 или повече години за отглеждане на тревни фуражни култури чрез култивиране (засяване) или чрез естествено самозасяване и не е включена в сеитбооборота на стопанството по смисъла на чл. 4, ал. 2. При положение, че декларираната от земеделския стопанин земя не отговаря на тези изисквания, тя не подлежи на подпомагане. Землището на Град Якоруда, където се намират заявените от жалбоподателя земи, е населено място, определено като необлагодетелстван район съгласно Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват. Районът се подпомага при условията на чл. 12 от Закона за подпомагане на земеделските производители. Поради това в заключението на изслушаното по делото вещо лице, е посочено, че заявените от Юнуз Мурат площи биха могли да получат финансиране по мярка "Агроеколочни плащания", но не и по Схемата за единни плащания на площ и по мярка 211, защото не покриват въведените за състоянието на площите изисквания по тези видове плащания. Законосъобразна е и преценката на административния съд по отношение на наложените на производителя административни санкции, които се прилагат съобразно изискванията на европейското законодателство в случаите, когато разликата между декларираната и определената за подпомагане площ надвишава 50% . При отсъствието на поддържаните касационни основания постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото направените от жалбоподателя разноски остават в негова тежест. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд