Решение № 13980 от 7.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2575/2012 г.

ВАСI отделение07.11.2012 г.докладчик т Фани Найденова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5645/09.12.2011 г. по адм. д. № 3631/2011 г. по описа на Административен съд София-град. ОСЪЖДА ЕТ"Антоанета Александрова", представляван от Антоанета Александрова Стоименова, със седалище в гр. Кюстендил, ул. "Л. Каравелов" № 5, ет. 2 да заплати на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-София при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 13980 от 7.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2575/2012 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс ( ДОПК). Образувано е по касационна жалба от ЕТ "Антоанета Александрова", гр. Кюстендил, против решение № 5645/09.12.2011 г. по адм. д. № 3631/2011 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата срещу РА № 101002648/23.12.2010 г. на инспектор по приходите при ТД на НАП-София в потвърдената част с решение № 458/14.03.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП по отношение на определените задължения за вноски за ДОО, за ЗЗО, за ДЗПО за универсален пенсионен фонд и вноски за фонд "Гарантирани вземания на работници и служители при несъстоятелност" за ревизирания данъчен период 01.06.2007 г. -31.10.2009 г. Поддържат се доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП чрез юрк. Иванова оспорва жалбата и желае решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е бил РА в потвърдената част с решението на ДД"ОУИ" за установени задължения за ДОО, ЗЗО, ДЗПО за универсален пенсионен фонд и вноски за фонд "Гарантирани вземания на работници и служители при несъстоятелност" за ревизирания данъчен период 01.06.2007 г. -31.10.2009 г. Съдът в обосновани мотиви е отговорил на всички възражения на оспорващият като по доводите за нищожност на РА е анализирал всички заповеди за възлагане на ревизията, компетентността на лицата, извършили ревизията и издали съответните актове, при което е направил извод, че оспорения акт е валиден като издаден от компетентен орган и в необходимата форма. Изложени са мотиви и за това, че органът по приходите е спазил материално-правните разпоредби при издаване на акта и определяне на задълженията. Решението е правилно. Неоснователно се поддържа от касатора, че РА е нищожен поради липса на материална компетентност на лицата възложили и извършили ревизията, както и от лицето, издало процесния РА. Във връзка с това възражение първоинстанционният съд е направил последователен анализ на всички заповеди за възлагане на ревизията, заповеди за определяне на компетентния орган и длъжностите на лицата, участвали в ревизията. От данните, съдържащи се в заповедите, приложени по преписката, съдът е извел извод, че ревизията е възложена от компетентен орган по приходите, същата е извършена от екип от надлежно оправомощени компетентни органи по приходите, както и РА е издаден също от компетентен орган по приходите, в необходимата форма, поради което актът е валиден и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. От събраните в хода на ревизионното производство доказателства, неоспорени от оспорващия се установява, че за периода 01.06.2007 г. -31.10.2009 г. основната дейност на жалбоподателя е била производство на хляб и хлебни изделия, като е имал назначени по трудов договор лица. За процесния период от събраните доказателства е видно, че жалбоподателят е начислил за 2007, 2008 г. и 2009 г. вноски за фонд "Трудова злополука и професионална болест" по групи професии и икономическа дейност, но сумите не са внесени във фонда, като единствено само за месец 06.2007 г., жалбоподателят е извършил превод на дължимата вноски и то със закъснение. Същото е установено и по отношение на вноските за фонд "Пенсии" за същия ревизиран период. Жалбоподателят е пенсионер, като е наемал работници на работа по трудово правоотношение. От събраните доказателства е видно, че осигурителните вноски за работещи по трудово правоотношение са начислявани правилно съобразно категорията труд и възрастта на работниците и служителите, родени след 1959 г., като са преведени осигурителни вноски само за месец 06.2007 г. и то със закъснение, а за останалите месеци, в обхвата на ревизирания период, дължимите вноски не са преведени. През ревизираните периоди още е установено, че всички други вноски за здравно осигуряване, за ДЗПО, за универсален пенсионен фонд и за Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", са начислени, но невнесени. В хода на административното и съдебно производство жалбоподателят не ангажира доказателства за опровергаване констатацията на ревизията. По допусната от съда съдебно-счетоводна експертиза по негово искане със задача да установи внесени ли са вноските по акта, поради невнасяне на определения депозит от оспорващия, експертизата е заличена с определение на съда. При тези неопровергани данни и при липсата на ангажирани други доказателства от оспорващия в хода на административното и съдебно оспорване, правилни са изводите на съда, че законосъобразно органът по приходите е определил размера на дължимите вноски - главница и лихви за несвоевременното внасяне на дължимите вноски, подробно посочени в ревизионния акт. Жалбоподателят не е оборил извода на органа по приходите, че дължимите вноски не са своевременно внесени, при което задълженията по РА в тази част са правилно установени, както е приел съдът. По изложените съображения като е приел жалбата за неоснователна и я отхвърлил, първоинстанционния съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответната страна се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение за защита пред касационната инстанция, което определено по чл. 161, ал. 1, изр. трето ДОПК и по чл. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да е в размер на 150 лв. Пред първоинстанционния съд административният орган не е бил процесуално представляван, поради което няма присъдено юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното Върховният административен съд, първо отделение,

Цитирани разпоредби

1