Решение № 2995 от 6.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12600/2008 г.

Решение № 2995 от 6.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12600/2008 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба подадена от Стойчо Минчев Пейков срещу решение от 30.10.2007 г. постановено от Софийски градски съд, административно отделение, III-а състав по адм. д. № 1230/2003 г. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде потвърден оспорения административен акт. Касационна жалба е подадена и от СО - район "Панчарево". С тази жалба са мотивирани доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено при допуснати нарушения на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде потвърдена оспорената заповед. С писмени възражения адв. Владимирова - пълномощник на Стефка Атанасова Йорданова, Радка Георгиева Балканджиева, Иван Благоев Йорданов и Минка Благоев Арсенов е мотивирала доводи за неоснователност на двете касационни жалби. С писмено възражение заинтересованата страна Стефан Георгиев Спасов е изложил доводи за неоснователност на касационната жалба на Стойчо Минчев Пейков. Останалите заинтересовани страни не са взели становище по касационните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба на Стойчо Минчев Пейков е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Касационната жалба на СО - район "Панчарево" е подадена по пощата в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни. Производството пред Софийски градски съд е образувано по оспорване на заповед № РД-46-371/2002 г., с която кмета на СО - район "Панчарево" е признал правото на Стойчо Минчев Пейков да придобие собственост при условията на § 4а, § 4д и § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ по отношение на 1/2 част от имот пл. № 302, кад. лист № I-11-12-А в м. Чикеро-Чоланица в землището на с. Лозен, район "Панчарево", Столична община. Съдът е отменил като незаконосъобразен оспорения административен акт. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че не са били налице кумулативните предпоставки на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за да се признае на бившия ползвател правото да придобие собственост. Съдът е приел, че ползвателя не е установил идентичност на имота, предоставен му за ползване съобразно представеното удостоверение № 481 от 26.03.1978 г., с имота за който му е признато правото на трансформация на правото на ползване в право на собственост. Този извод на съда е изведен след преценката на приетите по делото две съдебно-технически експертизи. Освен на това основание, съдът е приел, че законът не допуска да бъде признато придобиване на право на собственост за идеална част от предоставен за ползване имот. По тези доводи съдът е отменил оспорената заповед като постановена в нарушение на приложимия материален закон. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Съобразно разпоредбата на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, гражданите, на които е предоставено право на ползване върху земи по § 4, при спазване изискванията на актовете на държавни органи, посочени в него, придобиват право на собственост върху тях, когато са построили сграда върху земята до 1.03.1991 г. и заплатят земята на собственика. Съобразно правната уредба три са кумулативните предпоставки при които за ползвателя се дава предимство да придобие правото на собственост и това са - имотът да е предоставен по ред, предвиден в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, да е застроен с постройка, която не попада в изключващите хипотези на § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ и застрояването да е извършено до 1.03.1991 г. По делото не е бил спорен въпросът, че на касатора Стойчо Минчев Пейков е предоставено право на ползване на имот на основание ПМС № 76/1977 г., което е един от актовете, изброени в разпоредбата на § 63 от ПМС 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Спорен е въпроса относно идентичността на предоставения за ползване имот, с този за който е признато правото на трансформация на правото на ползване в право на собственост. За да бъде изяснен този въпрос съдът е назначил съдебно-техническа експертиза. Съобразно приетите заключения на основната и допълнителната експертиза по наличните данни не може да се идентифицира имота, който е представен за ползване и съответно не може категорично да се отрази този имот, върху терена на имот пл. № 302. Не могат да се споделят доводите на касатора, че имота се идентифицира като част от имот пл. № 302, тъй като за останалата част са признати правата на неговия син Сергей Стойчев Пейков, комуто също е било предоставено право на ползване по реда на ПМС 76/1977 г. В тази връзка пред настоящата инстанция са представени писмени доказателства. Тези доводи се преценяват от настоящият състав за неоснователни, а представените доказателства за ирелевантни. В административното производство по § 62 от ПМС 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ се преценява наличието на предпоставките за признаване на правото на ползвател за идентифициран предоставен за ползване имот за всеки конкретен случай. Основен факт на доказване в това производство е установяването на идентичност между имота, предоставен за ползване и този за който се иска трансформиране на правото на ползване в право на собственост. Такива доказателства не са представени както в производството пред първоинстанционния съд, така и в настоящето производство. Дори да се приеме, че общо заснетия имот пл. № 302 е предоставен за ползване на жалбоподателя и неговия син, то в този случай не е налице друга от кумулативните предпоставки, а именно имота да е застроен преди 1.03.1991 г. със сграда, която не попада в изключващата хипотеза на § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ. Установено е от заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, че върху целия имот има застрояване една сграда със застроена площ от 22, 20 кв . м., която съставлява сезонна постройка за живеене и една сграда - дървена барака за съхраняване на инструменти и склад и долепено помещение, използвано като лятна кухня. За сградата - сезонна постройка е признат за собственик синът на касатора съобразно приложения към касационната жалба нотариален акт № 189, т. V, рег. № 34331, издаден по нотариално дело № 932/2004 г. на нотариус Борис Янков с район на действие СРС. Другата сграда - дъсчена барака за съхраняване на инструменти съобразно изключващата разпоредба на § 1в, ал. 3, т. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ не е сграда по смисъла на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Не могат да се възприемат доводите, че сезонната постройка за живеене е съсобствена, тъй като в цитирания нотариален акт тя е призната за собственост на Сергей Пейчев изцяло, а не в идеална съсобственост. На следващо място за да се признае правото на трансформация за правоимащ по реда на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ следва да установи, че предоставения му за ползване имот е застроен преди 1.03.1991 г. Очевидно в случая не може да се приеме, че постройката в западната част на имота е застрояване, което може да легитимира правото на трансформация за двама ползватели. Обоснован е и правният извод на решаващият съд, че материалния закон не допуска признаване на ползвателя да придобие собственост по отношение на идеална част от имот. Това е така, тъй като правото на ползване е учредено по отношение на конкретен имот индивидуализиран с предоставена за ползване площ. Правото на трансформация може да се признае именно по отношение на този имот, което изключва възможността това да бъде сторено за идеална част. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение