Решение № 632 от 18.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2786/2016 г.

Решение № 632 от 18.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2786/2016 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на кмета на община С. З. против решение № 11.01.2016 г., постановено по адм. дело № 365/2015 г. по описа на Административен съд- С. З., с което е отменена негова заповед № 10-00-1789/12.08.2015 г. В жалбата се излагат доводи за недопустимост на решението като постановено по жалба на лице без правен интерес за оспорването, евентуално за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се обезсилването и евентуално отмяната му. Ответната страна В. К. К. взема становище за недопустимост и неоснователност на касационната жалба. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на жалбата и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима- подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно. Същото е постановено след изменението на чл. 215, ал. 7 ЗУТ-ДВ, бр. 101/2015 г. и като постановено по жалба срещу заповед по чл. 195, ал. 5 ЗУТ не е сред изключенията, неподлежащи на касационно обжалване. Нормата е специална и изключва приложението на ГПК, уреждащ приключване по досегашния ред на производствата по дела, образувани по искове и жалби, постъпили преди влизане в сила на закона, поради което възражението на ответника за недопустимост на жалбата е неоснователно. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема, че заповедта на кмета на Ст. Загора, издадена на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ е незаконосъобразна-постановена при неспазване на нормативно установените изисквания за съдържание на акт и в противоречие на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно като резултат, при следните мотиви: С отменената заповед е разпоредено премахването на "метална клетка, с размери 2,70м/5,00м и височина 2,00м, ползваща се като гараж", разположена в ПИ, собственост на Министрество на отбраната. В мотивите е посочено, че е " поставена върху терена, без трайно закрепване, изпълнена е от ламарина и има неестетичен и неугледен вид". За поставянето няма разрешение от собственика на имота. Подлежи на премахване "като изпълнена от неподходящи материали в интерес на сигурността, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите". Допустимо е оспорването на заповедта от В. К., който е декларирал притежанието на разпоредената за премахване гаражна клетка и липсват доказателства за права на друго лице. Налице е правен интерес за оспорването от лице, което се заявява като обвързано от акта. Неоснователно е твърдението на касатора за недопустимост на обжалваното решение като постановено по недопустима жалба на лице, което не доказва безспорно право на собственост върху обекта за премахване. Неправилно и в нарушение на материалния закон административният съд квалифицира разпореденият за премахване обект, с оглед модулния му характер и възможността за преместването му в пространството, като преместваем, за какъвто е неприложим реда по чл. 195 ЗУТ. С оглед предназначението на гаража за задоволяване за дейности, различни от търговски и други обслужващи дейности по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, той не може да бъде квалифициран като преместваем обект (§ 5, т. 80 ДР ЗУТ), независимо от конструкцията, вида и материалите, от които е изграден. Гаражът е обект на допълващото застрояване по чл. 42, ал. 2 ЗУТ и служи за паркиране под покрив на МПС и за задоволяване лични потребности на собствениците им. Независимо от преместваемостта им металните гаражни клетки не са преместваеми обекти. Те са строежи и за тях важи разрешителния режим по ЗУТ, а премахването им е по чл. 225а ЗУТ когато са незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ. Съгласно чл. 195, ал. 5 ЗУТ "заварен или търпим" гараж може да бъде премахнат при неподходящност по местонахождение, разположение, вид и материали, в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. Описаните в констативния протокол и в мотивите на оспорената заповед факти и обстоятелства не обосновават упражненото правомощие на административния орган. Само по себе си обстоятелството, че металната клетка е поставена върху терена без трайно закрепване и е изпълнена от ламарина, не е достатъчно, за да се приеме, че е от неподходящи материали и има неестетичен вид. Липсата на разрешение на собственика на имота за поставяне на гаражната клетка не е сред законоустановените основания за премахване, както и не прави обекта неподходящ по местоположение. Затова на изложените фактически основания заповедта се явява незаконосъобразна и правилно е отменена с обжалваното решение. По тези съображения обжалваното решение следва да остане в сила, при което разноските са в тежест на касатора и следва да се присъдят в полза на ответника по направеното своевременно искане и до доказания размер на платено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,