Решение № 13499 от 6.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6004/2018 г.

Решение № 13499 от 6.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6004/2018 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на зам. кмет ‘‘УТРИ‘‘ при община В. чрез процесуалния му представител юрк. К. Й., срещу решение № 25 от 15.03.2018 година, постановено по адм. дело № 287/2017 година по описа на Административен съд - В., с което е обявено за нищожно негово Разрешение по чл. 52 от ЗС № 2/2017 г. с изх. № ТР09-07-54/1/28.07.2017 г. Касаторът иска решението да бъде отменено като неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Ответникът – Ц. О. оспорва жалбата, като неоснователна и иска съдът да остави в сила решението на първоинстанционния съд. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на второ отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея възражения, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспореното разрешение за нищожно като издадено от некомпетентен орган. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правнорелевантните факти са установени правилно и въз основа на подробен анализ на всички събрани по делото доказателства. Обсъдени са всички твърдения и възражения на страните. Мотивите на решаващия съд се споделят изцяло от настоящия състав. Законосъобразно и обосновано Административен съд - В. приема, че в дадения случай оспореният индивидуален административен акт е издаден от некомпетентен орган – Заместник кмета на община В., а не от компетентния такъв в лицето на кмета на община В., поради което правилно е обявил за нищожно оспореното разрешение по чл. 52 от ЗС. Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗМСМА, кметът на общината и кметът на района могат да оправомощават заместник-кметове да изпълняват техни правомощия в случаите, когато това е предвидено в закон. Видно от визираната по-горе норма на чл. 52 от ЗС, такова оправомощаване в дадения случай законодателят не е предвидил. С касационната жалба се сочи възможността, дадена по закон на кмета на общината да делегира правомощията си на съответния зам. кмет, като, същевременно не се посочва конкретна законова разпоредба, позволяваща горното в дадения случай. Несъстоятелно касаторът твърди и че съдът не бил изяснил въпроса за наличието на такава, което е в противоречие с действително изложеното от страна на съда с оспореното решение. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК. Върховният административен съд, второ отделение,