Решение № 2767 от 23.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9182/2010 г.

Решение № 2767 от 23.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9182/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Траянка Найденова Смиленова, Гергина Никифорова Маркова, Славка Дойчинова Първанова, Стоян Петров Андреев, Надка Крумова Андреева, Марияна Богданова Георгиева, Анастасия Богданова Андреева, Иванка Янева Ласкова, Силвия Любенова Стойчева, Дарин Любенов Ласков, чрез процесуалния им представител адв. Цветковска, против решението от 21.03.2010 г., постановено по адм. дело № 1134/2005 г. по описа на на Софийския градски съд, Административна колегия, IIIз състав, с което е отхвърлена жалбата им против отказ № РД-54-215 от 26.04.2000 г. на кмета на Столична община за отмяна на отчуждаването на недвижим имот - пл. № 508, кв. 68, м. "Орландовци - Малашевци", по плана на гр. София. Софийският градски съд е приел, че жалбата е неоснователна, тъй като върху имота е реализирано застрояване, поради което не е налице третата предпоставка на чл. 2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. закони за реституцията му. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите на съда - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и да бъде уважена първоначалната жалба, като се отмени отчуждаването на имота. Представена е и писмена защита. Ответникът - кметът на Столична община не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството дава заключение за основателност на жалбата, тъй като реализираното строителство е без строителни книжа. Върховният административен съд, четвърто отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, както и от легитимирани лица и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. От данните в административната преписка е установено, че големи площи от процесната местност, в това число и процесния имот - празен, незастроен терен, бивша ливада са отчуждени по реда на ЗПИНМ през 1954 г. в полза на държавата за мероприятие "сгуроизвозване (сгуротабан) на ТЕЦ "Сталин". Съдът е обсъдил събраните доказателства, в това число и заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, от която е установено, че имотът, нанесен в кадастрален план от 1949 г. е бил предмет на последващи по-късни преотреждания, като понастоящем, части от него попадат В УПИ - III с отреждане за производствена и обслужваща дейност, в УПИ II с отреждане за градско стопанство, в УПИ IV - за озеленяване, всички УПИ в кв. 3 и в улица по плана на гр. София. Отредените имоти съответно са: пл. № 1769, с площ на застъпване с части от стария имот около 1620 м, имот пл. № 1754 с площ от 455 кв. м, имот пл. № 1445 с площ за застъпване около 100 кв. м, имот пл. № 1714, нанесен въз основа на заповед № РД-09-48 от 16.02.2005 г., и заповед № РД-09-18 от 7.09.2004 г. на кмета на СО и главния архитект на район "Подуяне" с площ от 598 кв. м, и имот без номер с площ от 87 кв. м. В цитираните имоти има изградени постройки и ограда, както и улица. Именно поради тези данни съдът е приел, че жалбоподателите не са установили, при носена от тях тежест на доказване, съществуването на имота във вида, в който е отчужден. Не са ангажирани доказателства кога е реализирано строителството - преди или след влизане в сила на реституционния закон, липсват данни, че строежите не съответстват на отреждането на имота, налице ли е част от него, незаета от строителство, и отговаря ли тя на изискванията за обособяване на самостоятелен парцел. По тези съображения жалбата е отхвърлена като неоснователна. Така постановеното решение е правилно, при незначителна корекция на мотивите. На първо място следва да се посочи, че от данните в административната преписка - протокол на комисията, назначена със заповед № РД-09-1139 от 16.12.1999 г., писмо от 8.07.1999 г. на УАГ до комисията по чл. 265 от ППЗТСУ (отм.), справка, издадена от район "Подуяне" и скица (стр. 9 - 12), безспорно се установява, че е реализирано още първото мероприятие за което е отчужден имота. Върху имотите, отчуждени за ТЕЦ "Сталин", в това число и върху процесния, е била насипана шлака, като и понастоящем в отделни части насипа съществува. Посочените данни не са опровергани от заключението на вещото лице. При това положение без значение е последващото преотреждане на имота и обособяването от него на други имоти, след отпадане на необходимостта от сгуроотвала. Общината се е и разпоредила с имоти, които са станали нейна собственост. Новоотредените имоти са застроени. При тези данни, неоснователно е оплакването за необоснованост и незаконосъобразност на решението. Имотът е отчужден като празно място за мероприятие, което е реализирано. Решаващият съд правилно е издирил приложимата правна норма на чл. 2 от ЗВСОНИ по ЗТСУ и др. закони. Независимо че понастоящем за имота е налице преотреждане и части от него не за заети от строителство, това не може да се отрази на обстоятелството, че първото мероприятие, за което е отчужден е реализирано. В този смисъл неоснователно е и възражението на прокурора относно законността на строителството. Същото е ирелевантно. Държавата, респективно общината се е разпоредила с имота, в това число и като регулационен статут с оглед нуждите си. Без значение е и фактът, че върху имота не е реализирано строителство в тесния смисъл на думата. Спецификата на самото отчуждително мероприятие - сгуроотвал изключва строителство в този смисъл. Такова изобщо не е било предвидено, но мероприятието е реализирано и имотите са използвани по предназначение, именно за извозване и насипване на сгур, отпаден материал от производството на ТЕЦ "Сталин", понастоящем "София". СГС е стигнал до правилни правни изводи и е постановил законосъобразно и обосновано решение, при липса на процесуални нарушения, което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е неоснователна, не са налице заявените отменителни основания. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,