Решение № 22 от 22.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4140/2021 г.

Решение № 22 от 22.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4140/2021 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Милена Даскалова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба от Ш. А. А. против решение № 105/21.07.2021 г. постановено по възз. гр. д. № 148/2021 г. по описа на Окръжен съд - Разград, с което е потвърдено решение № 260022 от 17.02.2021 г., постановено по гр. д. № 469/2020 г. на Районен съд- Кубрат, с което е отхвърлен предявеният от касатора Ш. А. А. против И. А. А. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК - за признаване за установено, че ищецът е собственик на основание давностно владение на подробно описания в диспозитива на решението на районния съд недвижим имот. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответната страна по касационната жалба - И. А. А., чрез адвокат М. Н., с подадения отговор на жалбата, изразява становище за неоснователност на същата. Претендира присъждане на направените пред касационната инстанция разноски. В съдебно заседание страните не се явяват. Постъпила е молба от процесуалния представител на ответника, в което е изразено становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: С определението по чл. 288 ГПК № 60415 от 25.11.2021 г. касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК за проверка допустимостта решението, като постановено по нередовна искова молба. В исковата молба ищецът твърди, че с ответника са братя. Имат още един брат, който живее в Република Турция. Бащата на страните е починал през 1970 г., като на наследниците му е възстановено правото на собственост върху нива в землището на [населено място]. Чичото на страните – И. А. М. е починал през 1991 г., а съпругата му Н. М. - през 1995 г., като двамата не са имали деца. На наследниците на И. М. е възстановено правото на собственост върху нива в землището на [населено място]. Ищецът поддържа, че след възстановяване собствеността върху земеделските земи, страните по делото се договорили и извършили неформална делба, съгласно която нивата в землището на [населено място], останала в наследство от И. А. М. да бъде за ищеца, а тази в [населено място] – за ответника. Всеки от тях установил фактическа власт изключително за себе си и владели разделените ниви постоянно и непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено в продължение на 26 години. Два месеца преди предявяване на иска ищецът разбрал, че ответникът се е снабдил с констативни нотариални актове за двете ниви. Ищецът твърди, че е придобил правото на собственост върху нивата в [населено място] на основание изтекла в негова полза придобивна давност и е поискал да се признае за установено по отношение на ответника, че е собственик на тази нива на посоченото основание- придобивна давност. Районният съд е отхвърлил иска. Въззивният съд е потвърдил решението на районния съд. Приел е, че предявеният установителен иск за собственост на спорния имот е неоснователен, тъй като ищецът не доказва предпоставките за придобиването му по давност и имотът не е загубил наследствения си характер. Изложени са мотиви, че основанието, на което ищецът се е намирал в имота предполага съвладение с останалите съсобственици. Същият е упражнявал владение само върху притежаваната от него наследствена част и държане по отношение на чуждите. Върховният касационен съд намира, че обжалваното решение на Окръжен съд - Разград е недопустимо, защото е постановено по нередовна искова молба, която съдържа противоречие между обстоятелствена част и заявения петитум. В трайната практика на ВКС се приема, че правото на собственост може да бъде придобито по давност само от несобственик. Този, който вече е придобил правото на собственост на друго основание не може да го придобие повторно на ново, различно основание. В този смисъл след като ищецът твърди, че е придобил по наследство идеални части от имота и същевременно сочи, че е придобил собствеността върху същия имот по давност, на което и основание иска да бъде признат за собственик на целия имот, следва, че е налице противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, което противоречие не е констатирано от въззивния съд и не е дадена възможност на ищеца да го отстрани. Следователно въззивният съд се е произнесъл по нередовна искова молба, поради което и обжалваното решение подлежи на обезсилване като недопустимо. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който в съответствие с приетото в т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да остави исковата молба без движение и да даде срок на ищеца да приведе петитума й, съдържащ искане за признаване право на собственост на основание придобивна давност в съответствие с твърденията, изложени в обстоятелствената част, че е придобил собствеността на основание наследство и давност. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,