Решение № 10487 от 10.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12234/2016 г.

Решение № 10487 от 10.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12234/2016 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП - В., чрез процесуален представител, против решение № 24/15.09.2016 г. по адм. дело № 190/2016 г. по описа на Административен съд - Р., с което е обявена за нищожна негова заповед № 3-1313/21.04.2016 г. (неправилно посочена в съдебния акт година на издаване на заповедта - 2015 г.) Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Подробно са развити съображения за начина на формиране на възнагражденията в НАП. Оспорената пред първоинстанционния съд заповед е правилно издадена, въз основа на заповед № ЗЦУ-807/08.07.2015 г. на изпълнителния директор на НАП, по силата на която директорите на териториалните дирекции на НАП издават заповеди за преназначаване на друга длъжност (от същата степен) в същата администрация по реда на чл. 82, ал. 1 от ЗДСл. Иска се отмяна на съдебния акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Д. Д. Т. - редовно призован, чрез процесуален представител в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на съдебни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. От фактическа страна е установено, че към датата на издаване на обжалвания акт Д. Д. Т. е държавен служител в ТД на НАП В., ИРМ Р., на длъжност "главен инспектор по приходите", ранг V старши за държавен служител в ТД на НАП В., Дирекция "Контрол", Отдел "Ревизии", Сектор "Ревизии". В периода от 01.2011 г. до 04.2016 г., със заповеди на изпълнителния директора на НАП, както и с такива, издадени от директора на ТД на НАП - В., той е изпълнявал функциите на ръководител екип/ревизии в Сектор "Ревизии", ИРМ Р. Основната му месечна заплата (ОМЗ) през 2010 г. е била определена от изпълнителния директор на НАП в размер на 850 лв. През 2016 г., със заповед № I-85/17.02.2016 г., издадена от изпълнителния директор на НАП основната заплата на Тодоров е променена от 1 250 лв. на 1 300 лв. Със заповед № Д-569/22.04.2016 г. на директора на ТД на НАП - В., са били определени нови служители, изпълняващи функциите ръководители на ревизии, като сред тях не е попаднал жалбоподателят Тодоров, в следствие на което с оспорената заповед, издадена от директора на ТД на НАП - В., на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДСл служителят е "преназначен" като това преназначаване се изразява единствено с намаляване на основната месечна заплата от 1 300 лв. на 1 050 лв. За да обяви издадения административен акт за нищожен, съдът е изложил мотиви, че същият е издаден от некомпетентен орган. Изложени са мотиви и относно материална законосъобразност/незаконосъобразност на административния акт. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решението е правилно постановено. Ирелевантни за спора са начините на образуване на допълнителните възнаграждения в структурата на НАП. Предмет на съдебна проверка е преценката за наличие на компетентност на директора на ТД на НАП - В. да изменя, в случая да намали, основната работна заплата на служителя. Първоинстанционният съд правилно е съобразил, че с оглед на чл. 67, ал. 4 от ЗДСл индивидуалният размер на основната заплата на служителя се определя от органа по назначаването. Видно от предходно издадената заповед на компетентния орган - изпълнителният директор на НАП № I-85/17.02.2016 г. заплатата на служителя е изменена, като е увеличена от 1 250 лв. на 1 300 лв., а актът е издаден на основание горецитираното правно основание. Последващата заповед - предмет на съдебния спор - е издадена от орган, различен от изпълнителния директор на НАП. Позоваването на касатора на т. 11 от Заповед № 807/08.07.2015 г. на изпълнителния директор на НАП, издадена на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 9 от ЗНАП, вр. чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от ЗДСл с която директорите на териториалните дирекции на НАП са оправомощени да издават заповеди за преназначаване на друга длъжност (от същата степен) в същата администрация при изразено писмено съгласие, по реда на чл. 82, ал. 1 от ЗДСл, е неоснователно. Видно от заповедта служителят не е преназначен на друга длъжност. Направеното "преназначаване" е от длъжност "главен инспектор по приходите" с ранг V старши в ТД на НАП - В., Дирекция "Контрол", Отдел "Ревизии", Сектор "Ревизии" - ИРМ с място на работа в гр. Р., ул. "М. А. У." №..., за неопределено време при пълно работно време - 8 часа при 5-дневна работна седмица - на същата длъжност при променен единствено размер на основната работна заплата от 1 300 лв. на 1 050 лв. Така е направен опит за преназначаване на същата длъжност, каквото правомощие няма и не е делегирано на териториалния директор на НАП - В.. Нещо повече, видно от реквизитите на оспорения акт недопустимо е намален размерът на основната работна заплата за същата длъжност, поради което не се споделя доводът на касатора, че сумата, с която е направено намалението представлява размер на допълнително възнаграждение. В допълнение следва да се споделят съображенията на съда, че и при наличие на компетентност на органа-издател на акта, то същият е материално незаконосъобразен поради нарушение на чл. 82, ал. 1 от ЗДСл, тъй като служителят не е изразил предварително писмено съгласие за преназначаване. Оспореният акт е издаден на 21.04.2016 г., а предложението за преназначаване му е връчено на по-късна дата - 26.04.2016 г. Обжалваното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. От страна на ответника са претендирани разноски, но доказателство за реализирането на такива не е предоставено на съда и не следва да се присъждат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение