Решение № 10732 от 28.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6387/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 14549 от 15.04.2026 г., постановено по адм. д. № 6588/2025 г. Административен съд – София град, трето отделение, 81-ви състав, е изменил по жалба на „АР КОНСУЛТИНГ“ ЕООД, ЕИК 203350036, в ликвидация, със седалище и адрес на управление град София, р-н Лозенец, [адрес], представлявано от ликвидатора И. П. М., [ЕГН], Ревизионен акт № Р-22221023001317-091-001 от 16.10.2023 г., издаден от В. В. В. - орган, възложил ревизията и М. И. К., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП София - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 30 от 09.01.2024 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София за установените резултати по ЗКПО, като за установените резултати за корпоративен данък за 2017 г. вместо в размер на 15 767,94 лв., съдът определя корпоративен данък в размер на 14 987,94 лв., и вместо определената лихва в размер на 9 130, 10 лв., определя лихва в размер на 8678,45 лв.; установените резултати за корпоративен данък за 2018 г. вместо в размер на 15116,24лв., съдът определя корпоративен данък в размер на 14 336,24 лв., и вместо определената лихва в размер на 7 220,00лв., определя лихва в размер на 6847, 45 лв.; установените резултати за корпоративен данък за 2019 г. вместо в размер на 14 207,72 лв., съдът определя корпоративен данък в размер на 13 427,72 лв., и вместо определената лихва в размер на 4982,33 лв., определя лихва в размер на 4 708,80 лв.; установените резултати за корпоративен данък за 2020 г. вместо в размер на 6 631, 84 лв., съдът определя корпоративен данък в размер на 5851,84 лв., и вместо определената лихва в размер на 1 653, 19 лв., определя лихва в размер на 1458,75 лв. и за данъчния финансов резултат за данъчен период за 2022 г., деклариран от „АР КОНСУЛТИНГ“ ЕООД като данъчна загуба в размер на 170 613, 07 лв., намалена на 9674,85 лв., съдът определя данъчна загуба в размер 18 274, 85 лв.

С решението съдът е отменил Ревизионен акт № Р-22221023001317-091-001 от 16.10.2023 г., издаден от В. В. В. - орган, възложил ревизията и М. И. К., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП София - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 30 от 09.01.2024 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София в частта относно извършена корекция на декларирания от „АР КОНСУЛТИНГ“ ЕООД, ЕИК 203350036 данъчен финансов резултат (ДФР) за данъчен период за 2021 г., като данъчната загуба в размер на 21 204,88 лв. е намалена на 15 704,88 лв., както и е отхвърлил жалбата на „АР КОНСУЛТИНГ“ ЕООД, ЕИК 203350036/ в ликвидация/ в останалата част.

Срещу постановеното решение, в отменителната му част, е подадена касационна жалба от Е. С. П., в качеството й на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт М. Бакалова. В същата се прави оплакване, че в обжалваната част решението на Административен съд – София град е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съответни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени решението на Административен съд – София град в отменителната му част и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди обжалвания ревизионен акт. Претендира заплащане на разноски за всички съдебни инстанции, в това число юрисконсултско възнаграждение.

Ответното по касационната жалба дружество „АР КОНСУЛТИНГ“ ЕООД, ЕИК 203350036, в ликвидация, със седалище и адрес на управление град София, р-н Лозенец, [адрес], представлявано от ликвидатора И. П. М., [ЕГН], чрез процесуалния си представител адв.Д. Балкански взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция.

Срещу постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена касационна жалба от „АР КОНСУЛТИНГ“ ЕООД, ЕИК 203350036, в ликвидация, със седалище и адрес на управление град София, р-н Лозенец, [адрес], представлявано от ликвидатора И. П. М., [ЕГН], чрез пълномощника му адв.Д. Балкански. В същата се прави оплакване, че в обжалваната част решението на Административен съд – София град е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съответни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени решението на Административен съд – София град в отхвърлителната му част и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания ревизионен акт. Претендира заплащане на разноски за всички съдебни инстанции.

Ответният по касационната жалба директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт А. Волянова взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на разноски.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на дружеството и за основателност на тази на директора на Д „ОДОП“ – София.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са както следва: тази на директора на Д „ОДОП“ – София е неоснователна, а тази на „АР КОНСУЛТИНГ“ ЕООД, ЕИК 203350036, в ликвидация, е частично основателна.

С решението си Административен съд – София град е изменил по жалба на „АР КОНСУЛТИНГ“ ЕООД, ЕИК 203350036, в ликвидация, със седалище и адрес на управление град София, р-н Лозенец, [адрес], представлявано от ликвидатора И. П. М., [ЕГН], Ревизионен акт № Р-22221023001317-091-001 от 16.10.2023 г., издаден от В. В. В. - орган, възложил ревизията и М. И. К., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП София - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 30 от 09.01.2024 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София за установените резултати по ЗКПО, като за установените резултати за корпоративен данък за 2017 г. вместо в размер на 15 767,94 лв., съдът e определил корпоративен данък в размер на 14 987,94 лв., и вместо определената лихва в размер на 9 130, 10 лв., определя лихва в размер на 8678,45 лв.; установените резултати за корпоративен данък за 2018 г. вместо в размер на 15116,24лв., съдът определил корпоративен данък в размер на 14 336,24 лв., и вместо определената лихва в размер на 7 220,00лв., определя лихва в размер на 6847, 45 лв.; установените резултати за корпоративен данък за 2019 г. вместо в размер на 14 207,72 лв., съдът определя корпоративен данък в размер на 13 427,72 лв., и вместо определената лихва в размер на 4982,33 лв., определя лихва в размер на 4 708,80 лв.; установените резултати за корпоративен данък за 2020 г. вместо в размер на 6 631, 84 лв., съдът е определил корпоративен данък в размер на 5851,84 лв., и вместо определената лихва в размер на 1 653, 19 лв., определил лихва в размер на 1458,75 лв. и за данъчния финансов резултат за данъчен период за 2022 г., деклариран от „АР КОНСУЛТИНГ“ ЕООД като данъчна загуба в размер на 170 613, 07 лв., намалена на 9674,85 лв., съдът определя данъчна загуба в размер 18 274, 85 лв.

С решението съдът е отменил Ревизионен акт № Р-22221023001317-091-001 от 16.10.2023 г., издаден от В. В. В. - орган, възложил ревизията и М. И. К., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП София - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 30 от 09.01.2024 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София в частта относно извършена корекция на декларирания от „АР КОНСУЛТИНГ“ ЕООД, ЕИК 203350036 данъчен финансов резултат (ДФР) за данъчен период за 2021 г., като данъчната загуба в размер на 21 204,88 лв. е намалена на 15 704,88 лв., както и е отхвърлил жалбата на „АР КОНСУЛТИНГ“ ЕООД, ЕИК 203350036/ в ликвидация/ в останалата част.

Възпроизведена е фактическата обстановка по издаване на оспорения ревизионен акт, в това число издадените заповеди за възлагане на ревизия, съставените други документи и ревизионен доклад и акт. Първоинстанционният съд е възпроизвел и много подробно установената фактическа обстановка по отделните пера на ревизионния акт /л.155 и сл. от делото, решението няма своя номерация, към която да бъде правено препращане/, в това число какво e установено по време на ревизията, какви документи са представени, какви констатации са изградени, на какво основание е преобразуван финансовия резултат на дружеството, какъв е размера на определения допълнителен корпоративен данък и лихви за забава.

Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден в установената писмена форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му, не се установяват съществени нарушения в рамките на административното производство, както и не са нарушени правата на ревизираното лице. Прието е, че актът е издаден от компетентни органи и е подписан с валидни електронни подписи.

На отделен ред е посочено, че по делото са приети доказателствата, представени при предходното разглеждане на делото в първоинстанционния съд, доказателствата, представени при разглеждане на спора пред Върховния административен съд по адм.д. № 899/2025г., като е отбелязано, че в това производство е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза.

На л.158 и сл. от делото са мотивите на решаващия съд по отношение на доказателства. На първо място по делото са възпроизведени представените в хода на ревизионното производство доказателства както следва: 1. Относно сключения договор за паричен заем от 03.05.2017г. между „АР КОНСУЛТИНГ“ ЕООД, в качеството му на заемодател и „МАРК КОНСУЛТИНГ“ ЕООД, в качеството му на заемател, с предмет на договора предоставянето на сума в размер на 102 000,00 евро. 2. Относно договор за консултантски услуги от 07.01.2015 г. /л. 498 от приложение 2/, сключен между „АР КОНСУЛТИНГ“ ЕООД, в качеството му на възложител и „КРИТА“ ЕООД, в качеството му на консултант. Възпроизведени са съществени и относими към спора клаузи от договора; 3. Относно комисионен договор от 05.01.2017 г. /л. 534 от приложение 2/, сключен между „АР КОНСУЛТИНГ“ ЕООД, в качеството му на комитент и А. Д., в качеството му на комисионер, с предмет 1) намиране на нови клиенти 2) осъществяване на опознавателни срещи с потенциални клиенти 3) презентиране на основната дейност на дружеството пред организирани групи хора с цел осъществяване на инвестиции във връзка с дейността на дружеството на комитента срещу възнаграждение, платимо в размера, сроковете и по начина уговорени в договора. Възпроизведени са относими клаузи от договора. Описани са и представени три отчета за 2017 г., за 2018 г. и за 2019 г. към комисионен договор от 05.01.2017 г. /л. 536 и сл. от приложение 2/, които са съставени, за да удостоверят, че А. Д. въз основа на отчетен приход от нови клиенти на дружеството „АР КОНСУЛТИНГ“ ЕООД е получил, както следва: за 2017 г. сума в размер на 172 649,16 лв.; за 20218 г. сума в размер на 176 520,91 лв.; за 2019 г. сума в размер на 173 179,41 лв. По този договор са посочени и представените доказателства в производството пред ВАС /л.158 – 159 от делото/. В продължение административният съд е описал много подробно установените обстоятелства по делото относно отношенията между страните по договора, в това число съставени документи и изплатени суми, както и констатациите на вещото лице по тази част от спора.

На л.161 и сл. от делото решаващият съд е възпроизвел подробно констатациите на експерта по отделните пера на ревизионния акт.Отбелязано е, че съдът кредитира заключението, като обективно и логично, с отбелязване, че същото не е оспорено от страните като неправилно. На л.162 – 163 от делото са възпроизведени показанията на св.Д., която работи като технически секретар в „Крита“ ЕООД.

На л.163 от делото са изложени мотиви относно писмените доказателства, като е отбелязано, че това се прави предвид представянето на същите в различни етапи на производството – едни в ревизионното такова, други при първоначалното разглеждане на делото в административния съд, други при касационното обжалване четвърти в производството по настоящето дело. Възпроизведени са относими правни разпоредби относно писмените доказателства - чл.193 и сл. ГПК. Отбелязано е, че представените от ревизираното лице писмени доказателства не са оспорени от данъчните органи по отношение на тяхната автентичност и съдържание, поради което се ползват със съответната доказателствена сила. Добавено е, че според заключението на вещото лице счетоводството на жалбоподателя е водено редовно и правилно и в този смисъл съобразно чл.51 ДОПК, съответно чл.182 ГПК вписванията в счетоводните книги могат да служат като доказателство на лицата, които са ги водили. Посочено е, че тези документи са частни свидетелстващи такива, не са оспорени от приходната администрация, не се ползват с материална доказателствена сила, но подлежат на съвкупна преценка с оглед всички останали доказателства представени по делото.

След това решаващият съд е пристъпил към изграждане на своите изводи по отношение на отделните пера на ревизионния акт.

На първо място на л.163 – 165 са изложени мотиви относно непризнати разходи по договора за консултантски услуги с „Крита“ ЕООД. Решаващият съд е приел, че ревизионният акт е незаконосъобразен в тази си част. Систематизирани за нуждите на настоящето изложение, аргументите му в тази насока се свеждат до следното: 1.Посочено е, че в хода на ревизионното производство от страна на органите по приходите е извършено преобразуване на финансовия резултат на дружеството с разходите, отчетени по издадените от страна на „КРИТА“ ЕООД фактури, както следва: за 2017 г. със сумата в размер на 8 150 лв.; за 2018 г. със сумата в размер на 7 800 лв.; за 2019 г. със сумата в размер на 7 800 лв.; за 2020 г. със сумата в размер на 7 800 лв.; за 2021 г. със сумата в размер на 5 500 лв.; за 2022 г. със сумата в размер на 8 600 лв. 2. Посочено е, че за доказване изпълнението на услугите от страна на „КРИТА“ ЕООД е приобщен договор за консултантски услуги от 07.01.2015 г. /л. 498 от приложение 2/, сключен между „АР КОНСУЛТИНГ“ ЕООД, в качеството му на възложител и „КРИТА“ ЕООД, в качеството му на консултант. Подробно е възпроизведен предмета на договора, договореното възнаграждение, в т.ч., че съгласно чл. 6.3 независимо от обема на поисканите услуги за съответния период, възложителят дължи заплащане на договореното абонаментно възнаграждение в пълен размер и при уговорените в договора срокове. 3. Отбелязано е на следващо място, че от заключението на ССЕ /Таблица № 11 от приетата експертиза/ се установява, че всички дължими месечни възнаграждения по договора са били разплатени по банков път между страните. 4. Акцентирано е, че от представения по делото договор се установява, че са възложени редица консултантски услуги, които са подробно изброени в договора. Добавено е, че от разпоредбите на същия е видно, че между страните не е уговорена писмена форма за възлагане на конкретни задания и отчитане на изпълнението им, поради което липсата на документи в тази насока, не следва да се възприема като абсолютна индиция за неизпълнение на твърдените услуги, както неправилно приемат приходните органи. Посочено е, че следва да бъде съобразено и че разглеждания договор е с продължително изпълнение и има характер на абонаментно обслужване, доколкото като възнаграждение е предвидено заплащането на фиксирана месечна такса, необвързана с конкретно осъществена задача и постигнат резултат. 5. Изграден е извод, че за правилното решаване на спора, от съществено значение е наличието на облигационно отношение между страните, въз основа на което доставчикът се задължава да предоставя консултантски услуги на ревизираното лице, имащи характер на абонаментно обслужване, за което същото дължи периодично възнаграждение, независимо от обема на изпълнената работа и постигнатия резултат. В тази връзка е направено позоваване на Решение от 03.09.2015 г. по дело С-463/14, по което СЕС се е произнесъл, че чл. 24, § 1 от Директива 2006/112/ на Съвета относно общата система на ДДС /Директивата за ДДС/ трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „доставка на услуги“ обхваща случаите на абонаментни договори за извършване на консултантски услуги за предприятия - юридически, финансови, търговски, при които доставчикът се е поставил на разположение на възложителя за срока на договора. В точки 37-42 от решението СЕС посочва характерните и съществени елементи на договореностите за абонаментни услуги - възнаграждението е дължимо под формата на обща сума, заплащана еднократно или периодично и според добре установени критерии, да е независимо от броя на извършените и получени услуги - дейности от страна на изпълнителя, услугите не са предварително определени или индивидуализирани, но е характерно за тях постоянната готовност на доставчика на услуги да предостави при необходимост услугите, които възложителят изисква. Добавено е, че в съответно с цитираното решение е и практика на ВАС, в смисъл, че при договори за абонаментни услуги от вида на процесните, за да се приеме наличие на реално предоставени услуги, достатъчно е да бъде установено, че доставчикът се е поставил в готовност да изпълни възложеното от получателя на услугата, за което разполага и с необходимия персонал, който също е предоставен на разположение на клиента. 6. Изложени са мотиви, защо от събраните по делото доказателства се установява, че сключеният договор с „Крита“ ЕООД покрива елементите на доставка на абонаментни услуги по смисъла на описаното по-горе тълкуване на закона и защо ревизионният акт е незаконосъобразен в тази си част.

По т.2 на л.165 – 166 от делото са изложени мотиви защо съдът приема, че ревизионният акт е законосъобразен в частта му относно преобразуването на финансовия резултат с размера на отписани вземания в размер на 58 518,43 лв. през 2020 г. и в размер на 152 338, 22 лв. през 2022 г. Същите се свеждат до следното: 1. Възпроизведено е заключението на експерта /таблици № 13 и 14/ относно отписване на посочените вземания по пера и извършените счетоводни операции. 2. Посочени са констатациите, поради които органите по приходите са приели, че не са налице условия за отписване на вземанията – не са предприети действия за събиране на вземанията – чл.37 ЗКПО. 3. Изграден е извод, че в случая спорен между страните е въпросът за приложението на чл.37 ЗКПО. За да отговори на спорния въпрос, съдът е възпроизвел относимите правни разпоредби - §1, т.5 ДР ЗКПО относно скрито разпределение на печалба, чл.34 и чл.37,ал.1, т.1 ЗКПО, според който непризнатите за данъчни цели разходи от отписване на вземания по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели в годината, в която настъпи изтичане на три години за вземанията с тригодишен давностен срок или на 5 години за вземанията с петгодишен давностен срок от момента, в който вземането е станало изискуемо. На база на тълкуване на чл.34 във вр. с чл.37 ЗКПО е изграден извод, че въпросът за изтичане на погасителната давност е без значение, ако заемодателят не е установил, че е направил всичко възможно да опита да събере вземанията си. Прието е, че за данъчни цели се допуска отписването на такива вземания, за които данъчно задълженият субект е положил необходимите усилия да събере и едва ако това не е възможно, той има право да ги отпише, с което да намали и финансовия си резултат, съответно подлежащия на внасяне корпоративен данък. Направено е позоваване на съдебна практика на ВАС. 4. Посочено е, че по делото не са представени доказателства за предприети от страна на дружеството действия по събиране на вземанията, които да обосновават несъбираемостта им. 5. По специално по отношение на отписаното вземане по договора за паричен заем от 03.05.2017г., сключен между „АР КОНСУЛТИНГ“ ЕООД, в качеството му на заемодател и „МАРИК КОНСУЛТИНГ“ ЕООД, в качеството му на заемател, е посочено, че в чл. 2 от договора е уговорено заемната сума да бъде върната в срок до 03.05.2027 г. или при поискване от страна на кредитора с едномесечно писмено предизвестие. Отбелязано е, че освен гореизложеното липсват и доказателства остатъкът от дължимата сума по договора да е поискана предсрочно, според уговореното между страните, а като се има предвид и, че посочения договор е сключен между свързани лица, за което няма спор, това означава, че заемодателят не е положил усилия да събере вземанията си, което води до увеличаване на разходите над приходите, т.е. намаление на печалбата си и в този смисъл не се установява, че вземанията дължими от „МАРИК КОНСУЛТИНГ“ ЕООД са несъбираеми. Добавено е, че липсват конкретни доказателства, от които да се установи, че по отношение на отписаните вземания е налице неплатежоспособност на „МАРИК КОНСУЛТИНГ“ ЕООД, като същото се отнася и за отписаните вземания на IMS GMBH, тъй като по отношение на това дружество са налице единствено счетоводни записвания, без да са приобщени други писмени доказателства в посочения вече смисъл. 6. На отделен ред е посочено, че за останалите отписани през 2020 г. суми, както следва: в размер на 12 321,73 лв., представляващи „Предоставени средства за инвестиция“, отразени по Аналитична партида 014 „ADVANCED CASH“ LTD, чийто произход (време на възникване) е 2017г., както и в размер на 15 646,65 лв., представляващи авансово платени суми за изготвяне на писмена консултация през 2020 г., самият жалбоподател признава, че не е изпълнено условието на чл.37,т.1 ЗКПО за отписването им.

По т.3, на л. 166 – 168 от делото са изложени мотивите на решаващия съд относно непризнатите разходи за комисионни възнаграждения, изплатени в полза на физическото лице А. Д. през данъчните периоди на 2017 г., 2018 г и 2019 г. Прието е, че ревизионният акт е законосъобразен в тази си част, като аргументите в тази насока са следните: 1. Посочено е, че в хода на ревизионното производство е установено, че през данъчните периоди на 2017 г., 2018 г и 2019 г. са били изплатени комисионни възнаграждения в полза на физическото лице А. Д., както следва: в размер на 129 971,10 лв. през 2017 г.; в размер на 143 362,37 лв. през 2018 г. и в размер на 118 630,61 лв. през 2019 г. Същите са били отчетени, като разход за външни услуги по сметка 602 „Разходи за външни услуги“, като с тях е бил намален финансовия резултат на дружеството за съответния период. 2. Възпроизведени са представените във връзка с тези възнаграждения доказателства: - комисионен договор от 05.01.2017 г. /л. 534 от приложение 2/, сключен между „АР КОНСУЛТИНГ“ ЕООД, в качеството му на комитент и А. Д., в качеството му на комисионер, с предмет 1) намиране на нови клиенти 2) осъществяване на опознавателни срещи с потенциални клиенти 3) презентиране на основната дейност на дружеството пред организирани групи хора с цел осъществяване на инвестиции във връзка с дейността на дружеството на комитента срещу възнаграждение, платимо в размера, сроковете и по начина уговорени в договора. Към същия са представени три отчета за 2017 г., за 2018 г. и за 2019 г. към комисионен договор от 05.01.2017 г. /л. 536 и сл. от приложение 2/, които са съставени, за да удостоверят, че А. Д. въз основа на отчетен приход от нови клиенти на дружеството „АР КОНСУЛТИНГ“ ЕООД е получил, както следва: за 2017 г. сума в размер на 172 649,16 лв.; за 2018 г. сума в размер на 176 520,91 лв.; за 2019 г. сума в размер на 173 179,41 лв.; - договор от 03. 03.2015 г. за търговско посредничество между „АР КОНСУЛТИНГ“ ЕООД, в качеството му на търговец и А. Д., в качеството му на посредник /л. 151 от делото на ВАС/. Съгласно т. 2 за целите на своята дейност, търговецът има сключен Договор за търговско посредничество от 09.01.2015 г. с немското дружество „DER AUVESTA EDELMETALLE“ AG - възложител, чиято основна цел е да набира клиенти от Германия и други страни от Европа за нуждите на търговската дейност на възложителя, свързана с продажби на инвестиционно злато. Съгласно т. 6 от договора, където е описан неговия предмет с подписването му страните се съгласяват, че посредникът ще сътрудничи на търговеца като негов подизпълнител и търговски посредник, като заедно и по отделно набира клиенти от Германия и други страни от Европа за нуждите на търговската дейност на „DER AUVESTA EEDELMETALLE“ AG, срещу което търговецът ще му заплаща възнаграждение в сроковете и при условията на договора или в допълнително споразумение между страните. Към същия е представен анекс, подписан между „АР КОНСУЛТИНГ“ ЕООД и А. Д., с който на последния се възлага намирането на клиенти и за „AU MARKETING UND SERVICE“ GmbH.; с цел удостоверяване извършването на възложените услуги по договора и анекса и съобразно предвидения начин за определяне на възнаграждението на посредника са изготвени Протоколи /л. 162 и сл. от делото на ВАС/ между „АР КОНСУЛТИНГ“ ЕООД - търговец и А. Д. - посредник за определяне възнаграждението на посредника /по Договор за търговско посредничество от 03.03.2015 г./ за календарните 2017 г., 2018 г. и 2019 г.

Решаващият съд е посочил, че в хода на ревизионното производство и пред ВАС са представени договори, сключени между „АР КОНСУЛТИНГ“ ЕООД и А. Д., от различни дати и отчети към тях, които също са с различно съдържание. Отбелязано е, че в тази връзка от страна на процесуалния представител на жалбоподателя /в писмени бележки/ по отношение на представените в хода на ревизията отчети се застъпва теза, че същите са без подпис на лицата и от тях не става ясно каква точна е била получената през 2017 г. сума от лицето А. Д. по комисионния договор от 05.01.2017 г., доколкото във въпросните отчети се цитират различни суми, в т.ч в размер на 172 649,16 лв. към 31.12.2017 г., 176 520,91 лв. към 31.12.2018 г. и 173 179,41 лв. към 31.12.2019 г. Уточнено е, че „съгласно представените нови писмени доказателства се установява, че комисионните възнаграждения в полза на А. Д. за календарните 2017 г., 2018 г. и 2019 г. са били изплатени не въз основа на комисионния договор от 05.01.2017 г., насочен по-скоро към вътрешните потребности на „АР КОНСУЛТИНГ“ ЕООД, а въз основа на приложения по делото договор за търговско посредничество от 03.03.2015 г. и Анекса към него от 31.07.2017 г. по силата, на които и въз основа на описаните по-горе Споразумения от 09.01.2015 г. и от 15.07.2017 г. е било възложено на физическото лице А. Д. да подпомага „АР КОНСУЛТИНГ“ ЕООД при посредничеството и набирането на клиенти за двете немски дружества, срещу уговореното в тях възнаграждение“.

На отделен ред е посочено, че по делото са приобщени писмени доказателства, съставени, за да удостоверят, че процесните разходи са били изплатени за набирането на нови клиенти за двамата чуждестранни клиенти на жалбоподателя, немските дружества „DER AUVESTA EEDELMETALLE“ AG, съгласно Споразумението за партньорство от 09.01.2015 г. /л. 69 от делото на ВАС/ и „AU MARKETING UND SERVICE“ GmbH, съгласно Споразумение за партньорство от 15.07.2017г. /л.104 от делото на ВАС/. Отбелязано е, че във връзка с това са приобщени фактури, издадени от страна на „АР КОНСУЛТИНГ“ ЕООД към немските дружества, в качеството им възложители, с приложени към тях известния за изплатени комисионни, отчети и доклади, част от които са представени извадково с молбата пред ВАС, в които са вписани данни за броя и имената на клиентите, осигурени с помощта на посредника, за количеството продаден благороден метал и получените премии, респ. за дължимото комисионно възнаграждение /л. 117 и сл. от делото на ВАС/.

Решаващият съд е приел, че не са налице доказателства, от които да се установи, че разходите за комисионни възнаграждения, изплатени в полза на физическото лице А. Д. през данъчните периоди на 2017 г., 2018 г и 2019 г. са за услуги извършени именно от него. Доводите и аргументите в тази насока са следните: 1. Няма никакви писмени доказателства в подкрепа на това твърдение. По делото са приобщени документи, от чието съдържание може да се изведе заключение за развили се търговски взаимоотношения между немските дружества и жалбоподателя, но липсват такива по отношение изпълнението на услугите от страна на А. Д.. 2. Възпроизведени са разпоредбите на т.8.5 и т.8.6 от договора от 03.03.2015 г. за търговско посредничество между „АР КОНСУЛТИНГ“ ЕООД, в качеството му на търговец и А. Д., в качеството му на посредник. От тях е изведен извод, че в договора за търговско посредничество е предвидено съставянето на документи във връзка с изпълнението му. Такива обаче не са приобщени по делото. В този смисъл не са представени отчети, от които да се установи колко и кои са привлечените клиенти и с колко от тях са сключени сделки. Видно от т 8.6 именно това е основанието посредникът да получи уговореното с договора възнаграждение. Предвидено е издаването на фактури, каквито също липсват по делото. 3. Посочено е, че не е налице възможност да бъде извършено проследяване доколко изброените клиенти в представените на извадков принцип /а не в цялост/ отчети и доклади към немските дружества съвпадат по имена, брой и количество продаден благороден метал с клиентите, осигурени с помощта на посредника А. Д.. 4. Прието е, че липсват и доказателства в подкрепа на защитната теза на жалбоподателя, че възнаграждения в полза на А. Д. за календарните 2017 г. 2018 г. и 2019 г. са били изплатени не въз основа на комисионния договор от 05.01.2017 г., насочен по-скоро към вътрешните потребности на „АР КОНСУЛТИНГ“ ЕООД, а въз основа на приложения по делото договор за търговско посредничество от 03.03.2015 г. и Анекса към него от 31.07.201 7 г. Прието е още, че не се установява и доказва какви и колко са били тези вътрешни потребности на „АР КОНСУЛТИНГ“ ЕООД, намирани ли са нови клиенти /колко, кои/, сключвани ли договори с тях и как е отчитано изпълнението на услугите, разплатени ли са и как са осчетоводени същите. 5. Посочено е, че обстоятелството, че разпитания по делото свидетел Д. твърди, че е виждала А. Д. да посещава офиса на „КРИТА“ ЕООД, също не обосновава извод, че спорните услуги са извършени от посочено лице, предвид листа на други доказателства в подкрепа на това твърдение. 6. Изграден е краен извод, че в хода на съдебното производство не са ангажирани доказателства, установяващи реалното изпълнение на процесните услуги от А. Д..

По т.4 на решението са изложени мотиви защо съдът приема, че не е извършена услуга от страна на дружеството SWISS BRANDS на стойност 19 558,30 лв., доколкото по делото липсват каквито и да било доказателства за извършването и, в това число документи за възлагане, за да установи вида и предмета и, такива за предаване, респективно приемане на услугата и др., както и че документално необосновани са и отчетените разходи за изплатен хонорар на F. V. за извършени консултации в размер на 15646,65 лв., липсват съпроводителни документи/договори, анекси,задания, отчети и други/, удостоверяващи реалното изпълнение и необходимостта от извършване на услугата. Прието е, че ревизионният акт е законосъобразен в тази си част.

На л.168 и 169 от делото е направено обобщение в кои части ревизионният акт следва да се измени, отмени или потвърди.

Решението на Административен съд – София град е частично неправилно.

По касационната жалба на Д „ОДОП“ – София.

В касационната жалба на директора на Д „ОДОП“ – София против отменителната част от решението относно непризнати разходи за услуги по фактури издадени от „Крита“ ЕООД се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Излагат се доводи, че решението на административния съд в посочената част е необосновано на събраните по делото доказателства, които не установяват реалното изпълнение на фактурираните от „Крита“ ЕООД към задълженото лице услуги.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

По-горе в решението е посочено, че в хода на ревизионното производство от страна на органите по приходите е извършено преобразуване на финансовия резултат на дружеството с разходите, отчетени по издадените от страна на „КРИТА“ ЕООД фактури, както следва: за 2017 г. със сумата в размер на 8 150 лв.; за 2018 г. със сумата в размер на 7 800 лв.; за 2019 г. със сумата в размер на 7 800 лв.; за 2020 г. със сумата в размер на 7 800 лв.; за 2021 г. със сумата в размер на 5 500 лв.; за 2022 г. със сумата в размер на 8 600 лв. Първоинстанционният съд е възпроизвел установената в хода на ревизията фактическа обстановка по тази част от спора, като посочил събраните в хода на делото доказателства, в това число заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. На база на тях и на тълкуване на отделни клаузи на сключения между страните договор за консултантски услуги от 07.01.2015 г. /л. 498 от приложение 2/, е направен извод, че с него са възложени редица консултантски услуги, които са подробно изброени в договора, като между страните не е уговорена писмена форма за възлагане на конкретни задания и отчитане на изпълнението им, поради което липсата на документи в тази насока, не следва да се възприема като абсолютна индиция за неизпълнение на твърдените услуги, както неправилно приемат приходните органи. Акцентирано е още, че разглежданият договор е с продължително изпълнение и има характер на абонаментно обслужване, доколкото като възнаграждение е предвидено заплащането на фиксирана месечна такса, необвързана с конкретно осъществена задача и постигнат резултат. В продължение е изграден извод, че за правилното решаване на спора, от съществено значение е наличието на облигационно отношение между страните, въз основа на което доставчикът се задължава да предоставя консултантски услуги на ревизираното лице, имащи характер на абонаментно обслужване, за което същото дължи периодично възнаграждение, независимо от обема на изпълнената работа и постигнатия резултат. В тази връзка е направено позоваване на Решение от 03.09.2015 г. по дело С-463/14, по което СЕС се е произнесъл, че чл. 24, § 1 от Директива 2006/112/ на Съвета относно общата система на ДДС /Директивата за ДДС/ трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „доставка на услуги“ обхваща случаите на абонаментни договори за извършване на консултантски услуги за предприятия - юридически, финансови, търговски, при които доставчикът се е поставил на разположение на възложителя за срока на договора. Цитирани са т.37-42 от решението СЕС, където се посочват характерните и съществени елементи на договореностите за абонаментни услуги - възнаграждението е дължимо под формата на обща сума, заплащана еднократно или периодично и според добре установени критерии, да е независимо от броя на извършените и получени услуги - дейности от страна на изпълнителя, услугите не са предварително определени или индивидуализирани, но е характерно за тях постоянната готовност на доставчика на услуги да предостави при необходимост услугите, които възложителят изисква. Добавено е, че в съответно с цитираното решение е и практика на ВАС, в смисъл, че при договори за абонаментни услуги от вида на процесните, за да се приеме наличие на реално предоставени услуги, достатъчно е да бъде установено, че доставчикът се е поставил в готовност да изпълни възложеното от получателя на услугата, за което разполага и с необходимия персонал, който също е предоставен на разположение на клиента. Изложени са и мотиви, защо от събраните по делото доказателства се установява, че сключеният договор с „Крита“ ЕООД покрива елементите на доставка на абонаментни услуги по смисъла на описаното по-горе тълкуване на закона и защо ревизионният акт е незаконосъобразен в тази си част.

Решението на административния съд в посочената му част е правилно и законосъобразно.

При условията на чл.221,ал.2 АПК настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд в отменителната му част от решението, като ги намира за обосновани на фактите и доказателствата по делото и правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. По същество оплакванията на касатора се изразяват в преповтаряне на констатациите на ревизионния акт по тази част от спора. Тези доводи на органите по приходите са обсъдени и по тях е даден отговор от първоинстанционния съд, който както бе посочено, се споделя от настоящата съдебна инстанция. В хода на делото е установено плащане по спорните фактури, което е показателно за изпълнение на създадените между ревизираното лице и доставчика облигационни отношения, обосноваващо извод и за действително осъществени престации по сочения от ревизираното лице механизъм и наличие на реални стопански операции по спорните фактури. Установено и това, че доставчикът е разполагал със съответен персонал, съответно е отразил в счетоводството си приходите от извършените услуги. При постановяване на решението първоинстанционния съд е съобразил тълкуването на закона, дадено в цитираното решение на СЕС, както и съобразената с последното практика на ВАС.

Като правилно и законосъобразно решението на Административен съд – София град в тази му част следва да бъде оставено в сила при условията на чл.221,ал.2 АПК.

По касационната жалба на „АР КОНСУЛТИНГ“ ЕООД, ЕИК 203350036.

В касационната жалба на „АР КОНСУЛТИНГ“ ЕООД, ЕИК 203350036 против отхвърлителната част от решението се поддържат оплаквания за неправилност поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Същите се излагат по отношение на отделните части от решението, където ще бъдат разгледани и посочени.

По т.1 от касационната жалба се поддържат оплаквания относно отхвърлителната част от решението за частта от ревизионния акт, касаеща преобразуване на финансовия резултат за 2020г. в размер на 58 518,43лв. и за 2022г. в размер на 152 338,32лв. По отношение на сумата от 58 518,43лв. се поддържа оплакване за неправилност до размер на 30 550,05лв. За преобразуването на финансовия резултат на дружеството за 2020г. със сумата от 12 321,73 лв., представляващи „Предоставени средства за инвестиция“, отразени по Аналитична партида 014 „ADVANCED CASH“ LTD, чийто произход (време на възникване) е 2017г., както и в размер на 15 646,65 лв., представляващи авансово платени суми на Fabrizio Veronessi

за изготвяне на писмена консултация през 2020 г., самият жалбоподател признава, че не е изпълнено условието на чл.37,т.1 ЗКПО за отписването им и не поддържа оплаквания за неправилност на решението в тази му част.

От доказателствата по делото е видно, че с ревизионния акт е преобразуван финансовия резултат на дружеството за 2020г. със сумата от 30 550,05лв., представляваща преведени парични средства за покупка на биткойни през 2016г., отразени по дебита на сметка 498 „Други дебитори“, аналитична партида 011 „ I.M.S. “ GMBH срещу кредитиране на с/ка 5041 „Разплащателна сметка във валута“. През 2020. Задълженото лице е взело счетоводна операция, с която описаното по-горе вземане е отписано от сметка 498 „Други дебитори“ е отписано на разход по сметка 602 „Разходи за външни услуги“ срещу кредитиране на разчетна сметка 498 „Други дебитори“.

С ревизионния акт е преобразуван финансовия резултат на дружеството за 2022г. със сумата от 152 338,22лв., от които 147 740,62лв. главница и 4 597,60лв. лихви за забава, съставляващи остатък от заем по договор от 03.05.2017г., сключен между ревизираното лице като заемодател и „Марик консултинг“ ЕООД. В хода на ревизията е установено, че през 2021г. е имало частично погасяване на заема в размер на 52 000лв., като остатъка от 152 338,22лв. е отписан през 2022г.

Органите по приходите са приели, че не е настъпило обстоятелството по чл.37,ал.1, т.1 във вр. с чл.34 ЗКПО, тъй като от страна на ревизираното дружество не са извършени действия да събере вземанията си, поради което е без значение наличието на погасителна давност за събиране на вземането.

Първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е законосъобразен в тази си част. На база на тълкуване на относимите разпоредби на чл.34 във вр. с чл.37,ал.1, т.1 ЗКПО е направен извод, че изтичането на погасителната давност е без значение, ако отписалото сумите лице не ангажира доказателства, че е направил необходимото да събере вземанията си, но въпреки това те са останали несъбираеми, каквито доказателства не са ангажирани от жалбоподателя. Направено е позоваване на съдебна практика на ВАС, в това число решение на настоящия съдебен състав – това по адм.д. № 11674/2025г. По отношение на сумата от 152 338,22лв. е изложен и допълнителен мотив, че съгласно договора за заем сумата следва да бъде върната в срок до 03.05.2027г. или при поискване от страна на кредитора с едномесечно писмено предизвествие, каквото доказателство не е представено по делото.

В касационната жалба на „АР КОНСУЛТИНГ“ ЕООД против тази част от решението се поддържат оплаквания за неправилност поради допуснато нарушение на материалния закон. Излагат се аргументи, че нормата на чл.37,ал.1, т.1 ЗКПО има тълкуване, според което тя има предвид като несъбрани вземания, така и такива с изтекъл давностен срок. Според касатора всяко вземане с изтекъл давностен срок се счита за несъбираемо, след като спрямо него не могат да се предприемат действия за събиране вследствие. Навеждат се доводи, че от събраните по делото доказателства се установява, че и двете вземания – това от 30 550,05лв. и това от 152 338,22лв., са погасени по давност към 2020г. и 2022г., поради което законосъобразно са отписани от дружеството на основание чл.34 във вр. с чл.37,ал.1, т.1 ЗКПО и като е приел друго, решаващият съд е приложи неправилно материалния закон. Прави се и позоваване на съдебна практика на ВАС.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

По тази част от делото няма спор за факти, а единствено до тълкуване и прилагане на закона. Нормата на чл. 34,ал.1 ЗКПО, изр. второ, приходите и разходите от последващи оценки на вземания и разходите от отписване на вземания като несъбираеми не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, при условие, че в същата или в предходна година не е настъпило някое от обстоятелствата по чл. 37. Според чл. 37, ал. 1 ЗКПО, непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства: 1. изтичане на давностния срок на вземането, но не повече от 5 години, в който вземането е станало изискуемо; 2. възмездно прехвърляне на вземането; 3. производството по несъстоятелност на длъжника е прекратено с утвърден оздравителен план, в който се предвижда непълно удовлетворяване на данъчнозадълженото лице; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на намалението на вземането; 4. с влязло в сила съдебно решение е постановено ,че вземането или част от него е недължимо; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на недължимата част от вземането; 5. преди изтичане на давностния срок вземанията са погасени по силата на закона; 6. при заличаване на длъжника, когато вземането или част от него е останало неудовлетворено – признава се до размера на неудовлетворената част.

Тълкуването на чл. 37, ал. 1, т. 1 ЗКПО следва да се извърши във връзка с разпоредбата на чл. 34 ЗКПО. Неслучайно е използвано понятието „несъбираемо“, а не „несъбрано“, тъй като данъчно задълженото лице следва да е положило необходимите усилия, за да събере вземанията си, доколкото такава е и икономическата логика, и едва ако това не е възможно, то би имало право да ги отпише, с което да намали и финансовия си резултат, съответно подлежащия на внасяне корпоративен данък. В действителност законът не предвижда ред как следва да се реализира това, респективно с какви документи следва да разполага данъчно задълженият субект, но несъмнено е необходимо лицето да е положило активни действия по събиране на вземането и едва когато по безспорен начин се установи, че е несъбираемо и при наличие на предвидените в чл. 37 ЗКПО предпоставки, да ги отпише, което в случая не е сторено. По отношение на сумата от 152 338,22лв. не са налице и доказателства, че вземането е станало изискуемо преди уговорения падеж за връщане на заема през 2027г.

Като правилно и законосъобразно, решението на административния съд следва да бъде оставено в сила в тази му част.

По т.II от касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението в отхвърлителната му част относно непризнати разходи за комисионни възнаграждения, изплатени на физическото лице А. Д. през данъчни периоди 2017г., 2018г. и 2019г.

В хода на ревизията е установено,че на физическото лице А. Д. през данъчни периоди 2017г., 2018г. и 2019г. са изплатени суми както следва: - 129 971,10лв. през 2017г., 143 362,37лв. през 2018г. и 118 630,61лв. през 2019г. На база на събраните в хода на ревизията доказателства /протокол № 1903118 от 13.07.2023г./, органите по приходите са направили следните констатации: посочените в протоколите суми – 172 649,16лв. към 31.12.2017г., 176 520,91лв. към 31.12.2018г. и 173 179,41лв. към 31.12.2019г. представляват общия размер на отчетени от дружеството разходи през годината по сметка 602 „Външни услуги“, а не само заплатените към А. Д.; всички представени протоколи са към 2017г., като в тях не се съдържа информация за начина, по който са калкулирани дължимите комисионни възнаграждения; в представения комисионен договор от 05.01.2017г. е посочено, че комисионните възнаграждения се дължат на база намерени нови клиенти, а по данни на отчетните регистри, дружеството е декларирало продажби само към две чуждестранни дружества „der Auvesta Edelmetalle“ AG и „AU Marketig und Service“ GmbH, като първото е клиент още от 2015г., т.е. преди договора от 05.01.2017г.; в счетоводството на ревизираното лице не се съдържат данни да е удържан данък при източника на осн.чл.37,ал.1, т.-7 ЗДДФЛ или да е приложена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане. Прието е, че е налице хипотеза по чл.16,ал.2,т.4 ЗКПО и финансовия резултат на дружеството е преобразуван с въпросните суми. При обжалването на първоначалното решение пред ВАС са представени нови писмени доказателства, което е дало основание за връщане на делото за ново разглеждане с указания същите да бъдат обсъдени от решаващия съд. Тези доказателства са описани от последния /л.166 – 167 от делото/, отбелязано е, че същите не са оспорени от ответната страна. Направено е и тълкуване на правното им значение като писмени доказателства и в какво се изразява доказателствената им стойност. Решаващият съд е приел, че тези доказателства не опровергават констатациите на ревизиращите органи. Изводите му в тази насока се изразяват в следното: представените писмени доказателства установяват развили се облигационни отношения между физическото лице А. Д. и ревизираното дружество, но липсват такива по отношение на изпълнение на услугите от страна на лицето; изложени са аргументи, че клаузите на представения договор за търговско посредничество от 05.01.2017г. изискват съставянето на документи, в т.ч. фактури, за изпълнението му, каквито доказателства не са ангажирани от страната по делото; от представените доказателства не може да бъде извършено проследяване доколко изброените клиенти в представените на извадков принцип отчети и доклади към немското дружество съвпадат по имена, брой и количество продаден благороден метал с клиентите, осигурени с помощта на посредника А. Д.. В обобщение е прието, че не е изпълнено условието на чл.10,ал.1 ЗКПО за документална обоснованост на документираните разходи по договора за търговско посредничество, поради което е налице хипотеза по чл.26,т.2 ЗКПО разходът да не бъде признат за данъчни цели, съответно е налице хипотеза по чл.16,ал.2,т.4 ЗКПО, според която за отклонение от данъчно облагане се смята и начисляването на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени.

В касационната жалба на „Ар Консултинг“ ЕООД против тази част от първоинстанционното решение са поддържат оплаквания за неправилност поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Излагат се доводи, че първоинсдтанционният съд е направил необосновани изводи относно това, че не са налице доказателства, които да установяват реалното извършване на услугите от посредника А. Д..

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция приема за установено следното:

Фактическата обстановка и събраните доказателства по тази част от спора са подробно възпроизведени и описани в първоинстанционното решение. Спорът е относно това какви правни изводи следва бъдат изведени от тях.

Настоящата съдебна инстанция споделя доводите на касатора, изложени в жалбата, че събраните по делото доказателства установяват реалното извършване на посредническите услуги от страна на физическото лице А. Д., като в тази насока следва да бъде съобразено следното:

1. Ревизираното лице има подписани договори с немските дружества „der Auvesta Edelmetalle“ AG и „AU Marketig und Service“ GmbH съответно от 09.01.2015г. и 15.07.2017г., които договори са представени на чужд език още по време на ревизията, а в превод на български език с другите доказателства при оспорване на първоначалното решение пред ВАС.

2. Сключеният договор за търговско посредничество от 03.03.2015г. между задълженото лице и посредника А. Д., съответно подписаният анекс от 2017г. следват подписаните договори с немските дружества.

3. Налице са множество писмени доказателства за изпълнение на договорите за посредничество с цитираните по-горе немски дружества, съставляващи издадени от страна на „Ар Консултинг“ ЕООД към немските дружества възложители, с приложени към тях доклади и известия за изплатени комисионни възнаграждения /л.70 – 103 и л.295 – 343 от делото/. Поради големият обем и еднотипността на доказателствата, пред ВАС са представени в превод 5 броя произволно избрани фактури за периода 2017г. – 2019г., като в приложените към тях известия са посочени конкретно имена на клиенти, количество и стойност на продадените благородни метали, обща стойност на сделката и стойност на дължимата комисионна.

4. Въз основа на тези отчетни документи от страна на „Ар Консултинг“ ЕООД към немските дружества са издавани фактури /преобладаващо в средата и в края на месеца/, които от своя страна са извършвали разплащане по тях по банков път, като тази схема е установена и от заключението на вещото лице Г. Атанасов. Така от заключението се установява, че за 2017г. са реализирани общо приходи от комисионни възнаграждения в размер на 123 648,67евро или 241 835,77лв.; за 2018г. са реализирани общо приходи от комисионни възнаграждения в размер на 253 663,11евро с левова равностойност 496 121,91лв. и за 2019г. са реализирани общо приходи от комисионни възнаграждения в размер на 200 723,02евро с левова равностойност 392 580,11лв.

5. Реализираните приходи от посреднически услуги са послужили като база за определяне на комисионните възнаграждения на физическото лице А. Д., като съставяните за това протоколи от 31.12.2017г., 31.12.2018г. и 31.12.2019г. се базират на извлечения от счетоводството на задълженото лице „Ар Консултинг“ ЕООД, което потвърждава тяхната достоверност.

6. През ревизираните периоди „Ар Консултинг“ ЕООД има приходи единствено от посредническа дейност, за тези периоди освен управителя на дружеството няма друг нает персонал, което води до обоснован извод, че без съдействието на посредника трудно биха били реализирани подобни приходи.

7. Събраните по делото доказателства, в това число показанията на св.И. Д., установяват, дейността по намиране/набиране на клиенти е била предимно в чужбина и се осъществявала преимуществено от посредника Д.. Последното обяснява и договорените проценти на комисионно възнаграждение / в рамките на 25 – 55% спрямо обема на реализираните приходи/, като в същото време без подобни разходи трудно би се стигнало до такъв обем на приходите.

8. Съгласно т.5.1.б.“г“ от СС 18 „Приходи“, приходите за всяка сделка се признават едновременно с извършените за нея разходи /принцип на съпоставимост между приходите и разходите/, а съгласно т.5.2 от същия счетоводен стандарт, приходът не се признава, когато разходите не могат да бъдат надлежно изчислени; при тези обстоятелства всяко полученпо плащане се признава за пасив /задължение/. На практика с ревизионният акт не се оспорва фактът, че в резултат на дейността си ревизираното лице е получило приходи от комисионна дейност, но се отричат извършването на каквито и да е разходи по тази дейност, което е икономически необосновано.

9. С оглед дефиницията на понятието „технически услуги“ по смисъла на § 1, т.9 ДР ЗКПО, извършените от посредника Д. услуги не попадат в приложното поле на нормата на чл.37,ал.1, т.7 ЗДДФЛ, поради което не е дължимо начисляване на данък при източника. Нещо повече, дори да се приеме, че ревизираното лице неправомерно не е начислило дължимия данък при източника, то това е основание за ангажиране на отговорността на това основание, но не и основание за отричане на реалността на услугите.

10. Събраните по делото доказателства установяват, че изплатените към посредника А. Д. възнаграждения са на основание сключения договор за търговско посредничество от 03.03.2015г. и анекса към него от 31.076.2017г., но не и на основание първоначално представения в хода на ревизията договор за посредничество от 05.01.2017г. Доводи в тази насока се извеждат от обстоятелството, че единствените реализирани приходи от страна на „Ар Консултинг“ ЕООД за посочените периоди 2017г. – 2019г. са от изпълнението на договорите към немските дружества „der Auvesta Edelmetalle“ AG и „AU Marketig und Service“ GmbH съответно от 09.01.2015г. и 15.07.2017г., като договорите за посредничество с физическото лице следват същите.

11. Договорът за посредничество от 05.01.2017г. е сключен с цел набиране на клиенти на ревизираното лице на територията на България, но поради липса на такива, същият е останал неизпълнен, поради което няма как да бъдат изплатени комисионни възнаграждения по него договор.

Изложеното дава основание да бъде изграден извод, че изплатените от „Ар Консултинг“ ЕООД на физическото лице А. Д. през данъчни периоди 2017г., 2018г. и 2019г. суми както следва: 129 971,10лв. през 2017г., 143 362,37лв. през 2018г. и 118 630,61лв. през 2019г., са документално обосновани по смисъла на чл.10,ал.1 ЗКПО и не са налице хипотези по чл.26,т.2 и чл.16,ал.2, т.4 ЗКПО за преобразуване на финансовия резултат на дружеството с тях.

Като е приел друго и е потвърдил ревизионният акт в тази му част, първоинстанционният съд е постановил едно неправилно съдебно решение. При условията на чл.222,ал.1 АПК решението на Административен съд – София град в тази му част следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което Ревизионен акт № Р-22221023001317-091-001 от 16.10.2023 г., издаден от В. В. В. - орган, възложил ревизията и М. И. К., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП София - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 30 от 09.01.2024 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София, следва да бъде отменен в частта му, в която на основание чл.10,ал.1 във вр. с чл.26,2 и чл.16,ал.2, т.4 ЗКПО е бил преобразуван финансовия резултат на „АР КОНСУЛТИНГ“ ЕООД, ЕИК 203350036, в ликвидация, със седалище и адрес на управление град София, р-н Лозенец, [адрес], представлявано от ликвидатора И. П. М., [ЕГН], за данъчни периоди 2017г., 2018 и 2019г. със суми изплатени на А. Д. в размер както следва: 129 971,10лв. през 2017г., 143 362,37лв. през 2018г. и 118 630,61лв. през 2019г., и са установени съответните задължения за корпоративен данък и лихви за забава.

При този изход на спора Национална агенция по приходите, в качеството й на юридическо лице в състава на което влиза Д „ОДОП“ – София, следва да бъде осъдена да заплата на „АР КОНСУЛТИНГ“ ЕООД, ЕИК 203350036, в ликвидация, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция /съответната част от адвокатския хонорар за частта обжалвана от Д“ОДОП“ – София/ в размер на 236,23 евро. Останалите направени разноски от касатора при условията на чл.161,ал.3 ДОПК следва да останат за негова сметка.

При този изход на спора на осн.чл161,ал.3 ДОПК „АР КОНСУЛТИНГ“ ЕООД, ЕИК 203350036, в ликвидация, следва да бъде осъдено да заплати на НАП – София разноски за настоящата съдебна инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 евро.

Водим от горното и на осн. чл.221,ал.2 и чл.222,ал.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,