Решение № 6420 от 28.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1624/2021 г.

Решение № 6420 от 28.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1624/2021 г., I о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция "Югозападна", Агенция Митници срещу решение № 6663 от 23.11.2020 г. по адм. дело № 3707/2020 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, първо отделение, 6 състав, с което е отменено Решение № РЗМ – 5800-92/32-72059/5.03.2020 г. на митническия орган. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни основание по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва като неправилно приетото от АССГ, че при издаването на процесното решение на митническия орган е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се нарушено право на изслушване. На второ място, счита за необоснован извода на съда, че не са налични никакви доказателства за спазване на процедурата по чл. 140 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 вр. чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за определяне на митническата дейност по процесния внос съобразно договорната стойност на сходни стоки и директно е пристъпено към определяне на митническата стойност по чл. 74, § 3. По същество претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу административния акт, ведно с присъждане на разноските по делото. Ответникът – "Бени Трейд" ЕООД, чрез адв. М. Ч., с писмена молба оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е било Решение с рег. № РЗМ-5800-92/32-72059 от 5.03.2020 г., издадено от директора на ТД Югозападна при Агенция "Митници", с което на основание чл. 77, § 1, б. "а" и § 2 във връзка с чл. 74, § 3 от Митническия кодекс на Съюза /МКС/, чл. 54 и чл. 56 ЗДДС, за "Бени Трейд" ЕООД е установено задължение в размер на 7053, 48 лева, от които мито в размер на 1179, 56 лева и ДДС в размер на 5873, 92 лева, в резултат на определената нова митническа стойност на подробно описаните стоки по МДВ MRN № 19 BG005808024004 R2/8.12.2019 г. С решението е прието, че декларираната митническа стойност на съответните стоки е с над 50 % по-ниска от справедливата цена, което е достатъчно основание за отхвърляне на декларираната по реда на чл. 70 от МКС митническа стойност. Прието е, че митническата стойност на декларираните стоки не може да бъде определена чрез разпоредите на чл. 74, § 2, б. от "а" до "г" и следва да бъде определена по реда на чл. 74, § 3 МКС. За да отмени оспорения административен акт, на първо място съдът е приел наличието на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неосигурено в съответен обем право на изслушване на лицето. Посочено, че това императивно изискване е спазено само формално, доколкото в нито едно от отправените до дружеството писма не са изложени обстоятелствата, на които се основава съмнението в достоверността на декларираната митническа стойност на процесните стоки. На второ място, АССГ е формирал извод за материална незаконосъобразност на обжалвания административен акт, като е приел, че от страна на митническите органи не е обосновано приложението на чл. 140 във връзка с чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 във връзка с чл. 74, § 3 от Митническия кодекс. Според съда липсват доказателства и изложените от органа доводи за идентични стоки не съответстват на заложения в § 3 смисъл. В тази връзка съдът е изложил, че възможността на митническата администрация да определя друга митническата стойност на внасяните стоки, когато не е получила задоволителна информация или се съмнява основателно, че декларираните стойности представляват цялата платена или платима сума по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, не я освобождава от задължение да мотивира решението си, като съгласно чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013, всяко решение, което е неблагоприятно за заявителя, трябва да бъде мотивирано. Административният съд е приел, че прилагането на чл. 74, § 3 от Регламент № 952/2013 г. е последната възможност за определяне на митническата стойност, но прилагането й е обусловено от невъзможността за определянето й по някои от предходните методи, обоснована с конкретни фактически доводи. Счел е, че в случая напълно формално органът е приел, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2 от МКС, а липсата на обосновка в тази връзка е пречка към преминаване към възможността по чл. 74, § 3. Съдът е приел, че за определяне на нови цени по чл. 74, § 3 от МКС е невъзможно в случая да се използва осреднената справедлива цена (FAIR PRICE), генерирана от THESEUS на JOINT RESEARCH CENTRE към ЕК и наличните данни от Системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи (МИС III A). Посочил е, че данните от системата МИС-IIIА не могат да послужат за обосноваване на извод за приложимост на чл. 74, § 3 от Регламента, тъй като няма данни с какъв акт е създадена системата и по какъв начин се определя информацията в нея съобразно чл. 4, § 1 от Решение № 2009/917/ПВР. Отделно от това е приел, че обсъжданият метод е неприложим спрямо внесените стоки по митническата декларация на килограм и по код, след като в процесния случай стоките са родово и индивидуално определени. По тези съображения съдът е обосновал краен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Така постановено решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил относимите за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение. Не са налице твърдяните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На първо място, споделимо е приетото от първостепенния съд наличието на допуснато от митническия орган съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в нарушаване на правото на изслушване на лицето. Зачитането на принципа на право на защита и в контекста на процедурата по чл. 140 вр. чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 адресатите на решенията за неприемане на декларираната договорна стойност следва да имат възможноста да представят по надлежен и подходящ начин становището относно елементите, на които административният орган възнамерява да основе решенията си. Както правилно е приел АССГ, в конкретното административно производство правото на изслушване на лицето не е било спазено, а само формално осигурено. В нито едно от отправените до дружеството писма / цитирани подробно в съдебния акт/ не са изложени обстоятелствата, на които се основава съмнението в достоверността на декларираната митническа стойност на процесните стоки. Дружеството е получило уведомление рег. № 32-51274 от 14.02.2020 г., в което е посочено, че не са представени достатъчно документи, доказващи декларираната митническа стойност на стоките по MRN № 19 BG005808024004 R2/8.12.2019 г. съгласно разпоредбите на чл. 70 от Регламент (EС) 952/2013 на ЕП и на Съвета, без да има яснота по въпроса, включително и да се приложи становище рег. № 32-47912 от 12.02.2020 г., в което подробно са описани обстоятелствата, послужили на органа да премине към определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, § 3 от МКС. На второ място, правилно е определен спорният по делото въпрос, а именно налице ли са основанията за определяне на митническа стойност по реда на чл. 74, § 3 от МКС. В тази връзка съдът е съобразил, че съгласно чл. 70, § 1 и 2 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МК. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МК, остойностяването на внасяните стоки следва да се извърши по реда на чл. 74 от МКС при последователно прилагане на методите, визирани в чл. 74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане е предвидена възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят декларираната от вносителя цена. В случая митническият орган е приложил вторичния метод за определяне на митническа стойност по чл. 74, § 3 от МКС, въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза. Прилагането на този метод за определяне на митническата стойност обаче изисква да е обоснована неприложимост на методите по чл. 74, § 1, като в тежест на митническите органи е да установят тези релевантни обстоятелства. Тъй като оспореното решение на митническия орган не съдържа мотиви в съответствие с чл. 22, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за изключването на методите по чл. 74, § 1 от Регламента, то правилно първоинстанционният съд е приел, че не са доказани предпоставките за приложимостта на чл. 74, § 3 от Регламент № 952/2013. Правилно е отчетено от АССГ, че посочените в решението на митническия орган статистически данни от сайта на Европейската комисия не са достатъчни за извършване на сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при внос на сравними/сходни стоки по смисъла на Решение на СЕС по дело С-291/15, тъй като не се съдържа информация за характеристиките и съставните материали на стоките, качеството и репутацията им и съществуването на търговска марка, за да се приеме, че посоченият статистически размер на цените се отнася до сравними/сходни стоки. Отделно от това, съпоставката е направена на база на цени на килограм, а процесните стоки са определени като бройка. Предвид изложеното настоящият състав намира, че отменяйки като незаконосъобразен обжалвания административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение