Решение № 4593 от 31.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 965/2011 г.

Решение № 4593 от 31.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 965/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по касационна жалба на Галстян Карапет, гражданин на Армения, срещу решение № 15083 от 09.12.2010 г. по адм. д. № 5792 по описа за 2010 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 134 от 18.03.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Твърди се, че решението е немотивирано и съдът не е обсъдил заявената от касатора нужда за закрила по причини, свързани с неотбиването на военната служба и последващо евентуално наказание за това. Претендира се отмяна на решението. Ответната страна по касационната жалба - председателят на Държавната агенция за бежанците при МС - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Станкова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, както и валидността, допустимостта на решението и съответствието му с материалния закон, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Върховния административен съд, трето отделение е било решение № 134 от 18.03.2010 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на Галстян Карапет. С обжалваното решение № 15083 от 09.12.2010 г. по адм. д. № 5792 по описа за 2010 г. Върховният административен съд, трето отделение е отхвърлил жалбата на Галстян Карапет срещу решение № 134 от 18.03.2010 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, като е приел следното: Молбата, по която е образувано производството, приключило с обжалваното решение на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС., е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ. Според чл. 13, т. 5 от ЗУБ, молбата на чужденец за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут се отхвърля като явно неоснователна, когато е подал последваща молба, в която не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход. Правилно и обосновано административният орган е отхвърлил молбата като явно неоснователна, тъй като са налице и двете, предвидени в чл. 13, т. 5 от ЗУБ предпоставки - чужденецът е подал последваща молба и не се позовава на нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход. Фактът, че кандидатът е осъден за това, че не е отбил военната си служба от една страна не е доказан, а от друга - не попада в приложното поле на закона за предоставяне както на бежански, така и на хуманитарен статут. Същото се отнася и до изтъкнатите социално-икономически причини, свързани с липсата на работа и ниски заплати. Те са обсъждани и в предишните производства. Чужденецът е напуснал легално страната и не е имал проблеми с официалните власти. Съдът е обсъдил и възприел като правилни изводите на административния орган за липсата на основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ и на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ. Така постановеното решение е правилно. В първоначалната си молба, видно от данните, съдържащи се в административната преписка, чужденецът е твърдял, че е напуснал страната си по произход поради тежкото социално положение в Армения. Освен това, трябвало да ходи войник, а той не желаел да ходи, тъй като положението в армията също било много тежко. При първото проведено интервю в настоящото производство Карапет твърди, че в Армения е осъден за това, че не е отбил военната си служба и присъдата е 2 години затвор. Това е разбрал от майка си, а тя е в състояние да му изпрати присъдата. Отново се позовава на тежкото социално положение в Армения, свързано с липсата на работа, ниски заплати и скъп живот. При второто интервю заявява, че няма какво да добави към вече казаното. Обстоятелството, свързано с наличието на присъда, както е посочено в мотивите на обжалваното решение, остава недоказано и в хода на съдебното производство. В касационната си жалба касаторът вече не твърди, че има такава, а че е възможно евентуално да му бъде наложено наказание, поради неотбиването на военната му служба. Правилен е изводът на съда, че преценявайки бежанската история на кандидата, не може да се направи извод за това, че същият изпитва основателен страх от преследване поради изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини - раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение и/или убеждение. Според чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Страхът от евентуално наказание, поради отклонение от военна служба, не може да бъде определено като преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Освен това, видно от справката за Армения на дирекция "Международна дейност" при ДАБ - № 328/04.02.09 г., няма данни за груби нарушения на човешките права в Армения, за преследване на политически партии и техните лидери или етнически малцинства. Свободата на вероизповеданията е закрепена в Конституцията и това право се спазва и защитава от държавата. Няма данни от ВКБООН или други хуманитарни организации за преследване в случаите на връщане на хора в страната. Според чл. 9 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, тежки и лични заплахи за живота или личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. По отношение на изброените хипотези в бежанската история не се съдържат твърдения. От изложеното в интервюто се установява, че Галстян Карапет е напуснал легално страната през 2006 г. и не е имал проблеми с официалните власти, като причините за напускането са икономически и социални. Това, че не е пожелал да се върне, за да отбие военната си служба, въпреки възможностите за алтернативна такава, установени със закон от 2004 г., не е основание за предоставяне на хуманитарен статут. С оглед на изложеното, решението на ВАС, трето отделение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав