Решение № 1405 от 27.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9761/2011 г.

ВАСV отделение27.01.2012 г.докладчик Диана Добрева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 2882 от 13.06.2011 г. по адм. дело № 144/2011 г. на Административен съд София - град в обжалваната му част и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Крум Йончев Благов срещу отказа на главния секретар на Президента на Република България по заявление за достъп до обществена информация, обективиран в писмо с изх. № 92-00-458/17.12.2010 г., в частта, отнасяща се до списъците с поканени лица, извън лицата, заемащи висши държавни длъжности, за официалните приеми за 3 март и 24 май 2010 г., организирани от Президента на Р България. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 1405 от 27.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9761/2011 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния секретар на Президента на Република България срещу решение № 2882 от 13.06.2011 г. по адм. дело № 144/2011 г. на Административен съд София - град, с което по жалба на Крум Йончев Благов е отменен отказ по заявление за достъп до обществена информация, обективиран в писмо с изх. № 92-00-458/17.12.2010 г., в частта, отнасяща се до списъците с поканени лица, извън лицата, заемащи висши държавни длъжности, за официалните приеми за 3 март и 24 май 2010 г., организирани от Президента на Р България, като преписката е върната на органа за произнасяне съобразно мотивите на съдебното решение. Поддържа се, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, и се иска отмяната му. Ответникът Крум Благов счита касационното оспорване за неоснователно и чрез пълномощника си моли да се потвърди първоинстанционното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. За да се произнесе, настоящата инстанция съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. Споделя се становището на касатора, застъпено и от участващия по делото прокурор, че съобразно разпоредбите на чл. 2, ал. 4 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) същият не се прилага за достъпа до лични данни. По делото няма спор, че имената на лицата, които са били поканени от Президента на РБ да присъстват на официалните му приеми на посочените дати, е предмет на подаденото от Благов заявление по ЗДОИ. Съдът е счел, че списъкът на тези от поканените, информация за които се намира на електронната страница на Сметната палата поради длъжността или качеството им, е публично достъпен, и затова предоставянето на техните имена е безпредметно, след като е възможна справка в интернет. Това го е мотивирало да потвърди отказа в тази му част. Прието е обаче, че списъкът на останалите физически лица, които не заемат висши държавни длъжности и имената им не фигурират в сайта, следва да бъде предоставен на заявителя. Възприет е аргумента от жалбата, че тези събития са отразени във всички медии, поради което са обект на максимална публичност и спрямо тях може да се приложи изключението за надделяващ обществен интерес. Решението в обжалваната му част е неправилно. Нормата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ визира две различни хипотези: отказ за достъп до обществена информация, засягаща интересите на трето лице или предоставянето й при наличие на надделяващ обществен интерес. Понятието "интереси на трето лице" обаче не е равнозначно на понятието "лични данни". Следователно, ще се предостави обществена информация от задължения по закон субект тогава, когато надделява общественият интерес, независимо, че исканата информация засяга интересите на трето лице и то не е дало изрично писмено съгласие за предоставянето й. Понятието е дефинирано в § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ и наличието на такъв интерес преодолява защитата на информацията, засягаща третото лице. Същият обаче е ирелевантен тогава, когато следва да се предоставят лични данни по смисъла на § 1, т. 2 от ЗДОИ, каквито безспорно са имената на физическите лица. С други думи, няма връзка между понятията "лични данни" и "надделяващ обществен интерес", за да се приеме, че при наличието на последното обстоятелство отпада забраната по чл. 2, ал. 4 от ЗДОИ да се предоставят лични данни по реда и условията на този закон. Предвид изложеното първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон и решението следва да се отмени в тази му част, като се постанови друго по съществото на спора, с което жалбата на Крум Благов се отхвърли изцяло като неоснователна. В останалата част решението на АССГ е влязло в сила като необжалвано. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,

Цитирани разпоредби

1