Решение № 76 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7589/2020 г.

Решение № 76 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7589/2020 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Главна дирекция "Национална полиция" при Министерство на вътрешните работи /ГДНП/ чрез процесуален представител против решение № 2501/12.05.2020 г. по адм. д. № 9279/2019 г. на Административен съд – София-град в осъдителната му част, с която Главна дирекция "Национална полиция" при МВР е осъдена да заплати на Е. Пармаков, на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, сума в общ размер на 3000 (три хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на незаконосъобразни административни актове, издадени от директора на ГДНП, както следва: обезщетение в размер на 1000 лв. за вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразната заповед № 3286 з-2103/23.05.2018 г., заедно с лихва 14. 72 лв, считано от 18.06.2019 г. до датата на подаване на исковата молба – 09.08.2019 г.; обезщетение в размер на 1000 лв. за вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразната заповед № 3286 з-3627/07.09.2018 г., заедно с лихва в размер на 36. 39 лв. считано от 01.04.2019 г. до 09.08.2019 г.; обезщетение в размер на 1000 лв за вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразната заповед № 3286 з-112/08.01.2019 г., заедно с лихва в размер на 20. 84 лв., считано от 14.06.2019 г. до 09.08.2019 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 10.08.2019 г. до датата на окончателното плащане на главницата. Касаторът ГДНП чрез процесуалния си представител твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Подържа, че налагането на дисциплинарни наказания за извършени нарушения на служебната дисциплина не е част от кръга дейности, които административният орган осъществява в изпълнение на функциите си, поради което не е налице административна дейност по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ. Макар да не изтъква изрично основанията съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът сочи, че съдът неправилно кредитирал свидетелските показания и експертното заключение, поради което изводът му за претърпени вреди от страна на ищеца е неправилен. Моли да бъде отменено решението и бъде отхвърлен предявеният иск изцяло. Претендира заплащане на разноските по делото. Ответникът по касационната жалба – Е. Пармаков чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Производството пред административния съд е образувано по искова молба на Е. Пармаков срещу ГДНП за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 6000 лв. от три незаконосъобразни административни акта за налагане на дисциплинарни наказания - заповед № 3286 з-2103/23.05.2018 г., заповед № 3286 з-3627/07.09.2018 г., заповед № 3286 з-112/08.01.2019 г., заедно със съответните лихви. От фактическа страна е установено, че със заповед № 3286 з-2103/23.05.2018 г., издадена от директора на ГДНП при МВР, на главен инспектор Е. Пармаков – началник на сектор "Престъпления, свързани с моторни превозни средства" към отдел "Криминална полиция" при ГДНП е наложено дисциплинарно наказание "мъмрене". С решение № 6085/23.10.2018 г., постановено по адм. д. № 5753/2018 г. по описа на АССГ, оставено в сила с решение № 9327 от 18.06.2019 г., постановено по адм. дело № 14306/2018 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС) дисциплинарното наказание е отменено, близо 13 месеца след налагането му. Със заповед № 3286 з-3627/07.09.2018 г., издадена от директора на ГДНП при МВР, на инспектор Е. Пармаков. – разузнавач I степен в сектор "Наркотици" към отдел "Криминална полиция" при ГДНП, е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 6 месеца на основание чл. 199, ал. 1, т. 5 вр. чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. Дисциплинарното наказание е отменено близо седем месеца след налагането му, с решение № 6/01.04.2019 г., постановено по адм. д. № С-1/2019 г. по описа на АССГ, влязло в сила в деня на издаването му. Със заповед № 3286 з-112/08.01.2019 г., издадена от директора на ГДНП при МВР, на Е. Пармаков, полицейски инспектор I степен в сектор "Специализиран обмен на информация за свидетелства за управление на МПС" към отдел "Пътна полиция" при ГДНП, е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 6 месеца на основание чл. 199, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. След около пет месеца, с решение № 7/14.06.2019 г., постановено по адм. д. № С-3/2019 г. по описа на АССГ, влязло в сила в деня на издаването му, дисциплинарното наказание е отменено. Съдът е осъдил ГДНП да заплати на Е. Пармаков обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 3000 лв. – по 1000 лв за всяка от издадените заповеди и е отхвърлил иска в останалата му част. Съдът е посочил в мотивите си, че са налице незаконосъобразни административни актове, отменени по съдебен ред с влезли в сила съдебни решения, както и че по делото са доказани неимуществени вреди, причинени на ищеца от незаконосъобразните заповеди. АССГ се е позовал на показанията на разпитаните по делото свидетели, които са установили, че ищецът е изпаднал в депресивно състояние и е изпитвал душевен и психически дискомфорт, причинен му от отменените заповеди. Съдът е посочил, че събраните по делото гласни доказателства не установяват други причини, които да са обусловили посочените вече психически страдания, стрес и неудобство. Касационната жалба е частично основателна, досежно размера на присъденото обезщетение, в която част е налице касационно основание за отмяна – неправилно приложение на материалния закон. Административният съд е обсъдил подробно фактите и доказателствата и е изложил обосновани изводи за наличието на предпоставките на деликтната отговорност. Доказани са по делото предпоставките за присъждане на обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за причинените на ищеца неимуществени вреди от отменените заповеди за налагане на дисциплинарни наказания. От свидетелските показания и експертното заключение са установени настъпили неимуществени вреди – психологически болки и страдания и те са в пряка причинно-следствена връзка от отменените като незаконосъобразни заповеди. Противно на твърденията на касатора, реализирането на дисциплинарна отговорност от органа по назначаването по отношение на държавен служител представлява административна дейност, затова в случая намира приложение общата отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразен административен акт. Съдът обаче неправилно е приложил чл. 52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение. Правилно АССГ отчита професионалния опит и репутация на господин Пармаков по повод работата му в структурите на Министерство на вътрешните работи, както и субективните му преживявания във връзка с наложените дисциплинарни наказания - силна тревожност, отчаяние, притеснения и унижения. Не е съобразено обаче, че наложените дисциплинарни наказания – мъмрене за срок от три месеца и два броя писмени предупреждения не са с най-голяма дисциплинарна тежест, както и са сравнително бързо отменени от съда, което е от естество обективно да намали вида и обема на претърпените психологически травми. Както сочи и АССГ, общият период, в които са търпени конкретните вреди от конкретните актове е малко повече от година. Освен това нито свидетелските показания, нито експертното заключение разкриват ниво на страдание, по-високо от обичайното при подобен правопораждащ материалното право на обезщетение фактически състав. Следва да се отбележи и обстоятелството, че обезщетение са претендира от три конкретни незаконосъобразни акта, отменени от съда, а не от други действия и бездействия извън тези в рамките на дисциплинарните производства, поради което съдът неправилно отчита като фактор при определяне размера на обезщетението цялостното отношение на дисциплинарно-наказващия орган към ищеца. Не на последно място, изводът на съда за влошаване на здравословното състояние на господин Пармаков, извън преживяната психологическа травма, не почива на съдебно-медицинска експертиза. Що се отнася до изводите на експерта-психолог за отражението на психологическата травма върху здравето на ищеца, същите не са категорични, а са от типа "може да има връзка", което не е достатъчно за доказателствения стандарт, изискван в производството по иска с правно основание чл. 1 ЗОДОВ. По тези причини, а и отчитайки практиката на Върховния административен съд по подобни дела, настоящият състав счита, че размерът на определеното от АССГ обезщетение е завишен и не съответства на преценката, изисквана от чл. 52 ЗЗД. Поради това решението следва да бъде отменено в частта, в която на Е. Пармаков е присъдено обезщетение в общ размер над 1500 лв със съответните лихви от датата на увреждането. В останалата част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. На касатора не се дължат разноски, предвид действащите към момента на предявяване на иска редакции на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ. На ответника се дължат разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно изхода от спора, в размер на 250 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,