Решение № 16467 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4995/2013 г.

Решение № 16467 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4995/2013 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Владимир Вакрилов Петров от гр. Димитровград срещу решение № 52 от 22.02.2013 г. по адм. дело № 432/2012 г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против заповед за задържане на лице с рег. № 507/09.12.2012 г., издадена от полицейски орган в РУ "Полиция" на основание чл. 63, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). По изложените доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му. Ответникът не е изразил становище в настоящото производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на оспорването. За да се произнесе, касационната инстанция съобрази следното: Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Фактическата обстановка е правилно установена от решаващия спора по същество съд, а правните му изводи се споделят изцяло. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1, ал. 2 от ЗМВР регламентира мярка на административна принуда - задържане за срок до 24 часа с цел обезпечаване на дейността на полицейските органи, когато след надлежно предупреждение съзнателно им се пречи да изпълняват задълженията си по служба. В конкретния случай, след като с действията си задържаното лице и адресат на административния акт Владимир Вакрилов Петров, е създал пречки при установяване на самоличността му в обществено заведение при специализирана полицейска операция, то поведението му от субективна и обективна страна е съставомерно по чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Преценени обстойно, както поотделно, така и в съвкупност, събраните по делото доказателства потвърждават наличието на демонстративен и немотивиран отказ от страна на лицето да представи документа си за самоличност пред полицейските служители. Показанията на разпитаните свидетели от АС - Хасково, посочени от задържаното лице, не са опровергали констатациите в обжалвания административен акт и съдът правилно не ги е кредитирал като необективни и заинтересовани. Предвид изложеното, принудителната административна мярка, предприета спрямо жалбоподателя, е обоснована и съобразена със служебните функции и правомощия на полицейските органи, визирани в чл. 61, ал. 1 от ЗМВР. В случая целта на закона е била постигната с издаването на оспорената заповед предвид проявеното упорство и оказана съпротива от задържаното лице срещу нормално и рутинно протичане на полицейската дейност по установяване самоличността на проверяваните лица във връзка с опазване на обществения ред и спокойствие. При така установеното от фактическа страна, обжалваната заповед с правно основание чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР правилно е потвърдена от административния съд и решението му следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,