Решение № 4456 от 26.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11288/2018 г.

Решение № 4456 от 26.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11288/2018 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на В. Василев от [населено място] срещу решение № 1015 от 14.05.2018 г., постановено по адм. д. № 863/2017 г. по описа на Административен съд - Варна, III състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на решението и връщане на делото на първоинстанционния съд. Ответниците – Държавен съдебен изпълнител при СИС - Районен съд - Варна, призован чрез Л. Станев и И. Велев, не са взели отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд – Варна е отхвърлил искането на В. Василев от [населено място] за обявяване на нищожността на решение № 2010 от 18.10.2016 г., постановено по адм. д. № 2069/2016 г. по описа на Административен съд - Варна, ХХIХ състав. Касационната инстанция намира, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила по следните съображения: Настоящият касатор е сезирал първоинстанционния съд с иск по чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК. Съгласно този текст на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обявяване на нищожност, обезсилване или отмяна на решения, постановени от административните съдилища. В петитума на исковата молба е заявено искане за обезсилване и обявяване на нищожност на решение № 2010 от 18.10.2016 г., постановено по адм. д. № 2069/2016 г. по описа на Административен съд - Варна, ХХIХ състав. В цитираната искова молба не е посочен ответник. С разпореждане № 5730 от 7.04.2017 г. делото е оставено без движение като на ищеца са дадени конкретни указания, включително и да посочи ответник. В молба от 25.04.2017 г. Василев е посочил като ответник Председателя на Районен съд - Варна, но наред с това е изложил и съображения кой съдебен изпълнител е следвало да бъде конституиран по адм. д. № 2069/2016 г. по описа на Административен съд - Варна, ХХIХ състав. С разпореждане № 6931 от 27.04.2017 г., съдът е дал възможност на ищеца в 3-дневен срок да посочи срещу кого е предявен искът - Председателя на Районен съд - Варна или държавен съдебен изпълнител в Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд - Варна Л. Станев. С уточняваща молба от 19.05.2017 г. ищецът е посочил като ответник държавен съдебен изпълнител в Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд - Варна Л. Станев, като "отговорен за I район по времето на процеса, чието решение е предмет на исканото обезсилване". В цитираната молба, без да ги сочи като ответници, Василев е заявил, че Председателят на Районен съд - Варна представлява юридическото лице, където се намира съдебно-изпълнителната служба, а министърът на правосъдието като работодател е законният представител на ответника. След цитираното уточнение, с определение № 1357 от 22.05.2017 г., състав на Административен съд - Варна е конституирал като ответник Държавен съдебен изпълнител Л. Станев при СИС-ВРС. В молбата от 26.06.2017 г. Василев изразява несъгласие съдът да замени ответника. В молбата от 29.01.2018 г. ищецът взема отношение по съществото на спора. От изложеното се налага изводът, че волята на ищеца е била ответник да бъде държавен съдебен изпълнител в Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд - Варна Л. Станев. За съдебните заседания, състояли се на 30.01.2018 г. и на 13.03.2018 г. като ответник е бил призоваван неуточнен съдебен изпълнител в Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд - Варна и такъв е вписан в протоколите на откритите съдебни заседания. Касае се до исково производство, макар и проведено пред административен съд. Разпоредбата на чл. 154, ал. 1 АПК, съгласно която съдът конституира страните служебно, е приложима в производството по оспорване на административни актове, каквото настоящото не е. В нормата на чл. 144 АПК изрично е посочено, че за неуредените в дял III "Производства пред съд" въпроси се прилага Гражданския процесуален кодекс. Според чл. 26, ал. 1 ГПК ответник е лицето срещу което се води делото и то се определя от исковата молба. Съдът следи служебно за наличието на процесуална правоспособност, явяваща се абсолютна процесуална предпоставка за надлежно предявяване на иска и условие за допустимост на процеса. Рамките на процесуалната правоспособност са очертани в нормата на чл. 27 ГПК. Ищецът е този, който трябва да уточни пасивната процесуална легитимация, посочвайки надлежна страна в процеса. Първоинстанционният съд е следвало да констатира дали ответникът, посочен от Василев, е пасивно легитимиран да отговаря по иска, а не да го променя служебно, предвид напускането на Л. Станев на Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд - Варна. В тази връзка по адм. д. № 2069/2016 г. по описа на Административен съд - Варна, ХХIХ състав се констатира, че с определение № 2002 от 27.07.2016 г. като ответник е конституиран държавен съдебен изпълнител в Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд - Варна, а в протокола от съдебното заседание от 11.10.2016 г., ответникът е вписан като Л. Станев - държавен съдебен изпълнител в Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд - Варна, отразен по същия начин и в мотивите на решението, а с диспозитива е отхвърлена жалбата срещу бездействието на държавен съдебен изпълнител в Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд - Варна. След преценка на пасивната процесуална легитимация и ако приеме, че такава е налице, съдът следва да съобрази т. 5 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по тълк. д. № 2/2014 г. на ОСК на ГК на ВКС и на I и II Колегия на ВАС, в което е взето отношение и по дейността на държавния съдебен изпълнител, независимо че тълкувателното постановление е във връзка с разпределяне на подсъдността на делата по искове за вреди, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на съдебните изпълнители между гражданските и административните съдилища. В цитираното тълкувателно постановление е прието, че дейността на държавните съдебни изпълнители по своя характер не е административна, тъй като те извършват специфична процесуална дейност, при която с помощта на принуда, по предвиден от закона ред, се реализират признати, но неудовлетворени доброволно права. Относимо към предмета на спора е и Тълкувателно постановление № 1 от 29.09.2016 г. по тълк. д. № 1/2015 г. на ОСС от ГК и ТК на ВКС и на ОСС от I и II Колегия на ВАС. Допуснатите от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съставляващи отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, препятстват касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора. Необходимо е да се осигури двуинстанционност на съдебното производство, предвид защитата на правата на страните. Ето защо след отмяната на решението делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд от етапа конституиране на страните. По настоящото дело не са направени искания за разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,