Решение № 2138 от 28.2.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика ( ОДОП ) София при ЦУ на НАП, срещу Решение 4045/13.06.2019 г., постановено по адм. дело 6175/2018 г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на Б. Давидова е отменен Ревизионен акт (РА) Р-22221517004680-091-001/14.02.2018 г., поправен с Ревизионен акт за поправка на РА (РАПРА) П-22221518035516-003-001/22.02.2018 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 622/08.05.2018 г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подробно изложение аргументира законосъобразното ангажиране на отговорността на лицето по реда на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, противно на мотивите на съда. Моли за отмяна на оспорваното решение. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът Б. Давидова, чрез пълномощника адв. К. Перпелиев, в подаден писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски. От Б. Давидова е постъпила частна жалба против Определение 6061/14.08.2019 г., постановено по адм. дело 6175/2018 г., с което е оставено без уважение искането на страната за изменение на решението, постановено по делото, в частта за разноските. Оспорва определението като неправилно поради противоречие с материалния закон и моли за неговата отмяна и присъждане на разноски за първата инстанция по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Ответникът по частната жалба Директорът на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрк. Кр. Кирилов, в съдебно заседание оспорва частната жалба и моли за оставяне в сила на определението. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба и частната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната и частната жалби и правилността на обжалваните решение и определение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: И касационната, и частната жалби са подадени от надлежна страни по делото, в срок, срещу подлежащи на обжалване актове, поради което са процесуално допустими. За да се произнесе по тяхната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София-град е бил РА Р-22221517004680-091-001/14.02.2018 г., поправен с РАПРА П-22221518035516-003-001/22.02.2018 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 622/08.05.2018 г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността на Б. Давидова по реда на чл. 19, ал. 1 от ДОПК за задължения на ЕС БИ ДЖИ СЕКЮРИТИ ЕООД за осигурителни вноски за осигурители за ДОО, УПФ, ЗО, данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения и за ДДС в общ размер на 386 792,38 лв. главница и 76 040,93 лв. лихви. В хода на ревизионното производство е установено, че към ревизирания период 01.01.2015 г. 31.12.2016 г. Бр. Давидова е била едноличен собственик на капитала и управител на ЕС БИ ДЖИ СЕКЮРИТИ ЕООД. По отношение на дружеството има влязъл в сила РА Р-22221416008945-091-001/14.08.2017 г., с който са определени допълнителни задължения за ДДС в размер на 311 268,78 лв. главница и 81 171,91 лв. лихви в резултат на неотразени фактури в дневниците за продажбите за периода 10.02.2012 г. 30.11.2016 г. За да определят задължения по реда на чл. 19, ал. 1 от ДОПК по отношение на лицето, приходните органи са приели, че то умишлено е укрило факти и обстоятелства, подлежащи на обявяване пред НАП, поради което задълженията не могат да бъдат събрани от дружеството. Установено е, че по отношение на ЕС БИ ДЖИ СЕКЮРИТИ ЕООД има образувано изпълнително дело 22150033352/2015 г. и са наложени обезпечителни мерки спрямо банкови сметки, МПС и оръжия. На 09.01.2017 г. Давидова е прехвърлила дружествените си дялове на И. Перфанов. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка съгласно чл. 168 от АПК във връзка с чл. 146 от АПК и чл. 160 ал. 2 от ДОПК, е приел, че ревизионният акт е материално незаконосъобразен, поради което го е отменил. Изложени са мотиви, че безспорно към ревизирания период лицето е било управител и едноличен собственик на капитала на ЕС БИ ДЖИ СЕКЮРИТИ ЕООД, което съставлява първия елемент от фактическия състав на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Относно установените действия на лицето недеклариране на факти и обстоятелства, които лицето е било длъжно да обяви, както и прехвърляне на дяловете на дружеството, съдът е приел, че макар същите да са извършени, то не се намират в пряка-причинно следствена връзка с невъзможността задълженията да бъдат събрани. Според решаващата инстанция не е доказана и обективната невъзможност публичните вземания да бъдат удовлетворени от имуществото на предприятието, тъй като въпреки данните за наложени обезпечителни мерки, няма информация към кой момент е настъпила тази невъзможност. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. За да бъде ангажирана законосъобразно отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, следва да са налице кумулативно предпоставките: 1) лицето да има качеството на член на орган на управление или управител на задължено лице по чл.14, т.1 и 2 ДОПК, към момента за който са установени публичните задължения на последното; 2) да е налице поведение на това лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител; 3) причинно-следствена връзка между поведението и невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски; 4) невъзможност за събиране на публични вземания. Отговорността е ограничена до размера на несъбраното задължение. В конкретния случай безспорно към ревизираните периоди Давидова е била едноличен собственик на капитала и управител на ЕС БИ ДЖИ СЕКЮРИТИ ЕООД, поради което първата законово изискуема предпоставка е изпълнена. По отношение на втория елемент действия по укриване на факти и обстоятелства, които лицето по закон е длъжно да декларира пред приходните органи, настоящият съдебен състав намира за изпълнен. Трайната съдебна практика приема, че подаването на справки-декларации по ЗДДС с неверни данни за осъществени доставки представлява укриване на факти и обстоятелства от страна на управителя по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК, като в конкретния случай по отношение на дружеството има влязъл в сила ревизионен акт. Следва да се посочи, че вторият елемент е налице само по отношение на установените в тежест на Давидова задължения за ДДС, но не и спрямо сумите за осигурителни вноски и данък върху доходите. Това е така, тъй като нито в ревизионния доклад, нито в ревизионния акт или решението на горестоящия орган не са изложени мотиви кое действие или бездействие на лицето обуславя ангажиране на отговорността му и за задължения за осигурителни вноски. На следващо място не е доказана пряка-причинно следствена връзка между поведението на лицето, състоящо се в неподаване на коректни справки декларации и невъзможността задълженията да бъдат събрани. В тази връзка неправилно съдът е обсъждал прехвърляне на дружествените дялове на трето лице след образуване на ревизионното производство, при положение че с процесния акт отговорността на Давидова е ангажирана единствено по реда на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Не може да се направи логически извод, че ако бяха своевременно установени данъчните задължения, същите щяха да бъдат и заплатени в срок. В контекста на последното, и предвид третата предпоставка по чл. 19, ал. 1 ДОПК приходната администрация, нито е издирила конкретни данни, нито е формирала констатация или извод, по отношение на момента, от който е настъпила невъзможност задълженията на дружеството да бъдат събрани. Този факт е от особено значение относно установяване на датата на възникване на евентуалните задължения на Давидова към бюджета, тъй като отговорността на лицето по чл. 19, ал. 1 от ДОПК е субсидиарна и тя възниква едва от момента, в който се установи, че задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски не могат да бъдат събрани от лицето по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК. С оглед изложеното до момента ревизионният акт е незаконосъобразен, независимо че е налице четвъртата предпоставка, а именно въпреки действията на приходната администрация образуване на изпълнително дело по отношение на главния длъжник и налагане на обезпечителни мерки, задължението не може да бъде събрано. В тежест на органа по приходите е да докаже всички елементи на фактическия състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК като основание за реализиране на отговорност. В настоящия случай този състав не е реализиран, поради което не може да се ангажира отговорността на ревизираното лице, както е приел и административният съд. По частната жалба: С Определение 6061/14.08.2019 г., постановено по адм. дело 6175/2018 г. е оставено без уважение искането на страната за изменение на решението, с което в полза на Давидова са присъдени разноски в размер на 7 175 лв., от които 7 160 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, 10 лв. за държавна такса и 5 лв. за съдебно удостоверение. С оспорваното определение съдът е приел, че не следва да се присъждат разноски по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., тъй като страната не е представила доказателства в тази насока. Определението е правилно, тъй като практиката е категорична, че за да възникне правото на адвоката на възнаграждение в хипотезата на безплатно оказана адвокатска помощ и съдействие, следва да е доказано твърдението, че страната попада в категорията по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. материално затруднено лице. По делото не са били представени надлежни писмени доказателства, които да установят по безспорен и категоричен начин пред съда, че безплатната адвокатска помощ се предоставя на лице, което отговаря на изискването да е материално затруднено, за да възникне правото му за присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Неоснователно в частната жалба се цитира Решение 11388 от 18.09.2012 г. по адм. д. 5238/2012 на Върховния административен съд, тъй като същото касае оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. По разноските: Въпреки изхода от спора и навременна претенция в полза на ответника не се следват разноски за касационната инстанция. Страната е представила договор за правна защита и съдействие (л. 26), съгласно който е договорено възнаграждение в размер на 7 191,87 лв., което не е заплатено на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Приложена е декларация за материално и имуществено състояние от 09.03.2020 г. (л. 27), от която не може да се направи еднозначен извод, че лицето е материално затруднено, поради което в полза на страната не следва да бъдат присъдени разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение