Решение № 13822 от 18.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7399/2009 г.

Решение № 13822 от 18.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7399/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОУИ", гр. Варна при ЦУ на НАП против решение № 236 от 27.03.2009 г. по адм. дело № 632/2006 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменен Данъчен акт за прихващане или връщане (ДАПВ) № 25-2737/13.12.2005 г., издаден от данъчен инспектор при ТДД - Добрич, потвърден с Решение № 37/06.02.2006 г. на директора на Дирекция "ОУИ", гр. Варна при ЦУ на НАП и преписката е върната за произнасяне от компетентния орган по приходите, съобразно указаният дадени в мотивите на решението. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - ЕТ "Ралица - 83 - Петко Тодоров" не се представлява и не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I А отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА: За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че процесният ДАПВ е незаконосъобразен, тъй като съдържа неточно определени данъчни задължения. Съдът, след като е кредитирал и обсъдил двете заключения по ССчЕ, е приел, че дължимият размер на ДДС за възстановяване и лихвите върху него е по-висок от този, определен с обжалвания ДАПВ. Заключенията на вещите лица, неоспорени от ответника, определят ДДС за възстановяване в размер на 136862.98 лв. и лихви върху дължимия ДДС за възстановяване до 13.12.2005 г. в размер на 86736.28 лв., а не както са определени с ДАПВ - ДДС за възстановяване - 76448.42 лв. и лихви върху тази сума до 13.12.2005 г. в размер на 72632.42 лв. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е постановил решението си след като е обсъдил събраните по делото доказателства, в това число и на приетите и неоспорени съдебно счетоводни експертизи. Последните са кредитирани от съда като обективно и компетентно изготвени, базиращи се на всички доказателства по делото. Двете експертни заключения не са оспорени от ответника, не са направени доказателствени искания и не са представени доказателства, обосноваващи твърдения за неправилност на изготвените експертизи. Съдът правилно е приел, че констатациите в данъчния акт могат да бъдат опровергани с всички допустими доказателствени средства, включително и със заключение на вещо лице. Предвид резултата от двете ССчЕ, съдът е приел, че жалбоподателят е провел успешно доказване на факта, че процесният ДАПВ съдържа неточно определени данъчни задължения. След като заключенията и констатациите на вещите лица не са оспорени в първоинстанционното съдебно производство, недопустимо е пред настоящата инстанция касаторът да прави възражение за неправилно определен от вещото лице размер на дължимия данък за възстановяване. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат, а ответникът не се е представлявал пред касационната инстанция, поради което на него също не се следват разноски. Водим от горното, Върховният административен съд, първо А отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК