Решение № 5839 от 20.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6526/2019 г.

Решение № 5839 от 20.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6526/2019 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова С. Х., [гражданство], със съгласието на майка си Н. Ш., е подал касационна жалба срещу решение № 297/22.04.2019 г. по адм. дело № 184/2019 г. по описа на Административния съд – Хасково, с което е отхвърлена подадената от него със съгласието на неговата майка жалба срещу решение № 374/22.01.2019 г на председателя на Държавната агенция за бежанците за отказ за предоставяне на хуманитарен статут. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго за отмяна на административния акт. С. Х. е подал със съгласието на майка си и втора касационна жалба срещу същото решение, в което прави оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Държавната агенция за бежанците е поискала отхвърлянето на жалбите. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд установил, че с молба № УП 9824/24.08.2016 г. до Държавната агенция за бежанците Н. Ш., [гражданство], поискала закрила за себе си и за малолетните си деца Б. Х., родена на [дата], С. Х., роден на [дата] и А. Х., роден на [дата] С Н. Ш. било проведено интервю на 4.01.2017 г., в което тя разказва, че не е била арестувана в страната си по произход или в друга държава. Напуснала Афганистан пред 10, 12 години заедно със съпруга си и децата си. Като причина за напускане на страната посочила заплахите, които съпругът й получавал от талибаните. Той се числял към муджахидините и талибаните го преследвали. След напускането на Афганистан семейството се установило в Иран, където пребивавало законно. Напуснали Иран преди пет, шест месеца, тъй като децата не можели нито да учат, нито да работят, не им давали пари. Съпругът на Н. Ш. починал преди три години, което влошило финансовото положение на семейството. След напускането на Иран, влезли в Турция нелегално, а през август 2016 г. влезли нелегално в България. Н. Ш. заявила, че не би се върнала в Афганистан или Иран, съществувала опасност за децата й, тъй като имало атентати и убийства. С решение № 5665 от 15.03.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, на Н. Ш. и малолетните й деца било отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С решение по адм. дело № 451/2017 г. по описа на Административния съд – Хасково решението на председателя на Държавната агенция за бежанците било отменено в частта за отказ за предоставяне на хуманитарен статут и преписката била върната за ново разглеждане. При новото разглеждане със заповед на кмета на община Харманли Н. Ш. била назначена за представител на С. Х. с правомощията по чл. 25, ал. 3 ЗУБ. Със заповед № 2605-ЗДЗД-1714/24.10.2017 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Харманли, на основание чл. 15, ал. 4 от Закона за закрила на детето, е определен социален работник, който да присъства при изслушванията на детето. На 27.10.2017 г. С. Х. е бил изслушан в присъствието на майка му и на социалния работник. Той разказал, че е роден в [държава], където е ходил на училище до шести клас. Не знаел защо семейството му е дошло в България, но в Иран хората не се държали добре с тях, защото били бежанци. На [дата] С. Х. навършил 14 години и производството по подадената от негово име молба за хуманитарен статут било отделено. Детето било регистрирано като лице с гражданство на [държава], [народност], [вероизповедание]. С решение № 374/22.01.2019 г. председателят на Държавната агенция за бежанците отказал да предостави хуманитарен статут по искането на С. Х. поради липса на предпоставките по чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. Административният съд приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, включително тези по чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето, в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Административният орган законосъобразно приел, че няма твърдения и данни, според които С. Х. е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, или да е бил принуден да напусне държавата по произход поради реална опасност от тежки посегателства срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Органът възприел [държава] като държава по произход. Съобразно решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз (СЕС) по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, председателят на Държавната агенция за бежанците направил верен извод, че насилието в държавата по произход не е достигнало толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, се излага на реална заплаха да претърпи тежки посегателства само поради присъствието си на тази територия. Според административният съд, ситуацията в Афганистан не предполага, че ако се завърне в страната, жалбоподателят може да бъде подложен на реална заплаха от тежки посегателства срещу живота и здравето му само поради присъствието му на тази територия. Макар актуалната обществено-политическа обстановка да съдържала данни за самоубийствени атентати, които застрашавали сигурността на цивилните граждани, не било налице безогледно насилие. За кандидата нямало реално осъществим риск от посегателства срещу живота и личността му поради присъщи на индивидуалното му положение елементи и лични обстоятелства. Съдът посочил, че дейността на бащата и чичото на кандидата, за които се твърдяло, че са преследвани от талибаните, като било представено и удостоверение в този смисъл, би обосновала специфичен риск от посегателства при завръщане на С. Х. в Афганистан. Освен това Иран, където жалбоподателят живял, следвало да се възприеме като трета сигурна страна, на територията на която той не би бил застрашен от тежки посегателства и би могъл безпрепятствено и трайно да се ползва от ефективна закрила там. Поради това административният съд отхвърлил жалбата. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Административният съд е обсъдил подробно всички обстоятелства, които характеризират бежанската история, обстановката в държавата по произход и тази в Иран като трета приемаща държава. Не се оправдава оплакването, че съдът не е изложил мотиви относно възможния риск за кандидата за статут, ако неговото семейство се завърне в Афганистан. Съдът коментирал положението в държавата по произход и е приел, че както личното положение на непълнолетния чужденец, така и актуалната обстановка в страната, която не се характеризира със ситуация на безогледно насилие, не сочат на възможен реален риск от посегателства върху живота и здравето му. Административният съд не е допуснал нарушение при преценката на законосъобразността на административния акт. Административното производство е проведено при съблюдаване на процесуалните правила по Закона за убежището и бежанците и тези по чл. 15 от Закона за закрила на детето. Касационния жалбоподател неточно поддържа, че в хода на административното производство е допуснато нарушение на чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето, според който детето има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права или интереси. В тази връзка следва да се отбележи, че производството за предоставяне на международна закрила не е производство, което засяга права или интереси на малолетния/непълнолетния чужденец. Чужденците, търсещи международна закрила, получават съдействие от държавата за реализиране на техни, предоставени от закона права. Законът за убежището и бежанците съдържа специални правила за малолетните и непълнолетните чужденци, търсещи закрила. Когато малолетен или непълнолетен чужденец, търсещ или получил международна закрила, е придружен от пълнолетно лице, което отговаря за него по силата на закон или обичай, това пълнолетно лице се назначава от органа за негов представител. Представителят на малолетния или непълнолетния чужденец е задължен да се грижи за правните му интереси в производството по предоставяне на международна закрила, в това число да предприема действия за осигуряването на правна помощ. Както се установява от документите по административната преписка, на 8.03.2018 г. на непълнолетния чужденец и неговата майка са били връчени Указания за правата и задълженията на чужденците, подали молби за закрила в Република България, в това число, списък на организациите, които предоставят социална и правна помощ на бежанци и чужденци, подали молба за статут в Държавната агенция за бежанците. Съдът не е допуснал нарушение и с оглед преценката за липсата на съвместно обсъждане на молбата на С. Х. и членовете на неговото семейство. Всяка от молбите за предоставяне на международен статут се разглежда индивидуално (чл. 73 ЗУБ) и не е обвързана от произнасянето по подадените от останалите членове на семейството молби. В тази връзка следва да се отбележи, че представеното пред касационната инстанция решение № 6394/15.10.2019 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което е предоставен хуманитарен статут на Х. Х., брат на С. Х., не е основание за същото произнасяне и по молбата на жалбоподателя. Касационният жалбоподател неточно се позовава на чл. 75, ал. 3 ЗУБ. Постановеният отказ по молбата на С. Х. не се основава на заключение, че няма достатъчно данни за осъществено по отношение на него тежко посегателство. Въз основа на изнесените от лицето факти е направена преценка, че липсва основание за предоставяне на хуманитарен статут. Не съществуват пречки молителят да се завърне в държавата по произход или в [държава], където е роден и е живял в продължение на години. Макар в [държава] като държава по произход да се наблюдават въоръжени сблъсъци между талибаните и правителствените сили и да зачестяват атентатите срещу цивилно население, насилието в страната не може да се определи като безогледно. Общата ситуация на несигурност не води до непосредствена заплаха за живота и здравето на непълнолетния чужденец. Актуалните данни не опровергават извода, че той може безпрепятствено да се завърне и установи в държавата Афганистан или в Иран, където семейството му е пребивавало законно в течение на дълъг период от време и където за него няма непосредствена заплаха. Обсъдените в производството факти от бежанската история сочат, че семейството на С. Х. е напуснало Афганистан, а след това и Иран, не поради реално съществуващ риск от тежки посегателства, а в търсене на по-благоприятни условия за живот, което не е основание за получаване на международна закрила. При отсъствието на касационни основания за отмяна решението, с което е отхвърлена жалбата на С. Х. срещу решението на председателя на Държавната агенция за бежанците за отказ за предоставяне на хуманитарен статут е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение