Решение № 17379 от 20.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 159/2013 г.

Решение № 17379 от 20.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 159/2013 г., V о., докладчик председателят Виолета Главинова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Цецка Михайлова Адиркова от гр. София срещу решение № 5541/22.10.2012 г. по адм. дело № 4108/2012 г. на Административен съд София - град. Касаторката е изложила съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като иска отмяната му и да се постанови ново решение по съществото на спора, с което да се отмени заповед № РД-15-28/03.04.2012 г. на кмета на район "Връбница". Ответникът - кметът на район "Връбница", в представен писмен отговор, чрез процесуалния си представител юрк. Георгиева оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил оспорването на Цецка Михайлова Адиркова срещу заповед № РД-15-28/03.04.2012 г. на кмета на район "Връбница", с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закон за държавния служител (ЗДСл) на същата е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл е прекратено служебното и правоотношение. За да постанови този резултат, решаващият съд е приел, че касационната жалбоподателка не е спазила служебните си задължения по цялостното ръководство на ръководения от нея отдел, а именно конкретни действия по събиране на наемни вноски по отдадени под наем общински жилища, действия по уведомяване на недобросъвестни наематели, прекратяване на наемни отношения, за което законосъобразно й е било наложено най-тежкото дисциплинарно наказание. Изложил е съображения също така, че производството е протекло при спазване на административнопроизводствените правила на ЗДСл и е отхвърлил жалбата й срещу процесната заповед. Решението е правилно. Неоснователно е оплакването, изтъкнато в касационната жалба, че решаващият съд неправилно е възприел, че касаторката е допуснала нарушение на Вътрешни правила за финансово управление и контрол, поради това, че не са й съобщени и не се е запознала с тях. Правилно е заключението на първоинстанционния съд, че правилата са утвърдени със заповед РД - 09 -286/15.07.2009, като е разпоредено с тях да бъдат запознати всички служители на районната администрация. Настоящата касационна инстанция намира за правилни изводите на решавашия съд, че запознаването с този вътрешноведомствен акт е служебно задължение на Адиркова и непознаването му също сочи нарушение на служебните задължения. Изводът на решаващия съд, че касаторката не е изпълнила задълженията си за контрол над дейността на служителите в отдела е правилен. Обосновани са изводите на Административен съд София - град, че производството е проведено при спазване на разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл за изслушване на държавния служител, като дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Решението е постановено и при правилно прилагане на материалния закон, тъй като са осъществени и релевантните факти, с настъпването на които правната норма свързва определени правни последици. Обосновано съдът е приел, че са се осъществили конкретно описаните нарушения на служебната дисциплина извършени виновно от касационната жалбоподателка. Правилно съдът е счел, че Адиркова не е изпълнила служебните си задължения по цялостното ръководство и контрол върху дейността на ръководения от нея отдел. Предвид изложеното, като е приел, че оспорената заповед е законосъобразен административен акт, решаващият съд правилно е приложил разпоредбите на специалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като обосновано и правилно следва да се остави в сила. С оглед горното, Върховният административен съд, пето отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК,