Решение № 11820 от 21.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5155/2025 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Дирекция Инспекция по труда Плевен, чрез старши юрисконсулт П. Чобанова против решение 8570/12.03.2025 г., постановено по адм. дело 11715/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменено предписание, обективирано в т.6 от Протокол за извършена проверка ПР2308703 от 10.04.2023г. на дирекция Инспекция по труда гр. Плевен. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва извода на съда, че предписанието не отговаря на законоустановените изисквания по чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Счита, че не са изследвани всички факти и обстоятелства и не са взети предвид всички доказателства, сочещи извършено нарушение, за което е издадено предписание. Направено е искане за отмяна на решението и постановяване на друго за потвърждаване на предписанието. Ответникът Проучване и добив на нефт и газ АД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Стефан Караджа 2 чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. Грънчарова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Предлага съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно и постановено при липса на основания за неговата отмяна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С подложеното на касационна проверка решение 8570/12.03.2025 г., постановено по адм. дело 11715/2024 г. по описа на Административен съд София град, е отменено предписание, обективирано в т.6 от Протокол за извършена проверка ПР2308703 от 10.04.2023г. на дирекция Инспекция по труда гр. Плевен. От доказателствата по делото се установява, че поради настъпил на 09.03.2023 г. трудов инцидент със смъртен изход с Т. М. Д., назначен на длъжност Шофьор специализиран автомобил-тампонажник и организатор ТИР, в обект база Долни Дъбник на дружеството Проучване и добив на нефт и газ АД, е извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от инспектори в дирекция Инспекция по труда Плевен. Резултатите от проверката са обективирани в протокол ПР2308703/10.04.2023 г. В него е отразено, че Проучване и добив на нефт и газ АД, в качеството си на работодател, не е изпълнило задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работещите като е допуснало на 09.03.2023г. лицата Д. И. Ц. и Д. Н. И. на длъжност Шофьор на товарен автомобил над 12т. до място, където съществува сериозна опасност за здравето и живота им участие при извършване на пропарване на автоцистерна за превоз на опасни товари с ППУ на работна площадка пред гаражи ТИР, без да се е съобразил с техните компетентности описани в длъжностните им характеристики, и без да са подходящо обучени и инструктирани за посочената дейност. Със задължителните предписания по т. 6 от посочения протокол е прието за установено нарушение на чл. л.16, ал.1, т.7 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) и на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ e предписано Проучване и добив на нефт и газ АД, в качеството си на работодател, да не допуска до местата, където съществува сериозна или специфична опасност за здравето и живота, лица, които не са подходящо обучени, инструктирани и екипирани, съгласно изискванията на чл.16, ал.1, т.7 от ЗЗБУТ. За да отмени процесното предписание, Административен съд София-град приема, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма, но не съдържа съществените реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, вкл. фактически и правни основания за издаването му. Според съда оспорената принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) не съдържа мотиви за прилагането й, като органът е посочил единствено приетите за нарушени правни повели, без същите да са анализирани и без да са изложени конкретни съждения относно правнозначимите факти. Използваната формулировка на предписанието е приета за много обща и затрудняваща реализирането на правото на защита на адресата. Решаващият съдебен състав се аргументира, че не е посочено конкретното място, на което работодателят да не допуска лица, които не са подходящо обучени, инструктирани и екипирани. Този извод е направен след анализ на трудовите задължения на шофьорите Д. И. Ц. и Д. Н. И. и конкретните им действия на 09.03.2023г при пропарване на автоцистерна за превоз на опасни товари. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият касационен състав споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на предписанието по т. 6 от процесния протокол ПР2308703/10.04.2023 г. Съгласно чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 КТ по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки, като дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда. При констатиране на нарушение на трудовото законодателство, контролните органи на Инспекцията по труда действат при условията на обвързана компетентност, като прилагат предвидените в закона мерки. В случая предписаните мерки имат превантивен характер да предотвратят настъпването на инциденти и трудови злополуки, но за да бъдат изпълними, следва да са ясни и недвусмислени, насочени към конкретно посочена дейност от изпълнявани трудови функции в дружеството и основаващи се на конкретни разпоредби от законов, подзаконов нормативен или вътрешнослужебен акт. От доказателствата по делото се установява, че лицата Д. И. Ц. и Д. Н. И. на длъжност Шофьор на товарен автомобил над 12т. не са взели пряко участие в самата дейност по пропарване на автоцистерната. С оглед на това от съдържанието на процесното предписание, включително от мотивната му част, не става ясно допускането до кое конкретно място в предприятието създава опасност за тях, като се има предвид, че за пропарването й цистерната следва да бъде закарана на съответна работна площадка от шофьори. Липсват мотиви коя е сериозната и/или специфична опасност за здравето и живота на тези работници, която ответникът като работодател е длъжен да съобрази в изпълнение на законовите си задължения по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, което съставлява пречка да се провери дали е недопустимо присъствието им на такова място без подходящо обучение, инструктаж и екипировка. Изложеното е достатъчно основание за отмяна на оспореното предписание като незаконосъобразно поради нарушените изисквания на чл.59, ал.2, т.4 и т.5 от АПК за обстоятелствено мотивиране с оглед изясняване волята на административния орган. Неоснователно е оплакването на касатора за необоснованост на съдебното решение. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е безспорно и прецизно установена и подведена под правилната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. Поддържаното касационно оплакване за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила не се споделя. Съдът е преценил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Доводите на страните, имащи значение за правилното решаване на спора, са надлежно обсъдени. По делото са събрани достатъчно и годни доказателства, установяващи релевантните факти, въз основа на които решаващият съдебен състав е могъл да се произнесе по съществото на спора с краен съдебен акт. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон, затова като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора не следва да се възлагат разноски за настоящото производство, тъй като ответната страна не е претендирала такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение