Решение № 15506 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6465/2017 г.

Решение № 15506 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6465/2017 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 03.04.2017 г. по адм. д. № 1671/2016 г. Пловдивският административен съд е обявил за нищожно решение № 13 на Общински съвет Полодив, взето с протокол № 1 от 22.01.2004 г. в частта му относно заповед № ОА-110 от 21.01.1994 г. на зам.-кмета и главен архитект на община П., включена в приложението към заповедта на стр. 13, ред 4. Със същото решение е отхвърлил жалбата на В. И. М. за прогласяване нищожността на решение № 13 на Общински съвет П., взето с протокол № 1 от 22.01.2004 г. относно заповед № ОА-1266/15.08.1995 г. на зам.-кмета и главен архитект на община П., включена в приложението към заповедта на стр. 24, ред 32. Решението се обжалва с касационна жалба от Общински съвет П. в частта за прогласяване нищожност на решението му от 22.01.2004 г. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде обезсилено като недопустимо или отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон. Решението се обжалва с касационна жалба от В. И. М. в частта, с която е отхвърлена жалбата й за прогласяване на нищожност на решение № 13 по протокол № 1 от 22.01.2004 г. на общински съвет П. по отношение на заповед № ОА-1266 от 15.08.1995 г. на зам. кмета и главен архитект на община П.. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателката моли решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на В. М. да бъде отменено като незаконосъобразно, а в останалата част да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: С решение № 13 на Общински съвет П., взето по протокол № 1 от 22.01.2004 г. са потвърдени заповеди № № ОА-110 от 21.01.1994 г. на зам. кмета и главен архитект на община П., включена в приложението към заповедта на стр. 13, ред 4 и ОА-1266/15.08.1995 г., включена в приложението към заповедта на стр. 24, ред 32. Решението на ОС П. е издадено на основание § 187 от Преходните и заключителни разпоредби на Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ПЗР, ЗИД ЗУТ), Дв, бр. 65, 22 юли 2003 г.). Съгласно посочената разпоредба могат да се потвърдят заповеди, издадени от главния архитект на общината (района) на основание чл. 6, т. 6 ЗТСУ (отм.) в периода от 11 септември 1991 г. до 31 декември 2001 г, както и заповеди на кметовете на райони, издадени на основание чл. 6, т. 6 и 7 ЗТСУ (отм.) за същия период от време. За двете хипотези е предвидено условие заповедите да не са отменени като незаконосъобразни. Решението на Общински съвет П. от 22.01.2004 г. е взето в предвидения в § 187 ПЗР ЗИД ЗУТ срок. Взето е от компетентен орган с необходимото по закон мнозинство. Пловдивският административен съд е приел, че решението на ОС П. е нищожно в частта относно заповед № ОА-110 от 21.01.1994 г. на зам. кмета и главен архитекта П., тъй като с влязло в сила решение на съд тази заповед е била обявена за нищожна. Съдебното решение е влязло в сила на 15.12.2003 г. Съдът е приел, че решението на ОС П. съвет е нищожно поради липса на компетентност и в противоречие с влязло в сила съдебно решение. Прогласеният за нищожен административен акт не поражда правни последици и не съществува в правния мир . Нищожният административен акт не може да бъде валидиран. Не случайно в хипотезата на § 187 ПЗР ЗИД ЗУТ е предвидено, че не се допуска потвърждаване на заповеди, които са отменени като незаконосъобразни. Нищожните административни актове не могат да бъдат предмет на решението на общинските съвети по § 187, ако тяхната нищожност е прогласена с влязло в сила съдебно решение преди решението на общинския съвет. В случая към момента на вземането на оспореното решение на ОС П. - 22.01.2004 г. заповед № ОА-110 от 21.01.1994 г. на зам. кмета и главен архитект на община П. е прогласена за нищожна с влязло на 15.12.2003 г. съдебно решение. Тя не съществува в правния мир към момента на вземане на решението на ОС П., поради което то е без предмет в часта, с която потвърждава нищожната заповед. Пловдивският административен съд неправилно е определил предмета на спора. Редът по чл. 218 ЗУТ в случая е неприложим, тъй като не е оспорен индивидуален административен акт за одобряване на подробни устройствени панове. Оспорен е акт на общински съвет по § 187 ПРЗ ЗИД ЗУТ в посочените части. Жалбоподателката пред първата инстация има правен интерес от оспорването само по отношение на собствения си имот УПИ ХV-4 от кв. 252 - а по плана на П. съгласно нот. акт от 1988 г., който се засяга със заповед № ОА -110 от 21.01.1994 г. на зам. кмета и главен архитект на община П.. По изложените съображения Върховният административен съд приема, че решението на ОС П. частта, с която е потвърдена нищожна заповед № ОА - 110 от 21.01.11994 . на зам.-кмета и главния архитект на община П. на основание § 187 ПЗР ЗИД ЗУТ е нищожно в частта по отношение на УПИ ХV - 4 от кв. 252 - а по плана на П. поради съществено нарушение на материалния закон. Порокът е тежък до степен актът да не може да породи целените с издаването му правни последици. Решението на Пловдивския административен съд в частта, с която е обявено за нищожно решението на ОС П. по отношение на имота на В. М. - УПИ ХV-4 от кв. 252 - а по плана на П. е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. В частта, с която решението на ОС П. е обявено за нищожно по отношение на останалите имоти по заповед № ОА-110 от 21.01.1994 г. решението на Пловдивския административен съд е незаконосъобразно. Следва да бъде отменено и вместо него постановено друго решение, с което да се отхвърли жалбата на В. И. М. за обявяване на нищожност на решение № 13 по протокол № 1 от 22.01.2004 г. в частта, с която е потвърдена заповед № ОА-110 от 21.01.1994 г. на зам. кмета и главен архитект на община П., в частта извън УПИ ХV - 4 от кв. 252 -а по плана на П. . Решението на Пловдивският административен съд е законосъобразно в частта, с която е отхвърлена жалбата на В. И. М. за обяваване нищожност на решение на ОС П. № 13, взето по протокол № 1 от 22.01.2004 г. в частта, с която е потвърдена заповед № ОА-1266 от 15.08.1995 г. на зам. кмета и главен архитект на община П. . Както беше посочено по-горе, решението е взето от компетентен орган, в предписаната от закона форма и с необходимото по закон мнозинство. За да е нищожно решението в посочената част, следва да е допуснато такова тежко нарушение на закона, което прави невъзможно актът да породи целените с него правни в последици. В случая не е установено нарушение на закона в степен, която да прави решението на ОС П. в оспорената част нищожно. Обосновано съдът е приел, че не е установено кога съдебното решение от 30.03.1998 г., с което заповедта е отменена е влязло в сила. В настоящия случай не е от съществено значение дали изобщо съдебното решение е влязло в сила, което се предполага, след като същото е било архивирано и унищожено след изтичане на 10 годишния срок за съхранение. Релевантно е обстоятелството на коя коя дата то е влязло в сила и дали тя предхожда датата на постановяне на решение № 13 на ОС Плодив - 22.01.2004 г. Този факт не е установено по делото. Обосновани са изводите на съда, че заповед № ОА-1266 от 15.08.1995 г. е такава по чл. 6, т. 6 ЗТСУ (отм.). С нея е одобрен квартално-застроителен и силуетен план за имотите, които са предмет на същата. Не е одобрено изменение на териториалноустройствен план по смисъла на чл. 20 ЗТСУ (отм). Независимо от изложеното, дори и да е налице влязло в сила решение за отмяна на заповедта, решението на ОС П. в тази част не е нищожно, а незаконосъобразно по вече изложените съображения. Правилно оспорването за обявяване на решението на ОС П. за нищожно в тази част е отхвърлена. С оглед на постановения резултат не следва да се присъждат разноски по делото за тази инстанция. По изложените съображения Върховният административен съд