Решение № 1172 от 1.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 391/2007 г.

Решение № 1172 от 1.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 391/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е образувано по касационна жалба на А. А. С., Н. А. Д., М. А. Д. Х. и В. А. Д., чрез пълномощниците им адв. Х адв. Светла Ц., срещу решение № 386 от 01.12.2006 г. по гр. д. № 77/2006 г. на Смолянския окръжен съд. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) и се иска отмяната му. Ответникът "В" АД, гр. Ч., чрез пълномощника му адв. П, изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените отменителни основания и провери обжалваното решение, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок, срещу подлежащо на касационен контрол решение и е процесуално допустима. С обжалваното решение Смолянският окръжен съд е оставил в сила решението от 04.01.2006 г. по гр. д. № 72/2005 г. на Ч. районен съд, с което е отхвърлен предявеният от А. А. С., Н. А. Д., М. А. Д. Х. и Н. А. Д. срещу "В" АД иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване правото им на собственост и предаване владението върху недвижим имот, находящ се в гр. Ч., в м. "С", с площ от 2355 кв. м., представляващ част от поземлен имот 1 УПИ Х в кв. 60 по плана на гр. Ч., при посочени в решението граници, и са присъдени на ответника разноски 100 лв. Въззивният съд е приел, че ищците не са собственици на процесния имот, макар и в тяхна полза да е налице решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ и последващо решение № 02134/30.08.2004 г. на ОСЗГ - Ч. Върху имота е било осъществено застрояване по генплан-сграда и подкранови пътища към корабелачна, и е бил използван за нуждите на ДП "В". Съгласно чл. 10б ЗСПЗЗ осъщественото застрояване е пречка за реалното възстановяване на собствеността. Съдът е направил и извод, че ответникът е станал собственик на имота, като правоприемник на едноличното търговско дружество с държавно имущество в чиито активи е бил включен имота. Решението е правилно, а жалбата- неоснователна. Не са били налице предпоставките за възстановяване собствеността върху процесния имот в реални граници, тъй като върху земята е било реализирано строителство, което е пречка за реалното възстановяване на собствеността съгласно чл. 10б ал. 1 ЗСПЗЗ. Неоснователен е доводът на касаторите, че теренът извън застроения със сграда и необходимия за обслужването й е подлежал на реституция. Имотът е бил отреден за промишлени нужди- дървообработвателна дейност. Мероприятието е реализирано, както с построяването на сградата така и на другите съоръжения. Затова целият имот не подлежи на реституция, като е без значение дали сградата и съоръженията се използват в момента. При това положение ищците- касатори в настоящото производство не могат да се легитимират като собственици на процесния имот, което е достатъчно за отхвърляне на ревандикационния иск като неоснователен. По изложените съображения въззивното решение следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I г. о.