Решение № 216 от 28.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1604/2014 г.

Решение № 216 от 28.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1604/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Ц. В. П. от [населено място] срещу решение № 302 от 20.11.2013 г. по гр. дело № 236/2013 г. на Великотърновски апелативен съд, с което след отмяна на решение № 192 от 04.04.2013 на ВтОС в една част, присъденото на първа инстанция обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ в резултат на незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 206, ал. 3 във вр. ал. 1 НК, за периода от 13.02.2002 г. до 07.05.2008 г. е намалено на 2 000 лева, като за разликата до присъдените 10 000 лв. искът е отхвърлен, включително за съответно претендираните лихви, предмет на самостоятелно разгледан иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Първоинстанционното решение не е било обжалвано от ищеца в частта за отхвърляне на иска до пълния предявен размер от 34 729 лева, в тази част то е влязло в сила. В касационната жалба се излага оплакването, че макар да е констатирал съществени процесуални нарушения на първоинстанционния съд, разделил разглеждането на четирите предявени с една искова молба искове за обезщетение по чл. 2 ЗОДОВ в отделни производства - в резултат на което обжалваното първоинстанционно решение е било произнесено само по един от исковете, въззивният съд не е отменил, респ. обезсилил решението с указание всички искове да бъдат разгледани в едно производство, за да се определи глобално обезщетение по тях, съгласно указанията по Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. ОСГК Въззивният съд сам е определил "глобално" обезщетение, но по неправилен и незаконосъобразен начин. Определил е общо обезщетение от 8 000 лева в следствие всички незаконно водени срещу ищеца наказателни производства -общо четири, като е приел, че следва да се присъди една четвърт от това обезщетение, или сумата 2000 лева. Така по същество ВтАС е определил размер на обезщетение по три от четирите иска, които не са предмет на производството, а са предмет на друго висящо дело, като освен процесуалните правила, нарушен е материалния закон, във връзка с критерия за справедливост в чл. 52 ЗЗД и присъденото обезщетение е крайно занижено. Отговор по касационната жалба не е постъпил, същата се оспорва от участващия в производството представител на Върховна касационна прокуратура. Въззивният съд не е допуснал процесуални нарушения, които да дадат основание за отмяна на решението и определеният размер на обезщетението е справедлив. С определение № 600 от 07.05.2014 г. състав на III г. о на ВКС е допуснато разглеждане по същество на касационната жалба при основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпроса за съдържанието на указаното в т. 11 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. д № 3/2004 г. ОСГК обезщетението на неимуществени вреди да се определя глобално, а не поотделно за всяко едно деяние, за което обвиняемият е бил оправдан, или наказателното производство срещу него е било прекратено. Допускане на решението до касационно обжалване по този въпрос е обусловено от решаващото съображение на въззивния съд как да се определи размера на обезщетението, при положение че пред него се обжалва първоинстанционно решение, постановено по иск за обезщетение във връзка с едно конкретно обвинение, по което ищецът е бил оправдан и при положение, че при предявяването искът е бил обективно съединен с други искови претенции (със самостоятелен петитум), също основани на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ във връзка с други повдигнати обвинения, по които ищецът е оправдан, или наказателното производство е било прекратено, но производството по исковете е било разделено, съответно по останалите три искови претенции делата са висящи на първа инстанция. При исковете са били изтъкнати като отделни основания четири на брой повдигнати обвинения срещу ищеца за различни деяния, по различно време и в различни наказателни производства. По две от обвиненията (за присвояване, по чл. 206, ал. 3 НК) ищецът е бил оправдан, едно е прекратено поради недоказаност на обвинението (по чл. 212, ал. 1 вр чл. 18, ал. 1 НК), а друго (по чл. 227б ал. 1 НК) в резултат на изтичане на предвидената в закона абсолютна давност. При постановено разделяне на исковите претенции в отделни дела, въззивният съд е определил обжалваното обезщетение по настоящето дело (във връзка с обвинението за престъпление по чл. 306, ал. 2 във вр. ал. 1 НК, по което ищецът е оправдан с присъда по н. о. х. д. № 3933 на ПРС, влязла в сила на 07.05.2008 г.), посредством глобално определяне на обезщетението от четири водени наказателни производства в размер на 8000 лева, като е приел иска за основателен до размера на една четвърт от това обезщетение, или сумата 2000 лева. Така в резултат на несъответно прилагане на указанията в т. 11 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. ОСГК въззивният съд е дал противно на установената задължителна практика на ВКС разрешение. По същество неправилно е приложен критерия на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението, Указанието в задължителната практика обезщетението да се определя глобално, а не поотделно за всяко едно деяние, за което обвиняемият е бил оправдан, е дадено във връзка с тълкуването на чл. 4 ЗОДВПГ (ЗОДОВ) относно материална предпоставка за отговорността на държавата за вреди, предвид случаите на частично оправдаване. Разяснението за глобално определяне и присъждане на обезщетението е принципно приложимо и при повдигнати обвинения в извършване на повече от едно престъпления, ако обвиняемият е бил оправдан с присъда по всички обвинения, или е възникнала отговорност на държавата във връзка с прекратяването им, но условието за това е незаконните обвинения като цяло да са дали основанието на конкретния иск за обезщетение, поставен за разглеждане пред решаващия съд. Когато присъжда обезщетение по иск, предявен въз основа на едно от незаконните обвинения и в случаи на установеност по делото, че срещу ищеца е имало и други обвинения, този факт е от значение както при изследване на причинната връзка, така и при съблюдаване критерия на чл. 52 ЗЗД Условие за тази значимост е въпросът законни ли са били обвиненията да е вече разрешен с оглед целите на ЗОДОВ, с постановяване на влязла в сила оправдателна или осъдителна присъда, или при прекратяване на наказателното преследване с акт, довел до снемате на обвиненията при възникване на отговорност от страна на правозащитните органи за тях. При това условие, наличието на други обвинения е относимо като факт и без да е въведено като основание на иска, като при изследване на причинния процес и определянето на дължимото обезщетение за решаващия съд е от значение дали ищецът е вече обезщетен - изцяло или за част от вредите, които претендира. Извън тази хипотеза и при иск за вреди, основан на едно от обвиненията, неотносима към решаващата дейност на съда е правната възможност ищецът да предяви претенция за обезщетяване на същата или друга вреда, претърпяна през същия период от други незаконни обвинения, или че има други висящи искови производства, по които я претендира, щом липсва процесуална възможност за съединяване на делата за произнасяне на общо решение по тях. В този случай съдът не може да определя глобално обезщетение за вреди като включва и основания, за които не е сезиран, а обстоятелството че не е сезиран да отчита посредством механичен подход, като редуцира общо (глобално) определеното от него обезщетение чрез присъждане на делна част, съобразно възприятието си за общия брой незаконни обвинения, независимо че същите не са предмет на този иск. Предвид даденият отговор на поставения въпрос и по касационната жалба на Ц. В. П. Върховен касационен съд намира, че неправилно въззивният съд е приложил разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ при конкретните обстоятелства, определяйки общо обезщетение, редуцирано и присъдено с решението до размера на една четвърт, с оглед броя повдигнати обвинения срещу ищеца, по три от които вредите са били претендирани отделно по висящи искови производства. Върховен касационен съд намира за неоснователно оплакването за недопустимост на първоинстанционното решение, съответно и оплакването на касатора, че въззивният съд не е упражнил служебно компетентността си го обезсили, като върне делото с указание отделните искови производства, вече предмет на отделни дела, да бъдат съединени за общо разглеждане. Основателно е оплакването за неправилно прилагане на материалния закон, тъй като въз основа на установените по делото обстоятелства критерият на чл. 52 от ЗЗД не е приложен съответно. Въззивният съд правилно е изтъкнал, че за времето през което ищецът е търпял неимуществени вреди от незаконното обвинение в престъпление по чл. 206, ал. 3 във вр. ал. 1 НК, или за исковия период от 13.02.2002 г. до 07.05.2008 г., през определени периоди срещу него са били повдигнати и други обвинения, но това не изключва причинно следствената установеност на вредите от процесното незаконно обвинение, първо по ред спрямо останалите обвинения. По тези по-късно предявени обвинения ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда, или наказателното производство е било прекратено, но вредите от това са предмет на отделни искови производства. Когато конкретна вреда има конкретна причина и може да бъде сведена до пряка последица от конкретно процесуално действие или акт на правозащитните органи, неговата законност предпоставя изключване на конкретната вреда от кръга на подлежащите на обезщетяване и приложение намира разрешението по т. 11 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. По настоящето дело не е налице факт с подобна относимост. По нито едно от повдигнатите обвинения и паралелно водени срещу ищеца наказателни производства за процесния преиод последният не е бил осъден с влязла в сила присъда. Причинната връзка между незаконното обвинение и претърпените неимуществени вреди не може да бъде отречена, дори ако принос в нейното настъпване имат и законни процесуални действия. За отговорността в обема по чл. 2, ал. 1, т. 2 (понастоящем чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ) са от значение незаконните актове, те дават и основание на иска за обезщетение. В случая предварителното производство срещу ищеца Ц. П. е образувано с постановление от 13.02.2002 г. (сл. дело № 142/2002 г. на О. - П. и присъединено съм същото дознание), като на 25.10.2002 г. е повдигнато обвинението в престъпление по чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1 НК за присвояване на чужди движими вещи - брашно и трици на обща стойност 9194,32 лв., собственост на ПК "Златен клас" [населено място], които ищецът владеел. Взета е мярка за неотклонение подписка. Ищецът е предаден на съд с обвинителен акт, по който първоначално наказателното производство е прекратено поради нарушения на процесуални правила при изготвянето му (н. о. х. д. № 1462/2003 г. на РС - Плевен). Същото обвинение е било повдигнато отново и внесено в съда на 23.10.2006 г. (н. о. х. д. № 3939/2006 г. на РС Плевен ) за това, че в периода от 25.08.1998 г. до 07.10.1999 г. ищецът противозаконно е присвоил чужди движими вещи и парична сума, общо на стойност 26712,43 лева, т. е. в големи размери. Обстоятелствата, които въззивният съд е следвало да съобрази при определяне на обезщетението по размер, са следните: Като собственик на мелница, ищецът е бил обвинен в тежко умишлено престъпление, за което законът е предвиждал лишаване от свобода от три до десет години, лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6,7 НК и конфискация на част или цялото имущество, по което обвинение Ц. В. П. е признат за невинен и оправдан с присъда № 206/29.10.2006 г., потвърдена от Плевенски окръжен съд и влязла в сила на 07.05.2008 г. Обвинението е дало негативно отражение на развиваната от ищеца стопанска дейност и от показанията са свидетеля Р. се установява, че след обвиненията в присвояване на жито кооперациите не са искали да работят с него. Ищецът е понесъл тежко повдигнатото обвинение, по което е знаел, че е невинен, а същото в установена степен обвинението е имало и обществен отзвук (св. В. П.), тъй като П. е бивш зам. кмет на [населено място] (до 1991 г.), и като такъв се е ползвал с добро име. При ищецът има установено влошаване на психическото състояние, но същият е страдал от рецидивиращо депресивно разстройство с голяма давност. Приетата по делото тройна съдебно-медицинска експертиза е дала заключение, че страданието от паническо разстройство и рецидивиращо депресивно (афектно) разстройство не е в пряка каузална връзка с преживян психичен стрес след 2002 г., тъй като заболяванията имат мултифактриална генеза, но стресът в конкретния случай е съобуславящ фактор, наред с останалите соматични фактори. Личният лекар на ищеца (свид. П.) изтъква зачестяване на оплакванията и ескалация на заболяванията през процесния период. Съгласно ЕР на ТЕЛК от 08.08.2007 г. Ц. В. П. има диагностицирана сърдечна аритмия. От съвкупната преценка на доказателствата може да се заключи, че същият е понесъл тежко и с безпокойство обвинението в присвояване, но не и че действията на П. са причина за влошеното му здравословно състояние. Хроничният стрес обаче се явява отключващ и поддържащ фактор, при състоянието му. От значение за размера на обезщетението е и това, че обвинението в присвояване на селскостопанска продукция, по което е оправдан, е имало негативно отражение във връзка с дейността на собствената му мелница. Преживените емоционални страдания в резултат на повдигнатото обвинение, притеснението и безпокойството са били съпътстваш фактор при общото влошаване на здравето му. Ищецът е бил обвинен е в извършване на тежко умишлено престъпление за което е оправдан с присъда, като наказателното производство по това обвинение е продължило шест години. Засегнати са гарантирани от Конституцията права. Ограничено е било правото на придвижване, предвид наложената мярка за неотклонение. Честите явявания пред органите на досъдебното и съдебното производство са водели до напрежение. Незаконното обвинение в присвояване е било злепоставящо за ищеца в сферата на стопанската му дейност и изяви и е допринесло съществено за компроментирането му в обществото. Към момента на привличането му като обвиняем касаторът е бил осъждан, но амнистиран (Дв бр. 54/10.07.1981 г., и по ЗА, ДВ бр. 43/1984 г.), а по воденото срещу него н. о. х. д. № 325/2005 г. е осъден за престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК, с присъда от 20.03.2006 г. на РС Свищов, присъдата е изменена от ВтОС и е била наложена мярка по чл. 78а НК. Редът по чл. 78а НК е приложен спрямо ищеца и по други три паралелно водени наказателни производства за различни деяния през исковия период, по които е признат за виновен, съгласно представената справка за съдимост. При така установената степен на засягане на неимуществени блага в резултат на процесното незаконно обвинение, въззивният съд неправилно е присъдил занижено обезщетение от 2000 лева. За да бъде удовлетворен общественият критерии за справедливост при съществуващите в страната обществено -икономически условия на живот и с оглед конкретните обстоятелства по делото, за обезщетяване на заявените с настоящия иск вреди като произтекли от обвинението в престъпление по чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1 НК за периода от 13.02.2002 г. до 07.05.2008 г., следва да се определи и съответно присъди обезщетение от общо 10 000 лева, ведно със законните последици, които включват и законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда. Поради несъвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на въззивния съд по въпроса за дължимия размер на обезщетението, определено по справедливост, решението на Великотърновски апелативен съд следва да се отмени и да се постанови по същество решение, с което искът на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ (в настояща редакция чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ) да се уважи за още 8000 лева, със законните последици. Лихва следва да се присъди от момента на влизане в сила на оправдателната присъда, като законна последица. Поради това и не се постановява отделно осъдителен диспозитив за присъждането й до размера, формиран към датата на завеждане на иска в съда. За присъдения на първа инстанция размер на обезщетението от 2000 лева, лихвата е присъдена. Разноски следва да се присъдят в тежест на ответника съгласно изхода на спора, както и разноските съобразно уважената част от иска, разходвани от бюджета на съда, тъй като ищецът е бил освободен от тях. Водим от горното, Върховният касационен съд, IIIг. о.