Решение № 15299 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15102/2012 г.

Решение № 15299 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15102/2012 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), чрез процесуален представител, срещу решение № 5412/15.10.2012 г., постановено по адм. дело № 5567/2012 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменена негова заповед № 420 ЛС/07.05.2012 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на Елеонора Софрониева Димитрова - директор на регионална дирекция на КЗП за областите Видин, Монтана и Враца, с ранг V-ти старши. Касационният жалбоподател твърди, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото. Ответникът - Елеонора Софрониева Димитрова, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение съдът е отменил заповед № 420 ЛС от 07.05.2012 г. на председателя на КЗП за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 90, ал. 1, т. 5; чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 5 във вр. с чл. 21, ал. 1 и 2 и чл. 24, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). За да постанови този резултат, АССГ след подробно и детайлно обсъждане на заповед № 420 ЛС/07.05.2012 г. е стигнал до извода, че наказващият орган, е компетентен да издаде заповедта, спазил е установената форма на акта, както и административнопроизводствените правила. От събраните по делото доказателства съдът е приел, че дисциплинарно наказващият орган е спазил разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл и е разгледал оспорената заповед по същество. Прието е, че заповедта е издадена при погрешна преценка за наличие на всички обстоятелства по чл. 91 от ЗДСл, които да обосноват налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение. Върховният административен съд, Пето отделение, споделя изцяло фактическите и правните изводи на АССГ залегнали в мотивите на съдебното решение. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил посочените нарушения и доводите на страните по тях, като за всяко едно е изложил аргументирани мотиви. Правилно АССГ е приел, че за повечето от посочените нарушения дисциплинарно наказващият орган неправилно ги е вменил във вина на Димитрова, а не на отделните служители, които са извършили проверките в търговските обекти. АССГ обстойно е разгледал всяко едно от нарушенията, посочени в заповедта и правилно е стигнал до извода, че същите не са извършени от Димитрова. Единственото нарушение, което е допуснато от наказаната е по отношение на извършена проверка в гр. Козлодуй, при която Димитрова е нарушила указания, дадени с писмо с изх. № Ц-02-1544/19.09.2008 г., с което е наредено задължително да се уведомява Главна дирекция "Контрол на пазара" за всяка извършена проверка по направление "Безопасност на стоките", като се прилагат всички документи от проверката. В този случай Димитрова е взела самостоятелно решение, без да уведоми по надлежния ред, с което не е изпълнила служебните си задължения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл. Съдът правилно е посочил, че нарушението не е преценено съвкупно с другите факти и обстоятелства по преписката. Допуснатото нарушение не води до вредни последици, тежестта му е незначителна и не се налага прилагането на най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение. Неоснователно е твърдението на касатора, че АССГ неправилно е приел, че е налице нарушение на чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл. В процесното решение съдът е посочил, че в определени части заповедта е немотивирана, тъй като липсва описание на конкретно извършено нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Съдът е приел, че е необходимо посочването на конкретно нарушение, а не допълване от докладна записка № Ц-02-910 от 20.04.2012 г., изготвена от Румяна Пеканова - началник на отдел "ОКБС". По принцип, когато дисциплинарно наказващият орган не е изложил мотиви в заповедта по чл. 97, ал. 1 от ЗДСл, тя се счита за мотивирана, ако такива се съдържат в решението на дисциплинарния съвет, което обаче в случая не е налице. В заповедта е посочено, че освен по констативен протокол № 125241/06.02.2012 г. няма други от проверяваните 223 бр. преписки, към които да са приложени като доказателство етикети, брошури и други съдържащи информацията, която се описва, че се предоставя. Същото само е споменато и в докладната записка от Пеканова, при което правилно АССГ е приел, че не става ясно кога и къде, както и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Задължителните реквизити на административния акт са установени в императивната норма на чл. 97, ал. 1, т. 1-7 от ЗДСл. В конкретния случай е нарушено изискването заповедта да отразява допуснатото нарушение, респективно нарушения. Посочването на липса на организация и координация относно ефективно изпълнение на възложени задължителни предписания и неосъществяване на контрол за изпълнение на задачите от служители на дирекцията не отговаря на изискването на чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл. за описание на извършеното нарушение, дата, място и обстоятелства, при които е извършено. Неоснователни са възраженията за неправилна преценка от страна на съда на действителното извършване на дисциплинарни нарушения. В мотивите на обжалваното решение подробно, безпристрастно и с обосновани доводи са разгледани фактическите и правни обстоятелства, обуславящи наличието, респ. липса на данни за извършено нарушение на служебните задължения от страна на Елеонора Димитрова. Изложените възражения в касационната жалба са разгледани подробно в мотивите на обжалваното решение и няма нови доказателства в настоящото касационно производство, налагащи друг правен извод. Разпоредбата на чл. 91 от ЗДСл изисква наличието на четири кумулативни предпоставки, при определяне от наказващия орган вида и размера на дисциплинарно наказание: тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; формата на вината на държавния служител; обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител. В конкретния случай действията, извършени от Димитрова не свидетелстват за неизпълнение на задължения и конкретно поставени от ръководителя задачи, включени в длъжностната й характеристика, поради което правилно АССГ е отменил заповедта. При определяне тежестта на наложеното наказание административният орган не е съобразил предпоставките на чл. 91 от ЗДСл, поради което е издал незаконосъобразна заповед. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че наказаната не е осъществила с поведението си от обективна и субективна страна състава на дисциплинарното нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 5 от ЗДСл. При служебната проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК на обжалваното решение, ВАС констатира, че същото е валидно и допустимо. По делото е направено искане от процесуалния представител на Елеонора Софрониева Димитрова за присъждане на разноски за касационната инстанция. С оглед правните изводи, същото се явява основателно и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Комисията за защита на потребителите следва да й заплати сумата от 500.00 (петстотин) лева разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на Пето отделение,