Решение № 5952 от 18.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 978/2021 г.

Решение № 5952 от 18.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 978/2021 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. А., гражданин на Нигерия, подадена чрез процесуалния представител адв. П. К. Жалбата е срещу решение № 5379 от 13.10.2020 г., постановено по адм. дело № 3676/2020 год. по описа на Административен съд София град /АССГ/. С него е отхвърлена жалбата на Т. А. срещу отказ рег. № 5364 р-7869/29.04.2020 г. на директор на Дирекция "Миграция" – МВР за издаване на разрешение за продължително пребиваване на член на семейство на гражданин на ЕС, на основание чл. 12а от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани и членовете на техните семейства /ЗВПНРБГЕСЧТС/. Касаторът Т. А. твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни доводи, че е доказал качеството си на член на семейство, съгласно разпоредбата на чл. 9а от ЗВПНРБГЕСЧТС. Първостепенният съд неправилно приел, че бракът е фиктивен, тъй като двамата съпрузи били женени отскоро. Счита, че е нарушен чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). Ответникът – директорът на Дирекция "Миграция" – МВР, представляван от юрисконсулт, с представена писмена защита оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че решението на административния съд е законосъобразно и правилно. Моли жалбата срещу него да бъде оставена без уважение и да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски по делото. Върховната административна прокуратура, чрез участващия в производството прокурор дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Счита, че решението на съда е законосъобразно и следва да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Т. А. е поискал издаването на разрешение за продължително пребиваване по чл. 9а от ЗВПНРБГЕСЧТС, като е обосновал искането си със сключения граждански брак с британската гражданка - П. Д. По делото са приети представените писмени доказателства към молбата, допълнително събраните от административния орган - проведеното интервю с чужденеца и разпита на двамата съпрузи. В резултат на събраните доказателства, административният съд приел, че бракът е сключен с цел заобикаляне на законовите разпоредби, регламентиращи свободното движение на гражданите на ЕС и членовете на техните семейства, и получаване на разрешение за пребиваване. Едновременно с това установява, че са налице съществени противоречия на изложеното от двамата съпрузи и липсата на семейна връзка между тях. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Неоснователно е възражението на касатора, че бракът не е фиктивен и било доказано качеството член на семейството. Отказът на директора на Дирекция "Миграция" – МВР е издаден на основание чл. 12, ал. 2 от ЗВПНРБГЕСЧТС. Същият е мотивиран с липсата на основна лична информация от страна на двамата съпрузи един за друг, продължителен период на раздяла, липса на съвместно съжителство. Видно от проведените интервюта се установява, че са налице съществени противоречия между твърденията на касатора и неговата съпруга. Касаторът не знае какво работи съпругата му, а последната няма информация за семейната история на своя съпруг. От събраните писмени доказателства се установява, че двамата съпрузи не живеят заедно и Т. А. не е открит на декларирания от него адрес. Бракът е сключен на 18.01.2019 г. От този момент до отказа за издаване на разрешение за продължително пребиваване двамата съпрузи за били едновременно в България само два пъти за по два дни. Първият път е 19.01.2020 год., когато и двамата съпрузи са пристигнали в България. Т. А. е останал в страната, а съпругата му я е напуснала само два дни след това - на 21.01.2020 год. А вторият път е 11.02.2020 год., когато съпругата е влязла в страната и само два дни след това на 13.02.2020 год. отново я е напуснала. Този втори път съвпада с проведеното с двамата съпрузи интервю на 13.02.2020 год. От тези две срещи за по два дни, при това едната от които е за провеждане на интервю, не може да се обоснове извод за съвместно съжителство на съпрузите. Издаването на разрешение за продължително пребиваване на основание чл. 9а от ЗВПНРБГЕСЧТС дава право на член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който не е гражданин на Европейския съюз и не е упражнил правото си на свободно движение да поиска издаване на разрешение за пребиваване за гражданин на трети страни. В случая изтъкнатата причина е съществуващия брак, за който обаче са налице сериозни съмнения, че е привиден. Видно от доказателствата по делото не съществува почти никаква връзка между двамата съпрузи, нито емоционална, нито друга, която би могло да се приеме, че сключването на брака се дължи на желанието двама души да са заедно и да споделят житейските отговорности. Представените данни, водят до извода за формалност на отношенията и съмнения за желание да се поддържа такава връзка. Сключеният брак не следва вменените му ценности, поради което същият е целял друг вид облагодетелстване, което е несъвместимо с принципите и изискванията на закона. Създадената правна връзка е привидна. От изложеното следва да се приеме, че е налице желание за заобикаляне изискванията на законовите нормите, регламентиращи свободното движение на гражданите на ЕС и на членовете на техните семейства и получаване на разрешение за пребиваване. Неоснователно е и възражението на касатора, че е нарушена разпоредбата на чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Не може да има позоваване на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека, конкретно личните отношения с близките, тъй като такива не съществуват с посочената му като съпруга гражданка на Европейския съюз. По тези доводи обжалваното решение е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационните жалби пороци. Затова то следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника за присъждане на разноски като основателно следва да бъде уважено. Разноските са своевременно поискани и са в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Същото е определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,