Решение № 7542 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4837/2013 г.

Решение № 7542 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4837/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 239 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане от Илиян Нейчев Илиев за отмяна на влязлото в сила решение № 3400/08.03.2012 г. постановено по адм. дело № 4441/2011 г. на Върховния административен съд, първо отделение, с което е оставено в сила Решение № 145 от 26.01.2011 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. д. № 1670/2009 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу РА № 030802087/06.02.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Варна. В искането се твърди, че е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК, предвид представените с него писмени доказателства. Поддържа се, че тези доказателства са от съществено значение за правилното решаване на спора. Твърди се наред с това, че е налице и хипотезата, при която е постановено решение на същото основание, което противоречи на решението по адм. д. № 4441/11 г. на ВАС, Първо отделение. Твърди още, че е бил лишен от възможността да се защити, тъй като не са допуснати исканите от него писмени доказателства, на базата на които да се извърши допълнителна ССчЕ. Ответникът по искането за отмяна - дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" - гр. Варна, в писмен отговор оспорва искането, като излага съображения, че молбата е недопустима, евентуално неоснователна и не са налице основания за отмяна. Върховният административен съд, като обсъди данните по делото и доводите изложени в искането за отмяна, приема следното: По допустимостта на искането. Възражението на ответника по молбата за недопустимост на настоящото производство е неоснователна. Доколкото като основание за отмяна се сочи съдебен акт, който предхожда влязлото в сила решение, то едногодишният срок е изтекъл на 08.03.2013 г. (датата на постановяване на решението на ВАС е 08.03.2012 г.), като искането за отмяна е подадено на 08.03.2013 г., видно от приложения към жалбата пощенски плик. Срокът по чл. 240, ал. 1 и ал. 2 АПК е спазен и искането за отмяна подлежи на разглеждане по същество. По съществото на искането: С решение № 3400/08.03.2012 г. постановено по адм. дело № 4441/2011 г. на Върховния административен съд, първо отделение, е оставено в сила Решение № 145 от 26.01.2011 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. д. № 1670/2009 г., с което е отхвърлена жалбата на Илиян Илиев срещу РА № 030802087/06.02.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден в обжалваната част с Решение № 189 от 02.06.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна. Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК е допустимо, само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК отменителни основания. В искането, по което е образувано настоящото производство, се твърди и мотивира наличие на основание по чл. 239, т. 1 АПК. Според тази разпоредба, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Основание за отмяна представлява непълнотата на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Фактите трябва да са нови, т. е. да не са били включени във фактическия материал, но те не трябва да са новосъздадени, т. е. да не са възникнали след приключване на устните състезания по делото, завършили с влязло в сила решение. Отменително основание са и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Наред с това новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Въз основа на тези отправни критерии при разглеждането на настоящото искане за отмяна, настоящият петчленен състав намира, че по същество претенцията на молителя представлява искане за преразглеждане на решението на тричленния състав на ВАС по съображения за неправилност, за което не е предвидена законова възможност, предвид същността на производството за отмяна на влезли в сила решения. В конкретния случай подателят на искането за отмяна е представил Решение № 425 от 18.03.2009 г. по адм. д. № 2737/2008 г. на Варненския административен съд, с което е отменен като незаконосъобразен ревизионен акт № 030800766/18.07.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна в частта му, потвърдена с Решение № 530/15.09.2008 г. на зам.-директор на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на Велина Иванова Илиева - съпруга на Илиян Нейчев Илиев - са определени данъчни задължения по ЗОДФЛ за 2003 г. в размер на 4 927.45 лв. и лихва в размер на 2828.47 лв.; за 2004 г. данъчни задължения в размер на 4952.78 лв. и лихва за забава в размер на 2126.21 лв.; за 2006 г. данъчни задължения в размер на 124 9.10 лв. и лихва за забава в размер на 193.27 лв. и е изменен същият ревизионен акт в потвърдената част с решението на ДД "ОУИ" гр. Варна, с който са определени данъчни задължения за 2005 г. в размер на 6738.03 лв. и лихва за забава в размер на 2062.50 лв. и вместо това е определено данъчно задължение по ЗОДФЛ за 2005 г. в размер на 1 150 лв. и лихва за забава в размер на 352.10 лв. Представено е още и Решение № 13 472 от 11.11.2009 г. по адм. д. № 6819/09 г. на ВАС, Първо отделение, с което е отменено решение № 425 от 18.03.09 г., постановено по адм. д. № 2737/08 г. по описа на Административен съд Варна в частта, с която е изменен ревизионен акт № 030800766/18.07.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна в частта му, потвърден с Решение № 530/15.09.2008 г. на зам.-директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП за определени на Велина Иванова Илиева от гр. Варна данъчни задължения за 2005 г. в размер на 6738.03 лв. и лихва за забава в размер на 2062.50 лв. и вместо това са определени данъчни задължения по ЗОДФЛ за 2005 г. в размер на 1 150 лв. ДОД и лихва за забава в размер на 352,10 лв. и вместо него е постановено друго, с което е отменен ревизионен акт № 030800766/18.07.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна в частта му, потвърден с Решение № 530/15.09.2008 г. на зам.- директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП за определени данъчни задължения на Велина Иванова Илиева от гр. Варна за 2005 г. за размера над 4 506,87 лв. и лихви за забава над 1 379,55 лв. и е отхвърлена жалбата на Велина Иванова Илиева от гр. Варна като неоснователна в останалата обжалвана част на определените задължения за 2005 г. до потвърдения с настоящото решение размер. Решението е потвърдено в останалата му част. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че визираните по-горе писмени доказателства не представляват нови доказателства, нито нови обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, които не са могли да бъдат известни на страната. Видно е, че същите предхождат значително приключването на устните състезания по делото. Обстоятелството, че някои от писмените доказателства, приобщени по делата, водени от съпругата на Илиев, са събрани и по делата, водени от Илиян Илиев, но не им е придадена същата доказателствена стойност, не обуславя извод за наличие на визираните по-горе предпоставки на закона. Оплакването, че в проведеното пред Варненския административен съд съдебно производство не е допуснато събирането на исканите от Илиев писмени доказателства, на базата на които да се извърши допълнителна ССчЕ, съставлява касационен довод и не може да бъде разглеждан в рамките на настоящото производство като нарушено право на защита по смисъла на т. 5 от чл. 239 АПК. Твърдението, че е постановено решение по адм. д. № 2737/08 г. от АС - Варна на същото основание е несъстоятелно. Ако се приеме, че с него се навежда довод за наличие на предпоставките на чл. 239, т. 4 АПК, то същата норма визира наличие на основания за отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Или, дори само съобразно твърденията на страната не са изпълнени всички предпоставки на закона. Предвид всичко гореизложено не са налице основания за отмяна по чл. 239, т. 1, т. 4 и т. 5 от АПК и искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Така мотивиран и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,