Решение № 2579 от 9.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1709/2015 г.

Решение № 2579 от 9.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1709/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по касационна жалба на Столична община срещу Решение № 5343/05.08.2014 г., постановено по адм. дело № 4789/2013 г. по описа на Административен съд София град. Твърди се, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, по изложени в жалбата съображения Претендира се отмяната му, като се постанови друго, с което се отхвърлят изцяло предявените срещу касационния жалбоподател претенции. Ответникът "Сам и Фис" ЕООД, гр. София, чрез пълномощника си по делото взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Ответниците "Юнифайд Дистилърс" ООД гр. София и "Ретро билд" ООД гр. София не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна: Производството пред Административен съд София град се е развило по исковата молба на "Сам и Фис" ЕООД, гр. София против Столична община, с която дружеството претендира нищожност на констативен протокол № КП-08-0964 от 24.10.2008 г. издаден от инспектор в Столичен инспекторат при Столична община, както и на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ обезщетение за причинени имуществени вреди, пропуснати ползи, произтичащи от този незаконосъобразен акт. С обжалваното решение административният съд е обявил нищожността на констативен протокол № КП-08-0964 от 24.10.2008 г., издаден от ст. инспектор Миролюб Лазаров при СО, като издаден от некомпетентен орган и е осъдил Столична община да заплати на ищеца обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 149623.56 лева. За да постанови този резултат съдът е приел, че констативният протокол е акт за спиране на строеж по чл. 224, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, която разпоредба определя изрична компетентност на кмета на общината. Приел е също, че ищецът е претърпял вреди от нищожния акт, при неосъществени инвестиционни намерения, в пряка причинна връзка от него, като размерът им е определен въз основа на заключение на допусната по делото експертиза. При този резултат са определени и дължимите се по делото разноски. От съда е дадена възможност да се ангажират доказателства от страните, събрани са посочените такива, въз основа на които са изведени правните му изводи. При извършената касационна проверка въз основа на изведените в касационната жалба пороци на решението и при упражняване на правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК съдът приема следното: Решението е недопустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да са налице отменен по надлежния ред акт или незаконосъобразни действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, реално причинена вреда, произтичаща от отменения акт или незаконосъобразни действия, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт, действия или бездействия и настъпилата вреда. Съгласно чл. 204, ал. 2 от АПК иск за обезщетение може да се предяви заедно с оспорването на административния акт, до приключване на първото заседание по делото. В случая се твърди от "Сам и Фис" ЕООД, гр. София нищожност на констативен протокол № КП-08-0964 от 24.10.2008 г., издаден от инспектор в Столичен инспекторат при Столична община и се иска обезщетение за вреди, произтичащи от него. Оспореният пред съда констативен протокол е издаден при осъществяване на контрол по спазването на изискванията на Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община /НИПОЗССО/, като при установено нарушение на разпоредбата на чл. 45, ал. 1, т. 1 от тази наредба, е дадено предписание за преустановяване на извършвани строително-монтажни дейности и изсичане на дървесна растителност. Това предписание няма характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, ако и да съдържа изявление за преустановяване на извършвана дейност. То не съдържа изрично нареждане за спиране на строеж, при липсата на каквито и да е реквизити, изискуеми се от специалния закон - ЗУТ, относими към правното и фактическо основание за твърдяното по делото, като вменено с него дължимо бездействие. Правомощията на инспектората към Столична община във връзка с осъществяването на контрол по спазването на нормативните актове, включително и тези на Столичния общински съвет, включват от една страна даване на писмени предписания и проследяване на изпълнението им, а от друга осъществяване на административнонаказателна дейност по предвидения в закона ред - чл. 3 и чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Столичен инспекторат към Столична община. В случая констативният протокол не представлява акт, който да е годно основание за принудително изпълнение, при евентуално негово неизпълнение не се следва и каквато и да е санкция. По делото не се установява и извършване на действия по проследяване на изпълнението му, каквито са правомощията на издалия го орган. Оспореният пред съда констативен протокол не е годен да породи правни последици спрямо адресата си, включително и такива, свързани с търсене на административнонаказателна отговорност, видно от разпоредбите на чл. 53 от НИПОЗССО, при което не съдържа белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Липсата на годен за оспорване административен акт основава както недопустимостта на развилото се производство по оспорването му, като нищожен, така и на исковото, основано на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, при приложението на чл. 204, ал. 1 и 2 от АПК. При така изложените съображения обжалваното решение, като недопустимо следва да бъде обезсилено и производството по делото прекратено. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение