Решение № 2786 от 27.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13980/2012 г.

Решение № 2786 от 27.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13980/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение № 163 от 20.09.2012 г. по административно дело № 224/2012 г., Административен съд - Стара Загора е отменил по жалба на Полина Йонкова Горунска заповед № К-3336/08.06.2012 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Казанлък, и е осъдил Дирекция "Социално подпомагане" - Казанлък да заплати на Полина Йонкова Горунска направените разноски по делото в размер на 150 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение за едни адвокат. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от Полина Йонкова Горунска от гр. Казанлък, действаща чрез процесуалния представител адв. Красимира Горунска, в частта му, с която заповедта е отменена изцяло, а не само в обжалваната й част, и преписката не е върната на административния орган за произнасяне по същество. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторката моли решението на съда да бъде отменено в оспорената му част и ВАС да постанови решение по съществото на спора, като уважи първоначалната й жалба и признае правото й да получи помощи по чл. 8, ал. 5 от ЗСПД и за периода от 05.03.2012 г. до 30.04.2012 г. вкл., а в условията на евентуалност, след отмяната на решението на първоинстанционния съд, делото да се върне на Административен съд - Стара Загора за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания. Претендира и присъждане на деловодните разноски за настоящата съдебна инстанция. Изрично заявява, че не обжалва решението в частта му, с която се присъждат направените разноски по делото за производството пред първата инстанция. Ответникът по касация - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Казанлък, не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и недопустимост на атакуваното с нея решение като постановено плюс петитум. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, за да се произнесе, настоящият съдебен състав съобрази следното: Първоинстанционният съд правилно е установил фактите по спора в обжалваното решение. Полина Горунска (майка на две родени на 05.03.2012 г. близначки) е подала молба-декларация с вх. № К-3336 на 31.05.2012 г. за получаване на месечни помощи за дъщерите си. Със заповед № К-3336 от 08.06.2012 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Казанлък на основание чл. 8, ал. 5 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД) и чл. 4 от Правилника за прилагане на Закона за семейните помощи за деца (ППЗСПД) е отпусната месечна помощ за двете деца (Кристина Иванова Иванова и Никол Иванова Иванова) на молителката Полина Горунска за периода от 01.05.2012 г. до 31.10.2012 г. Заповедта е оспорена пред Административен съд - Стара Загора в частта й, с която по същество е отказано отпускането на месечна помощ за двете близначки в периода 05.03.2012 г. - 30.04.2012 г. (т. е. от раждането им до датата, след която помощта е отпусната, квалифицирано от жалбоподателката като мълчалив отказ), като в жалбата изрично е подчертано, че частта, в която със заповедта е отпусната месечна помощ за две деца за периода от 01.05.2012 г. до 31.10.2012 г. не се оспорва. В мотивите на проверяваното съдебно решение на базата на правилно установената фактическа обстановка обосновано и в съответствие с приложимия материален закон е прието, че в случая не е налице твърдяният от жалбоподателката мълчалив отказ. Мълчалив отказ съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК възниква тогава, когато компетентният да се произнесе с административен акт орган не стори това в предвидения срок. В случая обаче не се касае за непроизнасяне в законоустановения срок от страна на компетентния административен орган по подадено до него искане за издаване на индивидуален административен акт. Съгласно чл. 10, ал. 4 от ЗСПД и чл. 2, ал. 1 от ППЗСПД социалните помощи се отпускат или отказват със заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане" по постоянен адрес или от упълномощено от него лице. В молбата-декларация от Полина Горунска е вписан постоянен адрес в гр. Казанлък. Според Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане, Дирекция "Социално подпомагане" - Казанлък е със седалище гр. Казанлък и с териториален обхват общините Казанлък и Павел баня. Оспорената частично пред първоинстанционния съд заповед е издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Казанлък в писмена форма и съдържа фактически и правни основания. Горното означава, че е спазено изискването за материална и териториална компетентност и заповедта е издадена от надлежно овластен компетентен орган, в съответната форма, установена от закона. По заявеното от Полина Горунска искане в 14-дневния срок по чл. 4, ал. 1 от ППЗСПД, считано от подаване на молба-декларацията, директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Казанлък се е произнесъл с изричен писмен акт (процесната заповед), с която съобразно правомощията си при наличие на материалноправните предпоставки за това е отпуснал исканата помощ за деца, но е определил началния момент, от който тя е дължима, в несъответствие с правилото на чл. 26, ал. 3 от ППЗСПД, като вместо от датата на раждане на децата, помощта е отпусната от по-късна дата, правилно преценено от първоинстанционния съд като неправилно приложение на материалноправните разпоредби (чл. 146, т. 4 от АПК). Съгласно чл. 1 от ЗСПД с този закон се уреждат условията за придобиване правото на семейни помощи, формите и реда за тяхното предоставяне, а съгласно чл. 1 от ППЗСД, с този правилник се уреждат условията и реда за отпускане и изплащане на семейни помощи. ЗСПД не определя началния момент, от който възниква задължението за плащането на помощите по чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗСПД, към които спада и отпуснатата в процесния случай помощ по чл. 8, ал. 5 от ЗСПД. Този момент е определен от Министерския съвет с правилото на чл. 26, ал. 3 от ППЗСПД - от датата на раждането на детето. Т. е. ако и молбата на правоимащото лице за отпускането й да е входирана на 31.05.2012 г., началната дата на помощта неправилно е определена от административния орган като дължима едва от 01.05.2012 г., а не както е следвало, от 05.03.2012 г., в който смисъл претенцията за по-ранен период е основателна, както е приел и съдът в мотивите си. За пълнота на изложението, ако и да не е предмет на спора, следва изрично да се отбележи, че крайният момент, до който тази помощ е била дължима, е 14.09.2012 г. вкл., което категорично явства от данните по делото, и което правилно е прието от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Казанлък с последваща негова заповед от 29.09.2012 г. Въпреки това обаче неправилно в диспозитива на решението си съдът по същество е отменил процесната заповед от 08.06.2012 г. изцяло, като се е произнесъл по нейната законосъобразност и в необжалваната и влязла в сила част, ползваща жалбоподателката, касателно периода 01.05.2012 г. - 31.10.2012 г. Това налага отмяна на решението в тази му част, както и оставянето му в сила в частта, с която е уважена възведената първоначална претенция за отмяна на заповедта касателно постановения отказ за периода 05.03.2012 г. - 30.04.2012 г. Доколкото разрешаването на въпроса по същество следва да се извърши с изричен акт на административния орган, на основание чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК съдът е следвало да разпореди изпращането на преписката на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Казанлък за ново произнасяне по молбата-декларация на Полина Горунска в разумен срок, с указание, че за нея са налице условията за отпускане на месечна помощ по чл. 8, ал. 5 от ЗСПД, считано от 05.03.2012 г. до 14.09.2012 г. вкл. При липсата на такова произнасяне от първата инстанция, то се дължи от настоящата с диспозитива на решението. Останалите наведени от касаторовия повереник доводи са ирелевантни за изхода на спора, с оглед предметните му предели, а с някои от твърденията му е допуснато очевидно правно-техническо смешение. Цитираният от него тримесечен срок по чл. 12, т. 3 от ЗСПД касае погасявания на вземания, които вече са отпуснати, и е неотносим към срочността на подаването на молба-декларация за отпускането им. С оглед на това и установеното по делото несъпричастие на ответника по касация към пренасянето и развитието на спора в касационна фаза, дори и при този изход няма основание да бъде уважена акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,