Решение № 5533 от 14.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7997/2014 г.

Решение № 5533 от 14.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7997/2014 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Агенция "Митници" (АМ), подадена чрез процесуален представител срещу решение № 3107 от 12.05.2014 г., постановено по административно дело № 11595/2013 г. от Административен съд София-град, с което е отменена негова заповед № 4196/30.10.2013 г. По наведени доводи за неправилност на решението се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу заповедта бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Мариана Иванова Василева лично и чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. С обжалваната пред АССг заповед № 4196/30.10.2013 г. Директорът на АМ прекратява служебното правоотношение с Василева на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, като се позовава на утвърденото щатно разписание от 28.10.2013 г. При правилно установена фактическа обстановка съдът е извел правилен и законосъобразен извод, че оспорената пред него заповед е постановена в нарушение на материалния закон. Страните не спорят, че след като с влязло в сила съдебно решение е отменена заповед № 1990/13.03.2009 г. и след явяване на Василева в срок в администрацията е възстановена на длъжност в АМ. В мотивите на решение № 20/3.01.2011 г., с което е оставено в сила решението, с което е отменена тази заповед касационната инстанция намира, че правилно първоинстанционният съд приема за незаконосъобразна заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Василева за длъжността "директор на дирекция "Административно, правно и информационно обслужване". Съдът е обосновал това с установения факт, че ръководената от Василева дирекция е разделена на две самостоятелни такива - дирекция "Правно-нормативна" и дирекция "Административно обслужване", при което длъжността, заемана от нея, не само съществува като нормативно определена позиция, но и предвидените за нея щатни бройки са увеличени. Със заповед № 203 от 14.01.2011 г. Василева е назначена на длъжност "директор на дирекция", дирекция "Административно, правно и информационно обслужване", в нарушение на разпоредбата на чл. 122, ал. 1 ЗДСл, с което не е изпълнено точно и влязлото в сила съдебно решение. При извършената от първоинстанционния съд съпоставка на длъжностните разписания в сила към 23.08.2013 и към 28.10.2013 г. е констатирано, че числеността на Обща администрация в ЦМУ е намалена от 138 на 137 щатни бройки. По длъжностното разписание от 1.07.2013 г., към което има изготвено и поименно щатно разписание се установява, че длъжността "директор на дирекция "Административно обслужване" се заема от две лица - Тамара Ангелова Влайкова и Мариана Иванова Василева, при щатна численост на дирекцията 23 щатни бройки, макар по длъжностното разписание да е предвидена една щатна бройка за тази длъжност. Тази щатна численост е запазена по длъжностното разписание в сила от 19.08.2013 г., както и по това от 23.08.2013 г. Към тези две длъжностни разписания обаче липсват поименни щатни разписания, за да установи каква длъжност точно е изпълнявала Василева към момента на прекратяване на служебното й правоотношение. По длъжностното разписание от 25.10.2013 г. за Обща администрация в ЦМУ са предвидени 137 щатни бройки, като е намален с една бройка щатната численост на дирекция "Административно обслужване" в ЦМУ, но при съпоставка на предвидените в двете разписания длъжности не се установява, да е намалена числеността за длъжността директор в Обща администрация на ЦМУ. Правилно въз основа на събраните доказателства първоинстанционния съд приема, че в случая не са изпълнени законовите изисквания и не са установени фактическите основания, посочени в заповедта. На първо място без съмнение с утвърденото щатно разписание от 28.10.2013 г. е запазен общият брой на служителите в ЦМУ - 565 щатни бройки в сравнение с предходното такова от 23.08.2013 г., макар да е намален броя на служителите в Обща администрация на 137, а така също и този в дирекция "Административно обслужване" на 22, в която Василева е изпълнявала задължения по предходни щатни разписания. Същевременно, както по тези две щатни разписания, както и по предходни и последващи такива, представени по делото се установява, че броят на дирекциите в Обща администрация, за които се предвижда и длъжност "директор на дирекция" е запазен непроменен. При липсата на конкретност, в коя дирекция е заемала длъжност Василева и липсата на съкращение на дирекции обоснован и законосъобразен е изводът на съда, не може да бъде изведен извод за съкращение на длъжността, заемана от нея. Въз основа на така установените факти, по които страните не спорят изводът в обжалваното решение, че не са налице предпоставките по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл е законосъобразен. Освен това в случая утвърждаването на ново щатно разписание на 25.10.2013 г. не е обусловено нито от законодателна промяна, нито от установена по делото необходимост от реорганизация или оптимизация на работата. Основен принцип при упражняване на правомощията на административните органи е законноста. Съгласно чл. 4 АПК административните органи действат в рамките на правомощията си, установени от закона, а актовете, постановявани от тях се издават за целите, на основанията и по реда, установени от закона. Същевременно принципът на съразмерност по чл. 6 АПК изисква административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като административният акт и неговото и изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най- необходимото за целта, за която се издават. Според текста на чл. 6, ал. 4 АПК от две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на предходните алинеи на чл. 6 да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най. благоприятна за държавата и обществото. Същевременно по чл. 6, ал. 5 АПК е налице задължение за административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. В случая актът е постановен в нарушение на посочените принципи. Същевременно е нарушена и разпоредбата на чл. 2 от Закона за администрацията, съгласно който администрацията осъществява своята дейност при запазване на принципите на законност, ефективност, обективност и безпристрастност. Действително органът по назначението разполага с правото да организира работата на ръководената от него администрация по начин, който намира за целесъобразен, но от това не следва извод, че тази реорганизация не следва да бъде подчинена на предвидените законови разпоредби. Служителката е възстановена на длъжност "директор на дирекция "Административно, правно и информационно обслужване", въпреки постановеното от съда, че тази длъжност е трансформирана в две нови, при което единственият законосъобразен начин да бъде изпълнена разпоредбата на чл. 122, ал. 1 ЗДСл е бил служителят да бъде възстановен на една тези две длъжности, с евентуално приложение на разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 6 ЗДСл, което не е сторено. Фактът, че Василева е заемала длъжност, която не съществува по щатното разписание към момента на прекратяване на служебното й правоотношение, както и по всички останали, приети до този момент от възстановяването й на 14.01.2011 г. обаче, не води до извод, че е налице реално съкращение на тази длъжност. Напротив, и двете длъжности, на една от които ответницата е следвало да бъде възстановена, продължават да съществуват, както към момента на издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Василева, така и след това видно от представените по делото последващи длъжностни разписания. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото АМ следва да бъде осъдена да заплати на ответницата направените деловодни разноски, представляващи хонорар за един адвокат в размер на 900 лв., като съдът намира, че направеното възражение за прекомерност е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение