Решение № 9916 от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6394/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.160, ал.7 ДОПК. Образувано е по подадена касационна жалба от „Рубикон Проджект” ЕООД срещу решение №19221/18.05.2026 г. постановено по адм.д.№2716 по описа на Административен съд София град за 2025 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № СФД24-РД77-91/27.09.2024 г. издаден от органи по приходите в дирекция „Общински приходи” при Столична община, потвърден с решение СОА25-РД28-4 от 03.02.2025 г. на Кмета на Столична община, с който на дружеството са определени задължения в размер на 22 089.02 евро /43 202,36 лв./ за данък недвижими имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/ за периода от 2019 г. до 2023 г. Според твърденията в касационната жалба са налице всички основания за отмяна на решението по чл.209, т.3 АПК, тъй като е постановено при допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на производствените правила и е необосновано. Спорният между страните въпрос, който според касатора е бил неправилно разрешен са атакуваното решение, се свежда до това правилно ли е приложена разпоредбата на чл.16, ал.1 и ал.2 от ЗМДТ. Обект на облагане са били 6 бр. сгради с административен адрес: гр.София, бул.Никола Петков №84А, чийто собственик е дружеството. При обжалването се поддържа тезата, че сградите са напълно унищожени, опасни са за ползване и не представляват годен обект за облагане в ревизирания период. Ревизиращия екип е знаел, че сградите са унищожени и опасни, тъй като са били освободени от облагане за предходен период с ревизионен акт издаден на предишен собственик на имота. Състоянието на сградите е било служебно известно на длъжностните лица, но те са пренебрегнали този факт. От съда не са съобразени приложената по делото заповед №РА-20-52/29.11.2018 г. издадена от директора на дирекция „Общински строителен контрол” при НАГ към СО, съгласно която сградите са опасни и са наложени принудителни административни мерки по чл.195, ал.4 ЗУТ, както и заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза. С нея се установява, че към 08.08.2025 г. състоянието на сградите е изключително лошо. Преди ревизирания период 2019 - 2023 г. промяната вече е настъпила, поради което сградите не могат да бъдат предмет на облагане. Наличието на ревизионен акт от предходен период, в който е прието, че сградите не подлежат на облагане замества декларацията по чл.16, ал.1 ЗМДТ. Тя не е правопораждащ юридически факт. Има само уведомителен характер по отношение на общинските органи. В конкретния случай те са били уведомени. Противно на изводите на съда, ревизиращия екип е длъжен служебно да изследва всички правно релевантни факти независимо дали са декларирани или не. По тези съображения се иска решението да бъде отменено, както и ревизионният акт издаден по отношение на дружеството. Допълнителни аргументи в подкрепа на искането се излагат в приложени по делото писмени бележки вх.№25093/16.09.2026 г. Претендира се присъждане на разноски съгласно приложен списък. Ответникът - Кметът на СО оспорва подадената касационна жалба. Намира, че е неоснователна, а постановеното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. В проведеното по делото открито съдебно заседание претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество изразява становище за нейната неоснователност. Предлага постановеното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Върховен административен съд, състав на осмо отделение като съобрази събраните по делото доказателства, твърденията на страните и извърши проверка на съдебния акт по реда на чл.218, ал.1 и 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законовоустановения срок и срещу съдебен акт който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуано допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване в настоящото производство е бил ревизионен акт ревизионен акт № СФД 24-РД 77-91/27.09.2024 г. издаден от органи по приходите в дирекция „Общински приходи” при Столична община, потвърден с решение СОА 25-РД 28-4 от 03.02.2025 г. на Кмета на Столична община, с който на дружеството са определени задължения в размер на 22 089.02 евро /43 202,36 лв./ за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за периода 2019 г. до 2023 г. При извършената проверка АССГ е приел, че при издаването на ревизионния акт са спазени преписаните от закона форма и съдържание, като не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до неговата незаконосъобразност на самостоятелно основание. Ревизията е извършена и ревизионният акт е издаден от оправомощени органи по приходите по смисъла на чл.4, ал.1-5 ЗМДТ. Предприетите от приходните органи процесуални действия са извършени по реда на ДОПК при установяване на фактите и обстоятелствата от значение за законосъобразното определяне на данъчните задължения на ревизираното лице. Задълженията за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци са определени по отношение на шест броя сгради собственост на „Рубикон проджект” ЕООД, с административен адрес гр.София, бул. „Никола Петков”, №84-А. В срока по чл.14, ал.1 ЗМДТ сградите са декларирани като паянтови и построени през 1954 г. Спорът между страните е правен и се свежда до тълкуването и прилагането на чл.16 ЗМДТ. За да отговори на този въпрос решаващият състав на АССГ е посочил, че ДНИ се дължи за разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти, както и за поземлените имоти разположени в строителните граници на населените места съгласно чл.10, ал.1 ЗМДТ. От своя страна чл.16, ал.1 и ал.2 ЗМДТ дават възможност при частично или пълно унищожаване на сгради облагането с ДНИ за съответните обекти да се прекрати, при условие че данъчно задълженото лице уведоми за това общината по местонахождението на имота. По делото не са събрани доказателства от които да е видно, че дружеството е изпълнило изискването на закона и е подало декларация до общинската администрация. Негово е правото и задължението да декларира по надлежния ред унищожаването – пълно или частично на сградите, ако и когато се е случило, за да може да черпи права от този релевантен за данъчно задълженото лице факт, включително и да изключи облагането на имотите. Аналогични са направените изводи и по отношение на определените задължения за ТБО. Обстоятелството, че сградите са унищожени не е доведено до знанието на органа така както е предвидено в чл.16, ал.1 във връзка с чл.14, ал.1 от ЗМДТ, а органът по приходите няма задължение служебно да извършва всяка година проверка дали имотът съществува или не, както и дали има промяна състоянието му, което е от значение за определяне на ДНИ и ТБО. Задълженията се определят по подадена от собственика декларация и при липса на допълнително навадени обстоятелства и факти пред административния орган по съответния ред, няма как да се претендира от него да извърши действия за които не е сезиран. Решаващият състав е обсъдил приложените от ревизираното лице писмени доказателства и по наведените твърдения е приел, че са неоснователни. Няма отношение към правния спор наличието на ревизионен акт издаден по отношение на предходен собственик на имота, в който е прието, че процесните сгради не са годен предмет на облагане, тъй като са съществено компрометирани. Издаденият ревизионен акт е отделен акт, който касае друго лице и неговите установявания не могат автоматично да се пренасят към настоящия правен спор. В мотивите на решението е посочено, че не следва да се приема за изпълнение на чл.16, ал.1 и 2 ЗМДТ обстоятелството, че е издадена заповед №РА-20-52/29.11.2018 г. на директора на дирекция Общински строителен контрол, с която са направени констатации относно физическото състояние на сградите. За да може да се приложи тази разпоредба е необходимо да бъде уведомена общинната от собственика на имота, а не от друг орган и то по точно определен в нормата ред – с подаване на декларация. По делото въз основа на изслушана съдебно техническа експертиза се цели да се установи, че сградите предмет на облагане са негодни за ползване. Съдът е приел, че ДНИ се дължи от собственика независимо от фактическото ползване на имота – чл.13 ЗМДТ. Ползването на имота би имало значение относно дължимостта на ТБО, но тогава се изисква подаване на предварителна декларация, че имота няма да се ползва през съответния данъчен период, по аргумент от чл.71,т.2 ЗМДТ. И такава декларация собственика на сградите не е подавал. Според решаващия състав правилно е определен и размерът на задълженията, тъй като са съобразени посочените данни в декларацията по чл.14 ЗМДТ, писмо вх.№ СФД24-ВК08-644/21.06.2024 г. относно вида на конструкцията и етапа на строителството. Фактическите установявания в хода на ревизията не се опровергават от изслушаната по делото СТЕ, тъй като според заключението на вещото лице състоянието на сградите и липсата на проектна документация не позволява категорично да се приеме, каква е тяхната категория. Съдът не е кредитирал допълнителното заключение на вещото лице, като е посочил, че същото е необосновано и немотивирано. То противоречи на останалите документи събрани в хода на съдебното производство, включително и на основното заключение по делото. В него е посочено, че всички сгради са с масивна стоманобетонова конструкция, което само по себе си изключва същите да са паянтови. По отношение на задълженията за ТБО съдът е приел, че тя е обусловена от реалното предоставяне на услугите, като тежестта на доказване е на административния орган. Следва да се установи наличие на заповед по чл.63, ал.2 от ЗМДТ в която са посочени районите и видът на услугите по чл.62 ЗМДТ, които се предоставят. Следва да се установи, че декларираните имоти, за които се начислява ТБО попадат в териториалния обхват на определените със заповедите райони и на последно място следва да се установи, че услугите по събиране и транспортиране на битови отпадъци са реално извършвани от общината, както и че тя разполага с депо или друго съоръжение за обезвреждане на битови отпадъци. Всички тези предпоставки не са спорни между страните и от ревизираното лице не се твърди, че услугата не е предоставяна. Собственикът на имотите не е подал декларация пред общинската администрация, че няма да ползва имота. Напротив за 2021 г., 2022 г. и 2023 г. са подадени декларации за ползване на един съд за отпадъци с вместимост от 1100 л. с периодичност на събиране и извозване един път седмично. Въз основа на горното съдът е направил краен извод, че правилно и законосъобразно са установени задължения на жалбоподателя за ДНИ и ТБО за посочените шест сгради, липсват основания за освобождаване от облагане, като наред с това от представеното по делото заключение на ССчЕ се установява, че задълженията са правилно изчислени от органите по приходите, с оглед данъчната основа на имота и приетите решения на СОС за определяне на дължимата такса по чл.62 и сл. ЗМДТ. Решението е правилно. Съдът е установил правилно относимите за спора факти, обсъдил е събраните по делото доказателства, в едно с твърденията на страните и в съответствие с приложения материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Правилно е разрешен основният спорен въпрос между страните - подлежат ли на облагане с ДНИ и ТБО, сградите собственост на дружеството находящи се в поземлен имот с идентификатор 68134.4338.1797, при обективно лошото състояние в което се намират. Споделят се изводите на АССГ, че „Рубикон проджект“ ЕООД е имало задължение да подаде декларация по чл.16, ал.1 ЗМДТ, за да се извърши преценка относно това доколко процесните шест сгради могат да бъдат годен предмет на облагане. Това задължение не е изпълнено. Неизпълнението на законовото задължение за деклариране, съчетано с принципа на служебното определяне на размера на данъка, преклудира възможността да се търси частично ревизиране на ДНИ чрез неговото намаляване в хипотезата на чл.16 ЗМДТ. Не може в последствие дружеството да се позовава на служебното начало и оправданите правни очаквания и да търси благоприятни за себе си последствия. Съгласно чл.16, ал.1 и ал.2 ЗМДТ при частично или пълно унищожаване на сградите, както и при преминаване на недвижимите имоти от необлагаеми в облагаеми и обратно, данъчно задължените лица уведомяват за това общината по местонахождението на имота по реда и в срока по чл.14, ал.1 ЗМДТ, като задължението за плащане на данъка възниква, от началото на месеца, следващ месеца, в който е настъпила промяната. В конкретния случай не е спорно между страните, че ревизираното лице не е изпълнило задължението си да подаде декларация съгласно изискването на закона. Твърденията на касатора са, че административният орган е бил длъжен да съобрази служебно известната му информация относно състоянието на обектите върху които се начисляват задълженията. А в последствие съдът да приеме, че те са били незаконосъобразно определени, тъй като сградите са негодни за ползване, разрушени и опасни. Неоснователно е позоваването на принципът на оправданите правни очаквания и принципа на служебното начало в касационната жалба. За да бъде приложен принципът на оправданите правни очаквания, данъчно задълженото лице следва да е изпълнило законовите си задължения, което в конкретния случай означава да е подало декларация по чл.16, ал.1 ЗМДТ. Само наличието на предходен ревизионен акт за същия имот, по отношение на друг собственик и друг данъчен период не е основание да се приеме, че имотите следва да бъдат третирани еднакво и да се приложи служебното начало. В рамките на делото несъмнено е установено, че състоянието на сградите е много лошо, но също така е безспорно и че в статута на сградите по партидата им в общинската данъчна администрация не е отразена никаква промяна. Нито е декларирана промяна в обстоятелствата, която да наложи извършване на промяна в основанието за определяне и в размера на задълженията на дружеството по отношение на притежаваните от него сгради. По силата на служебното начало не може да се вменява задължение на общинската администрация да следи за интересите на дружеството в качеството му на собственик на процесните имоти и да намалява данъчните му задължения или да ги редуцира, без да са спазени изискванията на чл.16 ЗМДТ. Не се налага различен извод и от приложената по делото заповед №РА-20-52/29.11.2018 г. на директора на дирекция Общински строителен контрол, както и изслушаната съдебно-техническа експертиза / основно и допълнително заключение/. Не е спорно между страните, че сградите са компрометирани, състоянието им е лошо и се рушат, но това обстоятелство не ги заличава като недвижими имоти по отношение на които се начисляват задължения. Неоснователно е твърдението на касатора, че в съдебното решение липсва анализ и правни изводи относно заповед №РА-20-52/29.11.2018 г. на директора на дирекция Общински строителен контрол, която изключва разрушените сгради от обектите по чл.10, ал.1 ЗМДТ. Напротив, видно от мотивите на съдебния акт цитираната заповед е обсъдена и изрично е посочено от решаващия състав защо тя не променя изводите за облагане на недвижимите имоти. Обстоятелството, че анализът на заповедта по чл.195 ЗУТ и изслушаната СТЕ не водят до изводи в подкрепа на защитната теза на дружеството. Разминаването в изводите направени от първоинстанционния съд и твърденията на жалбоподателя не представляват касационни основания, които да налагат отмяна на съдебното решение. Споделят се мотивите на решаващия състав и относно дължимостта на ТБО. Установено е по делото, че имотът, в който се намират сградите е в район включен в организираното сметосъбиране от Столична община. Установено е, че услугите които формират ТБО се предоставят реално, нещо повече дружеството е заявило ползване на съдове за битови отпадъци по отношение на имота за 2021, 2022 и 2023 г. Не е подало декларация по чл.71, ал.2 от ЗМДТ. АССГ в своето решение подробно е обсъдил основанията за определяне на ДНИ и ТБО в ревизионния акт, изложил е мотиви за всеки от обложените имоти, проверил е дали правилно е определен размерът на задълженията и е достигнал до обосновани изводи за законосъобразност на установените задължения. По изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно и като такова следва да се остави в сила. При този изход на спора и своевременно заявената претенция от процесуалния представител на ответника следва да му бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 евро за касационната инстанция. Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл.1 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,