Решение № 5171 от 12.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10452/2010 г.

Решение № 5171 от 12.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10452/2010 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Кирил Апостолов Юруков от гр. Благоевград, против решение № 343 от 14.07.2010 г., постановено по административно дело № 74 по описа за 2010 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отменено решение № 03/12.01.2010 г. на директора на ТП на НОИ гр. Благоевград, в частта, с която е потвърдено разпореждане № 4005240167 от 7.12.2009 г. на началник отдел "Пенсии" при РУСО гр. Благоевград, с което е разпоредено да се възстанови неправилно изплатената сума за пенсия от Кирил Апостолов Юруков в размер над 1450,02 лв. главница и над 3715,67 лв. лихва за период от 24.05.1997 г. до 31.12.2000 г. и от 22.08.2001 г. до 31.08.2007 г. Със същото съдебно решение съдът е отменил разпореждане № 4005240167 от 7.12.2009 г. на началник отдел "Пенсии" при РУСО гр. Благоевград, с което е разпоредено да се възстанови неправилно изплатената сума за пенсия от Кирил Апостолов Юруков в размер над 1450,02 лв. главница и над 3715,67 лв. лихва за периода от 24.05.1997 г. до 31.12.2000 г. и от 22.08.2001 г. до 31.08.2007 г. отхвърлил е жалбата в останалата й част. Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационното отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - Благоевград, не е ангажирал становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на посоченото в нея основание и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, намира същата за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административния съд - Благоевград е оспореното от Кирил Апостолов Юруков от гр. Благоевград, решение № 03/12.01.2010 г. на директора на ТП на НОИ гр. Благоевград, с което е потвърдено разпореждане № 4005240167 от 7.12.2009 г. на началник отдел "Пенсии" при РУСО гр. Благоевград, с което е разпоредено да се възстанови от Кирил Апостолов Юруков неправилно изплатената сума за пенсия в размер на 5966,65 лв., от които главница в размер на 1905,73 лева за периода от 24.05.1997 г. до 31.12.2000 г. и от 22.08.2001 г. до 31.08.2007 г. и лихва в размер на 4060.92 за периода от 19.06.1998 г. до 7.12.2009 г. С обжалваното решение съдът е приел, че решението, с което е потвърдено разпореждането в частта по отношение размера на неправилно изплатената сума за пенсия следва да бъде изменено, с оглед заключението в експертизата, неоспорена от страните, в което вещото лице е определило, че главницата е 1450,02 лв. а лихвата е в размер на 3715,76 лв. Въз основа на събраните доказателства съдът е извел обосновани фактически и правни изводи за дължимост на процесните суми - главница и лихви за неправилно изплатена сума за пенсия на жалбоподателя Кирил Апостолов Юруков - настоящ касатор. Предвид констатациите на неоспореното заключение на ССЕ, правилно съдът е приел, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ - Благоевград за потвърждаване на разпореждането на пенсионния орган следва да бъде изменено в частта относно размера на сумите, подлежащи на възстановяване от жалбоподателя и то в посока на намаляването им. При тези данни настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че решението на Административен съд - гр. Благоевград, с което се изменят атакуваното административно решение и потвърденото с него разпореждане, е правилно и напълно споделя мотивите, изложени от първата съдебна инстанция. Установено е, че Кирил Юруков е подал молба на 6.05.1998 г. (последната липсва в административната преписка) с искане да му бъде отпусната лична пенсия за изслужено време и старост, считано от 24.05.1997 г. Отпусната му е пенсия на основание чл. 2, ал. 1 от ЗП (отм.). Размерът на пенсията е определен за осигурителен стаж 35 г., 8 м. и 6 дни от втора категория труд. При определяне на този стаж е взет предвид и стажът по осигурителна книжка № 34400/Е 1-2146, заверена от ЕТ "Иван Евтимов - местни строежи", като нает работник - технически ръководител за периода от 1994 г. до м. 05.1997 г. При извършена финансова ревизия на двете дружества се е установило, че собственика на фирмата Кирил Юруков не се е пенсионирал с осигурителния си стаж, въпреки направените вноски, като самоосигуряващ се, а пенсионирането му е станало от стаж, придобит във фирмата на ЕТ "Иван Евтимов - Местни строежи". В същата фирма ревизията е констатирала, че липсва заповед за назначаване на такова лице, същото не фигурира във ведомостите за заплати и осигурителни вноски за втора категория труд и такива не са правени. За това е направен доклад и на основание на нея ТП НОИ - Благоевград е издало разпореждане № 167/29.08.2001 г., с което е отменило разпореждане № 0106800/22.05.1998 г., тъй като пенсията е била отпусната въз основа на неистински документ и възникналият дълг от 24.05.1997 г. до 31.12.2000 г. (като получена неоснователно сума от пенсия) следва да се събере от лицето. Това разпореждане е обжалвано и потвърдено с решение № 167/03.01.2002 г. С жалба до Окръжния съд Благоевград лицето е обжалвало това разпореждане и съдът с решение № 319/24.07.2002 г. е отхвърлил жалбата, като основният мотив е бил, че отразените в осигурителната книжка, заверена от "Иван Евтимов - местни строежи", данни не отговарят на обективната действителност. Върховният административен съд, с решение № 8184/26.08.2003 г., е отменил решението на Благоевградския окръжен съд, като е приел, че същото е постановено при неизяснена фактическа обстановка, относно обстоятелството, че касаторът се е самоосигурявал и това би рефлектирало върху правото му на пенсия. На основание това решение е издадено разпореждане № 4005240167 от 5.04.2004 г., с което е прекратена личната пенсия и е разпоредено възникналият дълг от 24.05.1997 г. до 31.12.2000 г. в размер на 4724,54 лв. да се събере от лицето заедно с лихвата. С решение от 21.07.2005 г. Окръжният съд Благоевград е признал осигурителната книжка за неистински документ. С решение от 3.05.2006 г. Върховният административен съд отново е отменил решението на Благоевградския окръжен съд и е върнал преписката на административния орган с указание да разгледа осигурителния му стаж като самоосигуряващ се и дали това време следва да бъде признато за трудов стаж трета категория. На жалбоподателя е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 1.01.2000 г., като е зачетен стажът му за периода от 3.09.1992 г. до 23.05.1997 г. като стаж от ЕТ "Кирил Юруков - местни строежи" за трета категория труд с разпореждане от 20.08.2007 г. В него изрично е записано, че дългът за периода от 25.05.1997 г. до 31.12.2000 г. следва да се събере заедно с лихвата. С решение № 70/15.2007 г. директорът на РУСО - Благоевград е прибавил и периода на неправилно получена пенсия и 24.05.1997 г. до 31.12.2000 г. От назначената по делото счетоводна експертиза се установява, че Юруков е получил без да има право за двата периода сумата от 1450,02 лв., и дължи лихва в размер на 3715,67 лв. С атакуваното административно решение на директора на ТП на НОИ - Благоевград, с което е потвърдено разпореждане № 4005240167 от 7.12.2009 г. на началника на отдел "Пенсии" касаторът е задължен да възстанови неправилно изплатена сума като пенсия в размер: главница 1905,73 лв. и лихва върху тази сума в размер на 4060,92 лв. за период от 19.06.1998 г. до 7.12.2009 г. Повдигнатият правен спор е относно приложението на материалния закон - чл. 114, ал. 1 от КСО. Съгласно цитираната разпоредба "недобросъвестно получени суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 от КСО", а според ал. 2 на същия чл. "добросъвестно получените суми по осигурителните плащания не подлежат на връщане от осигурените лица". Предпоставка за прилагането на тази разпоредба е недобросъвестността на лицето при получаването на съответните суми. Добросъвестността е правно начало, което изисква точно и честно отношение и изпълнение на права и задължение в съответствие със законовите норми. В КСО не се съдържа легална дефиниция на понятието "добросъвестност" при получаване на осигурителни плащания. С оглед общите принципи на правото, за добросъвестно получени следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. Както правилно е приел административният съд, поведението на касатора, който представяйки документ, издаден от осигурител, при който не е работил, не са му били внасяни осигурителни вноски, знаел е, че същият съдържа неверни обстоятелства и е искал да се ползва от тях, не може да се приеме за добросъвестност. Неоснователни са възраженията на касатора, развити и пред първоинстанционния съд, за незаконосъобразност на действията на административния орган. Същите подробно са обсъдени в мотивите на съдебния акт и правилно отхвърлени като несъстоятелни. Съдът обосновано е заключил, че в случая оспорващият е проявил недобросъвестност при представяне на осигурителната книжка пред осигурителния институт, съзнавайки, че същата съдържа неверни данни относно трудовия му стаж. По изложените съображения Върховният административен съд - шесто отделение, счита, че не са налице касационни основания, водещи до отмяна на обжалваното решение - предмет на настоящото касационно производство, поради което същото следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,