Решение № 2242 от 2.3.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е образувано по жаба от Р. Дръндов с [ЕГН] с адрес в гр. София [улица], [адрес] чрез адвокат В. Тончев със съдебен адрес в гр. София, [адрес] срещу мълчалив отказ на Министъра на здравеопазването за възстановяване на средства за трансгранично здравно обслужване. Поддържа в жалбата, че историята на заболяването на Р. Дръндов започва през 2008 г. по време на [заличен текст], [заличен текст], [заличен текст]. По време на изследванията във Военно медицинска академия гр. София клиника по [заличен текст] за пръв път са установили [заличен текст]. Поставена е диагноза [заличен текст] и е проведено лечение с [заличен текст]. Твърди се, че на 5.01.2009г. пациентът е приет в УМБАЛ Царица Йоанна- ИСУЛ [заличен текст]" за диагностично и уточнено лечение. След извършени изследвания е установена диагноза [заличен текст]. Изписан е с мнение за продължаване на патогенетичното лечение чрез лекарствени средства. Във връзка с установеното заболяване и правата си на европейски гражданин Р. Дръндов се обръща за консултация по своята диагноза и бъдещо лечение към професор М. Н. Пералди от отделението по Нефрология и трансплантация към болница [заличен текст], Франция. След проведени изследвания и през месец март 2009г. той дава заключение за състоянието на болния и го насочва към необходимостта от редовно проследяване развитието на заболяването, което извършва с периодични изследвания на територията на страната и във Франция. През април 2013г. се установява прогресивно влошаване на състоянието на пациента като е отбелязано рязко покачване на нивата на [заличен текст]. При това положение единственият изход за Р. Дръндов е организиране и извършване на [заличен текст] в спешен порядък и то преди започването на процедури по хемодиализа, които обективно влошават прогнозата от успешни операция и лечение. На 28.10.2013г. пациентът постъпва в болница Лозенец гр. София, където предвид състоянието му е насочен към Изпълнителна агенция по трансплантация за включване в листата на чакащите за [заличен текст] трансплантация. Твърди се в жалбата, че продължилото до този момент компетентно проследяване на състоянието на болния , изричното желание на донора и по високото качество на медицинската грижа, необходима поради спецификата на случая/пациент в много млада възраст, който следва да се подложи на спешна интервенция, преди започване на [заличен текст]/, водят до решението трансплантацията да се извърши в спешен порядък в отделението по Нефрология и трансплантация към болница [заличен текст], Франция. След проведено HLA типизиране и кръстосани проби за съответствие през декември 2013г., майката на пациента Л. Дръндова е потвърдена като донор на сина си. На 4 март 2014г. под ръководството на професор Ф. Деграншан се извършва [заличен текст]. След възстановяване на [заличен текст], пациентът е изписан на 13.03.2014г. със стойност на [заличен текст], като впоследствие се извършва допълнително медикаментозно уточняване и контролни прегледи на всеки три месеца. Твърди се и това, че за медицинското обслужване по време на болничния престой в болница[заличен текст]Париж, Франция Р. Дръндов заплаща обща сума от 51551.72 евро. Със заявление от 11.07.2017г. ведно с необходимите писмени доказателства за проведеното лечение и извършени плащания, на основание чл. 22 от РЕГЛАМЕНТ ЕИО 1408/71 на Съвета от 14.юни 1971 г. и практиката на СЕО Р. Дръндов, който е здравно осигуено лице български гражданин претендира от Министерството на здравеопазването, което се явява финансиращия трансплантационното лечение държавен орган, възстановяване на платените в чужбина средства за лечение в пълен размер, въпреки липсата на предварително разрешение поради спецификата на случая, която налага съгласие на донора и операция в спешен порядък, която не е била могла да бъде извършена в същите срокове и качество на територията на страната. При условията на евентуалност е посочено, че се претендира възстановяване на платените в чужбина средства за лечение до размера на разходите, които биха били поети от държавата членка по осигуряване, ако здравното обслужване беше предоставено на нейна територия-с основание от практиката на СЕО по чл.49 от ДЕО/чл. 56 от ДФЕС/ и директен ефект на чл. 7, пар. 4 от Директива 2011/ЕС, поради ненавременно и неправилно транспониране. Твърди се още, че според чл. 40 от Наредба 4 от 21.03.2014г. за условията и реда за упражняване правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване Министерството на здравеопазването възстановява разходите за извършената трансплантация на органи, тъкани и клетки в друга държава членка, след представяне на определени документи. Според чл. 41, ал. 1 при непълнота или несъответствие в представените документи, Комисията за лечение в чужбина уведомява лицето и определя срок за представянето им. С писмо от 28.09.2017г. административният орган подава към молителя указание, че следва в 14 дневен срок да представи допълнителни документи-финансова документация и удостоверение за банкова сметка. Нередовностите са отстранени със заявление от 16.10.2017г. От тази дата тече и тримесечния срок за възстановяване на средства съгласно чл. 42, ал. 3 от Наредбата, който изтича на 16.01.2018г. без произнасяне на административния орган. Следователно липсата на произнасяне относно възстановяване на платените суми за трансгранично лечение в друга държава членка обективира мълчалив отказ на Министъра на здравеопазването, както на основание чл. 22 от РЕГЛАМЕНТ ЕИО 1408/71 на СЪВЕТА от 14.юни 1971г., така и на основание чл. 7, пар. 4 от Директива 2011/24/ЕС, приложим в конкретния случай по силата на директен ефект, поради ненавременно и неправилно транспониране на Директивата спрямо момента на извършване на лечението. Пред изложеното се иска от съда да постанови решение с което бъде отменен мълчаливия отказ на министъра на здравеопазването по заявление за възстановяване на суми за трансгранично здравно обслужване, като нищожен/ незаконосъобразен, издаден при липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно производствените правила, противоречие с материално правни разпоредби и несъответствие с целта на закона и да се върне преписката на Министъра на здравеопазването за ново произнасяне, със задължителното указание по тълкуването и прилагането на закона. По делото е постъпило и допълнение към жалбата на л. 131 от делото в която се развива първоначалната жалба и се сочи становище на помощни органи към министъра, с които се приема, че няма пречки за извършване на плащането, а от друга се поставя въпросът налице ли са годни основания за плащане. В писмената защита се посочва, че изискването за предварително разрешение от държавата членка не е абсолютно, че липсва възможност за своевременно лечение в Република България, не се прилага лапароскопски метод за [заличен текст] от донора в Република България, липса на еднакво ефикасно лечение на територията на Република България, че съдебно икономическата експертиза е установила размера на средствата 85526.87 лева, която подлежи на възстановяване. Ответникът, Министърът на здравеопазването чрез процесуален представител юрисконсулт, взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, че производството пред органа все още не било приключило, оспорват се доводите от фактическа страна, че в България не може да бъде извършена трансплантацията, оспорва се заключението на съдебно икономическата експертиза, че разпоредбите на Наредба 5 от 2014г., Наредба 29 от 2007 г. и Наредба 13 от 2021г. уреждат реда за установяване и заплащане на разходите и в случая не се спазени, наред с това се подържа и че за не приключилите процедури до 31.03.2019г. те се довършват по нов ред пред НЗОК. Върховен административен съд, шесто отделение като взе пред жалбата, доказателствата по делото изискваният на закона констатира следното: Безспорно е, че със заявление от 11.07.2017г. жалбоподателят е заявил заплащане на трансгранично лечение до министерство на здравеопазването. Със заявлението са приложени доказателства-медицинска документация и финансови документи-фактури за плащане л. 27 л. 93. По повод подаденото заявление е проведена вътрешна кореспонденция между директор на дирекция МД и директора на дирекция НРОПЗ ,налице е доклад от профилната Комисия по трансплантология, подпомагаща дейността на Комисията за лечение в чужбина, приложено е извлечение от протокол 5 от заседание на Комисията за лечение в чужбина, проведено на 8.09.2017г., на което са разгледани документите на Р. Дръндов в което заседание са разгледани фактури за боничен престой 39856.58 евро, за преглед на стойност 2852.89 евро и за контролен преглед на стойност 2852.89 евро, но не е взето решение, а е отложено заседанието. На 11.09.2017г. Р. Дръндов е подал заявление до Министерство на здравеопазването с молба да се предприемат действия по компетентност за администриране на преписката, даване на указания или произнасяне по предявената претенция. По това допълнително заявление на Дръндов са дадени указания за представяне на документи, изпълнени с молба от 16.10.2018г. С молби по чл. 192 ГПК до съда са изискани, представени и приети като доказателства медицинска документация от Военно медицинска академия и от УМБАЛ Царица Йоанна ИСУЛ. По делото е приложено заявление от 7.01.2019г. от Р. Дръндов до Министъра на здравеопазването с молба за предприемане на всички действия по приключване на преписката по заявлението 11.07.2017г. и указания ако представените документи не са достатъчни. По делото са назначени, извършени и приети заключения на съдебни експертизи комплексна съдебно медицинска и съдебно икономическа експертиза от вещо лице М. Милев имунолог, от вещо лице Р. Вълчев специалист по вътрешни болести и Нефрология, от вещо лице Н. Генков съдебно икономическа експертиза. От заключението на тези експертизи се установява заболяването характера на протичане, възможностите за лечение и стойност на разходите по представените по делото разходооправдателни документи. При така подадената жалба и събраните доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна. Подадено е заявление за възстановяване на разходи за трансгранично лечение до Министерство на здравеопазването/Министъра на здравеопазването. От приложените доказателства по преписката се установява, че има разглеждане на подаденото заявление и представените доказателства от различни органи и помощни органи към Министъра на здравеопазването в министерство на здравеопазването. По делото няма доказателства заявителят да е бил уведомен след подаване на заявлението как протича разглеждането му и пред кой орган и по какъв ред то се разглежда, респективно не се разглежда по някаква причина, поведение което е наложило многократно подаване на молби до министъра преди еи след образуване на съдебното производство за произнасяне или даване на указания към заявителя или към помощните му органи за разглеждане. Поради това в съдебното производство тезата на жалбоподателя и доводите му в изграждане на фактическото основание на жалбата се насочват към установяване на факти свързани с възможностите за установяване и диагностициране на заболяването, може ли то да бъде лекувано успешно и на ниво в страната, в кои лечебни заведения, в какви срокове, предвидими с оглед състоянието на жалбоподателя. Също така да установи какво е състоянието му към момента на лечението в чужбина, налага ли се спешност на извършеното лечение, и могло ли е това да бъде извършено в страната и в какви срокове. Наред с това при липса на отговор на заявлението жалбоподателя е в затруднение да установи разходите си за лечение, с документи които се признават или не от органа, по какъв ред, основание и процедура следва да бъде установено и възстановени средствата и в какъв нормативно признат размер. Всички тези факти в кръга на спора за законосъобразност на формиран мълчалив отказ водят до правен извод, че министърът на здравеопазването като административен орган и/или в качеството му на представляващ министерството на здравеопазването не може с поведението си да формира мълчалив отказ по така предявеното заявление. Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 2 АПК когато се оспорва мълчалив отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му. В настоящият случай за жалбоподателя е изключително трудно на границата на възможностите да установи тези факти от сферата на здравеопазването, лечението, болничните заведения, сроковето и нивото на медицинска грижа, тъй като не който не разполага с информацията, както и какви вещи лица следва да посочи за установяване на тези факти. Затова административният орган в този случай следва да са произнесе с изричен административен акт или да обективира по друг начин, но не с мълчалив отказ, позиция по предявеното заявление за възстановяване на суми за трансгранично лечение. Това се налага и изисква от мястото на орган-Министъра на здравеопазването в националната система по здравеопазване- той е централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност чл.25, ал. 1 от Закона за администрацията. Обществените отношения, свързани с оказването на медицинска помощ и администрирането и ръководството на тази дейност изискват във всеки случай отговор от него с напътствия и указания за процедурите и доказателствата и пред кой орган следва да се упражнят правата на гражданите, включително и в настоящият случай за възстановяване на средствата за извършено трансгранично лечение. В противен случай гражданите се поставят в неравностойно положение да установяват, факти и обстоятелства, които следва и са в тежест на административния орган в административно производство пред него предвид служебното начало в чл. 9 и чл. 36 от Административнопроцесуалния кодекс. От друга страна, не произнасянето в срок от органа поставя допълнително затруднение на правоимащите да разберат позицията на органа по представените доказателства, което ги поставя в позиция на пълно доказване на правопораждащите факти срещу пасивно поведение на органа, който черпи допълнително права от неправомерното си поведение. Предвид изложеното формираният мълчалив отказ е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен. Делото следва да бъде изпратено на органа-Министърът на здравеопазването за изрично произнасяне по подаденото заявление от 11.07.2017г. от Р. Дръндов за възстановяване на средства за трансгранично лечение. Следва да се определи едномесечен срок за произнасяне, считано от получаване на делото. При този изход на делото на жалбоподателя се дължат разноски в общ размер на 8495 лева, съобразно приложения списък. Воден от горното и на основание чл. 172 АПК, Върховен административен съд шесто отделение