Решение № 11512 от 13.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6751/2013 г.

Решение № 11512 от 13.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6751/2013 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 181 от 10.04.2013 г., постановено по адм. д. № 30/13 г. Великотърновския административен съд, пети състав, е отхвърлил жалбата на "Косматица" - АД - гр. Мездра, представлявано от изпълнителния директор Павел Петков Найденов, против РА № 061201582/17.09.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 638/12.12.2012 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Велико Търново и е осъдил "Косматица" - АД да заплати на Д "ОДОП" - гр. В. Търново разноски по делото в размер на 2108 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Косматица" - АД - гр. Мездра, представлявано от изпълнителния директор Павел Петков Найденов. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - Велико Търново е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Великотърновския административен съд и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с която да отмени обжалвания РА. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново, сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е не основателна. С решението си Великотърновския административен съд е отхвърлил жалбата на "Косматица" - АД - гр. Мездра, представлявано от изпълнителния директор Павел Петков Найденов, против РА № 061201582/17.09.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 638 от 12.12.2012 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Велико Търново, в частта, в което е отказано право на данъчен кредит в размер на 73 416,66 лв. за данъчни периоди м. 05 и 06 на 2011 г. по фактури, издадени от "М Стронг" - ЕООД и "Еврострой 98" - ЕООД, в резултат на което са определени задължения за ДДС в размер на 73 416,66 лв. и лихви за забава в размер на 9 249,49 лв., и в частта за установен за внасяне корпоративен данък за 2010 г. в размер на 197,14 лв. и лихви в размер на 42,07 лв., както и е осъдил жалбоподателят да заплати юрисконсулско възнаграждение в размер на 2 108 лв. Административният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган и при спазване на административно-производствените правила, както и че същият е в съответствие с материалния закон. В съдебния акт е възпроизведена подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията и основанията, поради които органът по приходите е приел, че не са налице реални доставки по фактурите на "М Стронг" - ЕООД и "Еврострой 98" - ЕООД, първите с предмет на доставка строителна арматура, а вторите с предмет СМР на обект "Козеферма с. Лиляче". Съдът е изложил на отделен ред за всеки доставчик своите изводи защо приема, че ревизионният акт се явява за законосъобразен в съответната част. Систематизирани, мотивите на съда се изразяват в следното: за доставчика "М Стронг" - ЕООД по 3 бр. фактури с предмет "строителна арматура": - процесните фактури не съдържат вида и количество на строителната арматура, с което не е изпълнено изискването на чл. 114 от ЗДДС и е самостоятелно основание по чл. 71, ал. 1 от същия закон; представеният от жалбоподателя договор за доставка от 15.04.2011 г. не е подписан от изпълнителя; в договора, чл. 5 е посочено, че е със срок на действие 30дни, и че се прекратява с изтичане на срока, т. е. на 15.05.2011 г., като и трите фактури са издадени след датата на прекратяването му; няма ангажирани писмени доказателства за графика на доставка на арматурата, каквито условия страните са договорили в договора; цените по две от фактурите - № 121/18.05.2011 г. и № 125/1.06.2011 г. не кореспондират с посочените в приемо-предавателните протоколи; предвид на последното съдът не кредитира заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза в частта, в която се приема, че като цяло е налице съответствие между фактурите и приемо-предавателните протоколи; дори от приемо-предавателните протоколи не става ясен вида на арматурата; не отговарят на договореното между страните и разходите по доставката на арматурата. Първоинстанционният съд е изложил мотиви относно направеното оспорване от приходната администрация на процесните фактури, като е посочил, че въпреки дадената възможност жалбоподателят не е представил доказателства относно достоверна дата и съдържанието на приемо-предавателните протоколи, приложени към фактурите, поради което те следва да се изключат от кръга на доказателствата по делото. Предвид на тези констатации е прието за неотносимо към спора обстоятелството за извършени последващи доставки с арматурите, като в ревизионния акт няма констатации, че "Косматица" - АД не е притежавало строителна арматура. Съобразявайки правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, решаващият съд е приел, че данъчно-задълженото лице не е доказало наличието на предпоставки за възникване на право на данъчен кредит по процесните фактури и не е оборило констатациите на ревизионния акт за отказ на осн. чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС поради липса на реални доставки. По отношение на непризнатото право на данъчен кредит по доставките на "Еврострой 98" - ЕООД мотивите на съда се свеждат до следното: описание на установената фактическа обстановка по време на ревизията и основанията за непризнаване на право на данъчен кредит; издадените фактури не могат да бъдат свързани с представените като доказателства протоколи за извършени СМР по дати и стойности; съпоставката на фактурите, издадени от "Косматица" - АД към получателя ЕТ "Ив. Л. М - Любомир Рачев" и тези, издадени от изпълнителя "Еврострой 98" - ЕООД към "Косматица" - АД налагат извод, че жалбоподателят е извършил префактуриране на изпълнените СМР, без да е реализирана печалба от извършената услуга, т. е. липсва икономическа изгода от изпълненото СМР; разходи за материали за обект с. Лиляче през 2011 г. не са отчитани; доставчикът "Еврострой 98" - ЕООД не е представил на вещото лице никакви счетоводни документи за наличие на материално-техническа и кадрова обезпеченост за извършените СМР, не е установено заплащане на възнаграждения на наети лица, с което не са опровергани констатациите на РА за липса на техническа и кадрова обезпеченост. Съдът се е занимал и с въпроса за оспорване на представените 16 бр. протоколи образец 19, като е посочил, че от страна на жалбоподателя не са ангажирани никакви доказателства, и при преценка на наличните доказателства не може да бъде прието, че те са с вярно съдържание. Посочено е, че всички те са абсолютно идентични, тристранни, ръчно попълнени, като различията са само по отношение на датата на съставянето им. Аналогично на предходния доставчик, на база на тълкуване на относими към спора правни разпоредби от ЗДДС и предвид правилата на разпределение на доказателствената тежест в процеса, е прието, че задълженото лице не е опровергало констатациите за липса на реални доставки по процесните фактури. Първоинстанционният съд е обсъдил и възраженията на жалбоподателя, свързани с тълкуването на материалния закон, дадено в решенията на Съда на Европейския съюз, като е посочил, че в същите се приема, че липсата на реално осъществена доставка по фактурата, по която е начислен ДДС, е достатъчно основание за да се приеме, че получателят, посочен в тази фактура, няма право на данъчен кредит, тъй като данъкът е начислен без основание. Решаващият съд е приел, че ревизионният акт е законосъобразен и в частта му относно установени задължения по ЗКПО. Решението на Великотърновския административен съд е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания, които се съдържат в касационната жалба са за допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Излагат се аргументи, че административният съд не е обсъдил всички представени от страната доказателства, както и че безкритично е възприел позицията на органа по приходите за липса на реални доставки, без да съобрази доводите на дружеството в тази насока. Направените оплаквания са неоснователни. Наведените доводи, че решаващият съд е възприел дословно мотивите на приходната администрация и не е взел под внимание аргументите и доказателствата на жалбоподателя, не могат да бъдат споделени. От мотивите на първоинстанционния акт се установява, че след възпроизвеждане на фактическата обстановка по спора, административният съд е обсъдил представените от ревизираното лице доказателства, както и оплакванията му, като е посочил защо приема същите за неоснователни. Тези негови мотиви са логически обосновани на установената фактическа обстановка по спора, възприемат се от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. Административният съд е извършил много подробен анализ на всички факти и обстоятелства по дело, дал е тълкуване на относимите към спора правни разпоредби, съобразил е правилата за разпределение на доказателствената тежест, посочил е, защо според него страната не е извършила успешно доказване на оспорените от другата страна писмени доказателства и прочие. Наведените в жалбата доводи, свързани с доставчика "М Стронг" - ЕООД и касаещи изводите на съда относно срока на действие на договора, подписан между страните и значението на факта кой е извършил транспорта на строителната арматура, по същество са основателни, тъй като действително няма пречка да бъдат изпълнени задълженията и след срока на договора и да бъдат постигнати други договорености относно транспорта на стоката. Изводите на съда по отношение на тези две обстоятелства обаче не са решаващи относно крайния извод за липса на основание за възникване на право на данъчен кредит, който основно е изграден на това, че няма уточнение във фактурите на вида и количеството на дограмата, както и че не извършено надлежно доказване на достоверността на датата и съдържанието на приемо-предавателните протоколи, поради което те са изключени от кръга на доказателствата по делото. По сходен начин стои въпросът и с оплакванията по отношение на непризнато право на данъчен кредит по доставките на "Еврострой 98" - ЕООД, където жалбоподателят също не е доказал достоверността на приемо-предавателните протоколи за извършване на СМР-та и не е опровергал констатациите, че доставчикът няма техническа и кадрова обезпеченост за изпълнение на услугите. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Великотърновския административен съд не страда от пороците, твърдяни в касационните жалби и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на Д "ОДОП" - гр. Велико Търново юрисконсулско възнаграждение в размер на 2 108,10 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,