Решение № 12296 от 1.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6907/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на заместник кмета по Строителство, инвестиции и регионално развитие(СИРР) при Община Бургас, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. Божинова, против решение 677 от 10 май 2021 г., постановено по адм. д. 510/2021 г. по описа на Административен съд Бургас. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от П. Станчев и С. Станчева против заповед 343 от 02 февруари 2021 г., издадена от зам. Кмета по СИРР при Община Бургас, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж Навес, покриващ прилежащата тераса към самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.621.269.1.6, с адрес: гр. Бургас, [улица][жилищен адрес]. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Безспорно установено от решаващия съд е, че процесният обект не представлява строеж" по см. на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, каквито са твърденията от касационната жалба, поради което за него не е необходимо издаването на разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти и същият не подлежи на премахване на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Обосновани и в съответствие с приетата СТЕ са изведените изводи относно вида на процесния обект, а именно - леко слънцезащитно устройство. Съгласно чл. 93, ал. 1 от Наредба 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, не се считат за издатини по смисъла на тази наредба и се поставят, без да се иска разрешение, леките слънцезащитни устройства на прозорците, балконите, лоджиите и терасите и слънчевите колектори по фасади и покриви. Видно от заключението на СТЕ, иде реч за навес, покриващ северния и западния балкон на първи жилищен етаж, разположен над партера на сградата. Същият представлява метална рамка от кух метален профил 25/25 мм и покритие от поликарбонат, захванат към външната стена на жилището с крепежни елементи, монтирани на същата стена. От изготвените от вещото лице снимки е видно, че навесът следва контура на балкона, а под него по цялата дължина на стената има прозорци. Конструкцията може да се определи като лека, доколкото покритието е от поликарбонат, а металният профил е кух и с минимални размери. С поставянето на навеса не са променени функциите и предназначението на балкона. Доводите на касатора, че съоръжението защитава терасата не само от лъчите на слънцето и единствено за осигуряване на сянка, а и от дъжд, сняг и вятър, не могат да променят това заключение, доколкото в по-малка или по-голяма степен подобно съоръжение, направено от какъвто и да е материал, ще изпълнява и такива допълнителни функции. Относно изложените в касационната жалба съображения, че процесният обект не съответства на дефиницията по § 5, т. 80 ДР ЗУТ - те не следва да се обсъждат, тъй като в мотивите на съдебното решение липсват данни да е прието, че се касае за "Преместваем обект" по смисъла на посочената разпоредба. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Този съд не присъжда разноски за тази инстанция, с оглед изхода на спора, тъй като такива не са претендирани от ответниците. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав