Решение № 14999 от 3.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6959/2020 г.
ВАСVI отделение03.12.2020 г.докладчик Александър Митрев
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 425/04.03.2020 г., постановено по адм. дело № 881/2019 г. по описа на Административен съд гр. Б., като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Ментор Инвест" ООД - гр. Г. Д. срещу Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх. № 19072134/07.08.2019 г., издадено от Главен инспектор при Дирекция "Инспекция по труда"- гр. Б.. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 14999 от 3.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6959/2020 г., VI о., докладчик съдията Александър Митрев Производството е по чл. 208 и сл. от Административопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Б. чрез старши юрисконсулт Е. П. срещу решение № 425/04.03.2020 г., постановено по адм. дело № 881/2019 г. по описа на Административен съд гр. Б., с което е отменено Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх. № 19072134/07.08.2019 г., издадено от Главен инспектор при Дирекция "Инспекция по труда"- гр. Б., с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между Д. К. от [населено място], [област] и "Ментор Инвест" ООД - гр. Г. Д., за изпълнение на длъжността "общ работник" в обект Хотелски комплекс "Ментор Ризорт" - Къщи за гости "Ментор", находящ се в с. Г., обл. Благоевградска. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът в съдебно заседание чрез юрк. Портокалска счита, че първоинстанционният съд неправилно е възприел установената от контролните органи на Инспекция по труда гр. Б. фактическа обстановка, а именно, че на процесната дата 12.07.2019 г. заинтересованата страна Д. К. е полагал труд именно в полза на "Ментор инвест" ООД. На по-късен етап между заинтересованата страна и ответника е сключен трудов договор в писмена форма, за който е изпратено уведомление в ТД на НАП, което подкрепя констатацията на контролния орган, изследвана в хода на административното производство, въпреки отбелязването направено от Д. К., в попълнената от него декларация, че престира труд в полза на ЕТ "Б. Гамишева". Моли да се отмени решението на Административен съд гр. Б. като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски. Ответникът "Ментор Инвест" ООД в писмен отговор чрез процесуалния представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът Д. К. не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за оносвателност на касационната жалба. Предлага решението на Административния съд да бъде отменено. Върховият административен съд, шесто отделение, след като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество - за основателна. С обжалваното решение Административен съд Б. е отменил Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх. № 19072134/07.08.2019 г., издадено от Главен инспектор при Дирекция "Инспекция по труда"-гр. Б., с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между Д. К. от [населено място], [област] и "Ментор Инвест" ООД - гр. Г. Д., за изпълнение на длъжността "общ работник" в обект Хотелски комплекс "Ментор Ризорт" - Къщи за гости "Ментор", находящ се в с. Г., обл. Благоевградска. За да постанови този резултат съдът е приел, че въз основа на представените доказателства се установява, че Ментор Инвест" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Г. Д., ул. "И. А. II" № 20, ЕТ "Б. Гамишева" и ЕТ "Тошева-80", със седалище и адрес на управление на двамата търговеца - с. Г., обл. Благоевградска, осъществявали търговска дейност чрез Хотелски комплекс "Ментор-Ризорт", в който се намирала и Къщата за гости "Ментор", в м. "Параспорка", край с. Г., обл. Благоевградска. На 12.07.2019 г., към 13. 50 ч., четирима служители на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Б. (Д"ИТ"), сред които и св. К. А., извършили проверка на работните места в търговския обект на оспорващото дружество. Контролните органи заварили Д. К. да коси тревни площи в хотелския комплекс. В писмена декларация последният посочил, че работи в предприятието на ЕТ "Б. Гамишева", стопанисващ Къщата за гости "Ментор" всеки ден, без събота и неделя, от 8 ч до 17 ч, с трудово възнаграждение в размер на 20 лв. на ден. В хода на проверката пред административния орган е бил представен писмен граждански договор от 01.06.2019 г., сключен между "Ментор Инвест" ООД и Д. К., по силата на който последният е следвало да извърши поддръжка и частично боядисване на къщи за гости-с. Г. срещу 140 лв. до 09.08.2019 г. На 07.08.2019 г. Главният инспектор при Дирекция "Инспекция по труда"-гр. Б. издал Постановление с изх. № 19072134, с което обявил съществуването на трудово правоотношение между Д. К. и "Ментор Инвест" ООД за изпълнение на длъжността "общ работник" считано от 12.07.2019 г., като на основание чл. 405 а, ал. 4 КТ е отправил предписание до приетия за работодател да предложи на работника Д. К. сключване на трудов договор. Постановлението е предявено на упълномощен представител на "Ментор Инвест" ООД на датата на издаване на постановлението – 07.08.2019 г. (л. 23). Междувременно, видно от приложената в преписката справка от Регистъра на уведомленията за актуалното състояние на действащите трудови договори, се установява, че на 05.08.2019 г между "Ментор Инвест" ООД и Д. К. бил сключен срочен трудов договор за 3 месеца на длъжността "сезонен работник" с месечно трудово възнаграждение от 280 лв. Съдът е приел, че оспореното пред него постановление е издадено в писмена форма и съдържа приложимите съобразно спецификата на административния акт реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Същото съдържа посочване на правното основание за издаването му и на фактическите такива, чрез описване на обстоятелствата, обосновали изводите за наличието на трудово правоотношение между "Ментор Инвест" ООД и Д. К.. Проверката е извършена на 12.07.2019 г., без констатациите от нея да бъдат материализирани в писмен протокол. Според касацинната инстанция направените от съда изводи са немотивирани, необосновани и постановени при неправилно и едностранчиво тълкуване на материалния закон. Към момента на проверката 12.07.2019 г. не е представен валидно сключен трудов договор между заинтересованата страна Д. К. и "Ментор ИНВЕСТ" ООД - гр. Г. Д. От изяснените по делото факти се установява, че на 12.07.2019 г. служители на Дирекция "Инспекция по труда"-гр. Б. са извършили проверка на работните места в търговския обект Хотелски комплекс "Ментор Ризорт". Контролните органи заварили Д. К. да коси тревни площи в хотелския комплекс. В писмена декларация последният посочил, че работи в предприятието на ЕТ "Б. Гамишева", стопанисващ Къщата за гости "Ментор" всеки ден, без събота и неделя, от 8 ч. до 17 ч., с трудово възнаграждение в размер на 20 лв. на ден. В хода на извършената проверка касаторът не е представил граждански договор, а същият е представен след време. Съгласно установената съдебна практика трудовия договор се състои в елементите - работно време, работно място и задължение за спазване на определена трудова дисциплина, както и в йерархичната зависимост на работника. При договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната се задължава да му изплати възнаграждение. Видно от подписаната декларация от страна на Д. К. същият има определено работно място, работно време, както задължение за спазване на определена трудова дисциплина. Определено е и уговорено месечно заплащане. Липсва определено възнаграждение за обема на определена работа. При анализиране на фактите от съда необосновано е изведен правния извод, че не се касае за граждански договори уредени от нормите на чл. 258 - 269 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). По същество наличието на едно такова правоотношение може да се доказва с всички доказателствени средства, защото не документалното оформяне на конкретни правоотношения ги прави такива, каквито са били оформени. Попълването на декларацията за Китанов е изискано от проверяващите на основание чл. 402, ал. 1, т. З вр. чл. 402, ал. 2 от КТ и чл. 39, ал. 1 вр. чл. 44, ал. 1 от АПК. В декларацията изрично е отбелязано, че за деклариране на неверни данни декларатора носи наказателна отговорност по чл. 313 от НК. Анализът само на материализираното писмено изявление на Д. К. в попълнената за него декларация, потвърждават при какви условия той е предоставял своята работна сила на "МЕНТОР ИНВЕСТ" ООД - гр. Г. Д. в експлоатирания от търговеца обект. Декларацията носи информация относно всички основни елементи на едно трудово правоотношение, а именно: наименование на работодателя, длъжност, работно място и работно време. По делото безспорно е установено, че Д. К. е извършвал работа на осигурено от "МЕНТОР ИНВЕСТ" ООД - гр. Г. Д. работно място, по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на КТ. На територията на обекта Китанов съответно е използвал и предоставените от търговеца средства за работа. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ относно уреждането на предоставяне на работна сила като трудово правоотношение е императивна. Желанието или нежеланието на страните да сключат трудов договор не е предпоставка за определяне на отношението като трудово. Гражданският договор, прлиложен по делото, не отговаря на реалните отношения между страните, които по естеството си изискват оформянето им като трудоводоговорни съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ, тъй като са свързани с предоставянето на работна сила, а не се дължи "изработка на нещо", по смисъла на чл. 258 от ЗЗД. Съдът не е приложил правилно закона, доколкото данните по делото сочат на престиране на труд, при което работната сила е предоставена в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ. По горните съображения Върховният административен съд – шесто отделение намира, че оспореното пред първата инстанция постановление, което е предмет на съдебния контрол е издадено при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт, и не страда от други пороци по чл. 146 АПК. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на административния акт е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК неправилното съдебно решение следва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго, с което подадената първоначална жалба на "Ментор Инвест" ООД - гр. Г. Д. срещу Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх. № 19072134/07.08.2019 г., издадено от Главен инспектор при Дирекция "Инспекция по труда"- гр. Б., следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Воден от горното, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният адмнистративен съд – шесто отделение,