Решение № 1517 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5467/2008 г.

Решение № 1517 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5467/2008 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Съдебното производство по чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба подадена от Беджан Пощибан, гражданин на Иран, подадена чрез процесуален представител адвокат Диана Даскалова, срещу решение от 4.12.2007 г. постановено по адм. дело № 466/2007 г. на Административен съд - София град, Първо отделение, 11 - ти състав. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно по изложени съображения за допуснати съществени нарушения на процесуални правила и приложимия материален закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което касаторът моли съда да го отмени и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответната страна не изразява становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на обжалваното решение. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество е основателна, но по различни от изложените в нея съображения. В тази връзка взе предвид, че според чл. 218, ал. 2 АПК допустимостта на обжалваното решение е предмет на касационната проверка, независимо дали този негов порок е посочен като отменително основание в касационната жалба. Преценявайки служебно допустимостта на оспореното съдебно решение, съдът намира, че е недопустимо, като постановено по жалба срещу административен акт, който не подлежи на оспорване поради следното: С обжалваната заповед № ЗДМ - 118/20.02.2007 г., издадена от директора на Дирекция "Миграция" при ГДП - София на основание чл. 44, ал. 6 и ал. 8 ЗЧРБ е наредено принудителното настаняване в СДВНЧ на Беджан Пощибан, роден на 10.10.1959 г., гражданин на Иран, по изложени съображения, че има издадена заповед за наложена му принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата на Република България" № ЗДМ - 116/20.02.2007 г., но са налице пречки за незабавното изпълнение на последната, тъй като лицето няма документ за задгранично пътуване и е необходимо да му бъде осигурена транспортна връзка до страната на произход. С обжалваното решение постановено по жалбата на Беджан Пощибан срещу заповед № ЗДМ - 118/20.02.2007 г. за принудително настаняване в СДВНЧ, Административен съд - София град я е отхвърлил като неоснователна. Настоящата инстанция намира, че като е приел, че заповедта за временно настаняване на чужденеца в СДВНЧ подлежи на контрол за законосъобразност по реда на чл. 145 и сл. АПК, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено. В тази връзка съставът на Върховния административен съд взе предвид, че чл. 39а ЗЧРБ (в приложимата редакция на закона по ЗИД, обн. ДВ бр. 41/2001 г.) съдържа изчерпателно изброяване на принудителните административни мерки (ПАМ), които се налагат на чужденците по този закон, а именно: 1 (отнемане на правото на пребиваване в Република България; 2 (принудително отвеждане до границата на Република България; 3 (експулсиране; 4 (забрана за влизане в Република България; 5) забрана за напускане на Република България. Именно заповедите за налагане на тези ПАМ подлежат на обжалване по реда на административното производство съгласно чл. 46, ал. 1 ЗЧРБ. С оспорената заповед № ЗДМ - 118/20.02.2007 г. не е наложена принудителна административна мярка от кръга на посочените в чл. 39а ЗЧРБ, а е наредено временно настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци във връзка с принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата" наложена със заповед № ЗДМ - 116/20.02.2007 г. В тази връзка следва да се има предвид, че неправилно е прието от първоинстанционния съд, че процесната заповед издадена на основание чл. 44, ал. 6 и ал. 8 ЗЧРБ, представлява индивидуален административен акт за налагане на принудителна административна мярка. Заповеди на посоченото правно основание се издават във връзка с изпълнението на административни актове, по които са наложени принудителни административни мерки по чл. 39а, т. 2 и т. 3 ЗЧРБ, при наличието на определени условия визирани от чл. 44, ал. 5 ЗЧРБ, отнасящи се до невъзможността мерките да бъдат незабавно изпълнени и по преценка на органа издал заповед за принудително отвеждане до границата на Р България или експулсиране, до отпадането на пречките за изпълнението им. Следователно на съдебен контрол за законосъобразност подлежат заповедите по чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ, по които са наложени принудителни административни мерки по смисъла на този закон, но не и постановените във връзка с тяхното изпълнение, заповеди по чл. 44, ал. 6 и ал. 8 ЗЧРБ. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 21, ал. 5 АПК, изрично изключваща от кръга на индивидуалните административни актове, волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по изпълнение на индивидуални административни актове. Предвид изложеното жалбата срещу заповед № ЗДМ - 118/20.02.2007 г. е недопустима, като подадена срещу неподлежащ на оспорване акт. Поради това, образуваното по нея производство също е недопустимо и е следвало да бъде прекратено. Като не е сторил това съставът на административния съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено на основание чл. 221, ал. 3 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,