Решение № 10507 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6519/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. З., подадена чрез процесуален представител служебен адвокат В. Пейчев, против решение 5006 от 14.05.2025 г., постановено от Административен съд Хасково IV състав, по адм.д. 926/2025 г. С касационната жалба и в съдебно заседание се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорват се правните изводи на първоинстанционния съд относно отказа на административния орган да предостави поискания от жалбоподателя статут на бежанец и хуманитарен статут. Касаторът счита, че обжалваното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка и в нарушение на императивните разпоредби на чл. 7, ал. 2 и чл. 9, ал. 2 АПК, съдът неправилно е приел, че административният орган е събрал всички необходими доказателства за актуалната обстановка в държавата на произход - Сирия. Намира, че както органът, така и първостепенният съд не са извършили проверка на всички обстоятелства, свързани със сигурността на обстановката в страната на произход на чужденеца, личното положение на търсещия международна закрила, както и на обстоятелствата, свързани с наличието на тежки заплахи срещу живота и личността му, поради които е поискал предоставяне на хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Позовава се на информация от журналистически статии, която счита, че категорично свидетелства за факта, че след сваляне на предишния режим на Б. А., положението в Сирия остава изключително негативно и опасно за сирийските граждани, включително се установява липса на сигурност и безопасност при завръщане в страната, тъй като смяната на режима е довела до налагане и прилагане на екзекуции, изтезания и нечовешко унизително отнасяне или наказание, тежки заплахи срещу живота и личността на цивилни лица, поради безогледно насилие. Касационният жалбоподател поддържа, че в случая както административният орган, така и съдът е следвало да изложат подробни аргументи относно сигурността на държавата на произход на лицето търсещо закрила в Република България, което задължение произтича от принципа забрана за връщане /non-refoulement/, регламентиран в Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и възприет в чл. 4, ал. 3 ЗУБ. Това според него представлява нарушение на разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК, както и чл. 75, ал. 2 ЗУБ. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/, оспорва касационната жалба чрез упълномощен главен юрисконсулт Е. Хичовски, който в съдебно заседание пледира за оставяне без уважение касационната жалба и за потвърждаване решението на Административен съд Хасково. Представя справки относно общото положение и актуалната обществено политическа обстановка в Сирия от 21.07.2025 г. и 10.09.2025 г. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото съдът обосновано и правилно е стигнал до верния извод, че в настоящия случай в хода на производството не се установява спрямо търсещия закрила да е било осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Според участващия по делото прокурор решаващият съд е достигнал до верни относно релевантните факти правни изводи и по отношение липсата на предпоставките по чл. 9, ал.1, т. 3 ЗУБ, които се потвърждават от данните в справките за Сирия, както и от информациите от общодостъпни източници за актуалната обстановка в страната. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на А. З. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния законен срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК, против неблагоприятен съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 5006 от 14.05.2025 г. е отхвърлена жалбата на А. З., гражданин на Сирия, насочена срещу решение 2671 от 21.03.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд Хасково е приел, че процесният административен акт, с който на чужденеца е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, е издаден от компетентен орган и в установената писмена форма. Според първоинстанционния съд не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяна на обжалваното решение, същото не противоречи на материалноправните разпоредби и съответства на целта на закона. Съдът е разгледал подробно оплакванията на кандидата и ги е преценил като неоснователни, тъй като не е установил пропуск на административния орган да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Съобразено е обстоятелството, че издателят на процесния акт е взел предвид справката на Дирекция Международна дейност на ДАБ от 29.01.2025 г. /вх. МД-02-60/29.01.2025 г./ относно актуалната политическа обстановка в Сирия с данни за състояние на сигурността в страната. В мотивите на обжалваното съдебно решение е отразено, че молителят не е обосновал твърдения за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ, като не се констатира да са били нарушени негови основни права или по отношение на него да е осъществена съвкупност от действия, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост, които да доведат до нарушаването им. Според съда не се установяват действия на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 ЗУБ, съответно е правилна преценката на административния орган, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Изяснено е, че няма данни чужденецът да е изразил несъгласие да служи в армията заради религиозните си убедения, или поради други морални убеждения, като не се установява и участието във военни действия да противоречи на негови убеждения. В тази връзка съдът се е позовал на представената пред него справка от 14.03.2025 г. /с вх. МД-02-160/, от която е видно, че опозиционните сили свалили Б. А. от власт са заявили, че предоставят амнистия на целия военен персонал призован на служба при бившият режим, и обща амнистия за всички военнослужещи, наборници и резервисти в Сирия. Изяснил е, че според приложените по делото справки от 29.01.2025г., 14.03.2025г. и 08.04.2025г. на ДАБ, както и общодостъпните източници за общото положение в страната, настъпилите нови обстоятелства в обществено политическия живот в Сирия не рефлектират пряко върху гражданите ѝ, по начин обосноваващ наличието на предпоставките по чл. 8 ЗУБ. Изложеното, според съда, прави законосъобразен извода на административния орган за липса на материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Според решаващия съд ответният административен орган е извършил законосъобразна преценка на липсата на предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 1 т. 3 ЗУБ, при съобразяване на член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО и решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07. Съобразено е обстоятелството, че понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на чл. 15 от последната е преповторен в разпоредбата на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС и поради това тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение. Отчетено е обстоятелството, че сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, поради което и с оглед данни в тази насока, съдът е ценил представените в хода на съдебното производство справки с вх. МД-02-78 от 03.02.2025 г. и с вх. МД-02-200 от 08.04.2025 г., изготвени от Дирекция Международна дейност при ДАБ. Обосновал е тяхната достоверност с обстоятелството, че същите представляват официални писмени свидетелстващи документи и по делото не са налице никакви други доказателства, които да опровергават съдържанието на съдържащата се в тях информация. Въз основа на данните в тях, първостепенният съд е приел, че към момента на постановяване на оспореното решение обстановката в страната по произход на молителя не би могла да се определи като ситуация на безогледно насилие и макар да е оставала сложна, не са били налице ситуации, в които конфликтът в Сирия да е достигал нива, при които съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. Обсъдено е, че според последните новини за тази страна /и съгласно справката от 08.04.2025 г./ вече е обявено преходно правителство на Сирия, за министри са назначени лица от малцинствата от друзи и алауити, а за министър на социалните въпроси и труда е назначена жена, която е член на християнското малцинство; някои медии публикуват материали за милиони сирийци, намиращи се извън страната си, които са изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Б. А.. Поради това съдът е счел за обоснован извода на административния орган за липсата на предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, като е налице хипотезата на ал. 5, а именно, че съществува възможността за вътрешно разселване. Формиран е извод, че неоснователно се цитира решение по дело С-406/22 на СЕС, което касае различна от процесната хипотеза, тъй като разглежда въпроса дали е допустимо една държава да предприеме законодателни мерки, по силата на който да определи изначално друга държава като сигурна страна на произход в определени нейни части и как следва да процедира съдът при разглеждане на жалби срещу решения, с който е отказано предоставяне на международна закрила по молби подадени от кандидатите от третите страни обявени със съответните законодателни мерки по реда на чл. 37, пар.1 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за трети сигурни страни. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно установена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото Административен съд Хасково точно е констатирал, че административното производство пред ДАБ е започнало по молба на кандидата с рег. УП-33998 от 19.08.2024 г. за предоставяне на международна закрила, след което на 27.02.2025 г. с него е проведено интервю, за което е бил съставен протокол в присъствието на преводач на разбираем от него кюрдски език. Въз основа на представената от него декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ от 19.08.2024 г. и от проведеното интервю се установява по безспорен начин, че А. З. е гражданин на Сирия, роден е на 15.09.1984 г. в Сирия, Гарбашк, област Хасака, със същия постоянен адрес, [етническа принадлежност], [вероизповедание], строител, с начално образование, женен. Чужденецът е заявил, че е напуснал Сирия на 20.07.2024 г. и преминал нелегално в Турция, където останал около десет дни. Впоследствие, на 03.08.2024 г., също не по законоустановения ред, е влязъл в Република България. Чуждият гражданин е посочил, че две негови сестри се намират в гр. Дербасия, Сирия. Според разказаната бежанска история А. З. не е бил арестуван или осъждан в Сирия, не е имал проблеми заради етническа или религиозна принадлежност; не е членувал в религиозна организация, в политическа партия или въоръжена групировка; не е имал проблеми с официалните власти в страната. Описал е, че е напуснал Сирия заради войната, която още не била приключила; че е получил призовка за запас през 2012 г., на която не се отзовал и поради това очаква да го потърсят. Посочил е, че икономическото положение било много лошо, нямало никаква сигурност за семейството му и живеели в постоянен страх. При тези вярно установени факти, първостепенният съд е формирал обосновани правни изводи. Касационният съдебен състав изцяло споделя становището на първостепенния съд относно приложението на чл. 8, ал. 1 и ал. 4 ЗУБ. Безспорно причините за напускането от жалбоподателя на държавата му по произход, изложени в проведеното от ДАБ интервю, не са включени в обстоятелствата, визирани в нормата на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, с оглед на което първостепенният съд е извел правилен извод, че в случая не е налице основание за предоставяне на претендирания бежански статут, тъй като не е спорно обстоятелството, че чужденецът не е бил преследван поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждения, а и спрямо него не е било упражнявано физическо насилие и същият не е бил обект на репресии. Предвид обстоятелството, че в хода на интервюто чужденецът изрично е посочил, че не членува в политически партии и няма данни да е изразил несъгласие да служи в армията заради религиозните си убедения или поради други морални убеждения, обосновано съдът е преценил, че не се установява и участието във военни действия да противоречи на негови убеждения в тази насока. Нито в хода на административното производство, нито пред първоинстанционния съд жалбоподателят е представил доказателства за неговото повикване в армията, както и че властите са го търсили с такава цел, поради което следва да се приеме, че в случая се касае единствено за нежелание на лицето да се сражава в редовете на сирийската армия. Разказаната бежанска история не може да аргументира прилагането на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като не свидетелства за релевантно преследване на чуждия гражданин. Първостепенният съд се е произнесъл обосновано и изчерпателно във връзка с възраженията на оспорващия за наличието на основания за предоставяне на хуманитарен статут. Детайлно е разгледал визираните от закона основания за получаване на горепосочения статут и ги е съпоставил с бежанската история на жалбоподателя, както и с актуалната обстановка в Сирия. Настоящият съдебен състав възприема тезата на решаващия състав на Административен съд Хасково и на ответника, че в случая няма законово основание да се приеме, че кандидатът е напуснал Сирия поради наличие на реална опасност от смъртно наказание или екзекуция обстоятелства, предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ. Самият жалбоподател не твърди и не сочи доказателства, спрямо него да са предприети такъв вид конкретни действия от официалните власти или от групировка, която държавата не е в състояние да контролира. От страна на касатора не са посочени и обстоятелства, визирани се в разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ, изразяващи се в изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Задълбочено са били изследвани обстоятелствата по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, като първостепенният съд вярно е посочил, че в тази разпоредба се включват обстоятелства, свързани с тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Правилно е съобразено, че наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО, каквито обаче не се установяват в конкретния случай, включително с оглед разясненията дадени в Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07. Безспорно, с оглед идентичността на разпоредбата на член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО /понастоящем отменена/ и действащата норма на член 15, буква в от Директива 2011/95/ЕС, тълкуването, дадено с цитираното решение на СЕС е запазило своето значение и остава съществено за разбирането и прилагането на правилата за предоставяне на хуманитарен статут. Издателят на процесния административен акт правилно е отчел данните от приложената по преписката справка за Сирия, според която действително там има вътрешен въоръжен конфликт, който обаче не обхваща територията на цялата държава, а е в отделни области и степента на конфликта не достига такова ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, ако бъде върнато в страната, поради самия факт на присъствието си, се излага на реална заплаха. От значение е и обстоятелството, че самият жалбоподател е заявил пред ДАБ, че и към настоящия момент сестрите му продължават да живеят в Сирия, в гр. Дербасия, област Хасака, имат семейства, с които са взели решение да не напускат страната и не се твърди да са били обект на преследване или каквито и да било заплахи /така според проведеното интервю, л. 26 л. 27 от първоинстанционното дело/. Неоснователно касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка, не е била извършена дължимата проверка на всички обстоятелства, свързани със сигурността на обстановката в страната на произход на чужденеца, личното положение на търсещия международна закрила, както и на обстоятелствата, свързани с наличието на тежки заплахи срещу живота и личността му, представляващи основание за предоставяне на статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Това твърдение не намира фактическа и правна обосновка, защото председателят на ДАБ и съдът са извършили задълбочена проверка на общото положение и актуалната обществено политическа обстановка в Сирия, като са събрали всички необходими доказателства, включително справките на Дирекция МД при ДАБ. Обжалваното решение е подробно мотивирано защо не са налице основания да се счита, че поради самия факт на присъствието си на територията на Сирия чуждият гражданин не може да се счита изложен на реална опасност от тежки посегателства и заплахи. С оглед неопроверганата им материална доказателствена сила, са били ценени и подробно обсъдени справката от 29.01.2025 г., сочеща на известна промяна на обстановката в страната по произход, както и представените пред първата съдебна инстанция справки съответно от 14.03.2025 г. и 08.04.2025 г. Според последните данни милиони сирийци, намиращи се извън страната си, са изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Б. А.. Предвид големия миграционен поток към Сирия, Турция е обявила отварянето на един от граничните си пунктове със Сирия, за да осигури свободното завръщане в родината на желаещите да сторят това. В съответствие с чл. 142, ал. 2 АПК е обсъдена и най-новата информация от български и световни медии /Свободна Европа, DW, БНР и др./, според която бомбардировките от страна на Израел и настъплението на нейни сухопътни военни сили в страната не са имали за цел мирното население, а стратегически военни обекти. Тези данни не могат да мотивират промяна в правните изводи на административния орган за липса на предпоставките на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Изложените от първостепенния съд правни изводи в тази връзка се потвърждават и от представените в касационното производство справки от ДАБ с вх. МД-02-398 от 21.07.2025 г. и вх. МД-02-483 от 10.09.2025 г. В тях се съдържат данни, че според оценки на Върховния комисариат за бежанците на ООН /ВКБООН/, към 12 юни 2025 г. в провинция Халеб пребивават 1 545 049 вътрешно разселени лица, а от 27 ноември 2024 г. насам 467 198 души са се завърнали в провинцията, след като преди това са били в положение на вътрешно разселване. ВКБООН допълнително изчислява, че от началото на 2024 т. до 15 май 2025 г. общо 197 265 завърнали се от чужбина лица живеят в провинция Халеб, по-голямата част от които /25 137 души/ се завръщат в окръг Джебел Саман, следвани от Ал Баб /5 683 души/ и Менбидж /5 121 души/. Между 27 август и 2 септември 2025 г. ВКБООН продължава да улеснява безопасното и достойно завръщане на сирийските бежанци в техните родни райони. Само през посочения период 423 семейства /общо 1342 души/ се възползват от тази помощ, с което общият брой на завърналите се през тези три пункта лица достига 16 489 души от началото на годината. В подкрепа на тяхното връщане и реинтеграция, ВКБООН предоставя и парична помощ на 1796 семейства /общо 6995 завърнали се лица/ в цяла Сирия. Тази безвъзмездна помощ служи като преходна предпазна мрежа, която помага на семействата да покрият основни потребности, включително храна, транспорт и лекарства през първите месеци след завръщането си, като им дава свободата да приоритизират и да осигуряват потребностите си по достоен начин. Данните, съдържащи се в посочените справки сочат, че общата обстановка по сигурността в страната е сравнително стабилна. От своя страна цитираните от касатора журналистически материали, публикувани в www.actualno.com, btvnovinite.bg, www.dw.com и www.vesti.bg не опровергават данните на ВКБООН, а подчертават, че ситуацията в Сирия е разделена географски и фактологично, като едновременно съществуват високи рискове за живота, но и места с относително сравнителна стабилност, където множество завърнали се лица живеят и това е типично за конфликти с продължителен и сложен характер. Неоснователно е развитото в касационната жалба оплакване, че не са изложени подробни аргументи относно сигурността на държавата на произход на лицето търсещо закрила в Република България, което задължение произтича от принципа забрана за връщане /non-refoulement/. Посоченият принцип е установен от чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците и е възприет и в действащия в Закон за убежището и бежанците /чл. 4, ал. 3/. Установено е че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне страната си на произход - Сирия, поради наличието на заплаха за живота или свободата му или опасност от изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Ето защо, след като евентуалното завръщане на жалбоподателя в страната по произход няма да застраши неговите живот и здраве, и няма да го постави в опасност от изтезания или нечовешко отношение. След като административният орган и съдът са взели предвид всички релевантни факти и справки за актуалното състояние на сигурността в държавата на произход, включително са преценили обективно, че твърдените от кандидата рискове не са релевантни за предоставянето на международна закрила, то задължението, произтичащо от принципа non-refoulement е спазено. Не се констатира пропуск в задължителната оценка на риска и спазване на забраната за връщане, а касационното оплакването се основава на неоправданото искане за допълнително аргументиране по въпрос, който вече е бил изчерпателно разгледан и анализиран. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение правилно са тълкувани и приложени разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, поради което оспореният съдебен акт не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. На основание горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,