Решение № 11867 от 27.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7051/2012 г.

Решение № 11867 от 27.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7051/2012 г., VIII о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 от АПК и чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационните жалби на Директор Дирекция "ОУИ" гр. София при ЦУ на НАП и на "Брикел" ЕАД, гр. Гълъбово, представлявано от изпълнителния директор Ива Цветкова, чрез процесуалния представител адв. Костолов от САК срещу Решение № 1320 от 5.05.2010 г. по адм. д. № 7432/2009 г. на Административен съд - София - град, поправено с Решение от 18.06.2010 г. Директор Дирекция "ОУИ" гр. София при ЦУ на НАП атакува съдебното решение в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 290800342/6.03.2009 г., издаден от Мая Николова Пехливанова - главен инспектор по приходите при ТД на НАП "ГДО", гр. София, потвърден с Решение № 1125 от 14.08.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. София, в частта относно отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Въгледобивна компания" ЕООД в размер на 408500 лв.; по фактури, издадени от "Туги Ес Еф" ЕООД в размер на 1852745 лв.; по фактури, издадени от "Интернешънъл Маркетинг Експорт Импорт" ЕООД в размер на 255729 лв. и по фактури, издадени от "Мах 2003" ЕООД, в размер на 378018 лв., както и в частта за разноските. "Брикел" ЕАД, гр. Гълъбово, представлявано от изпълнителния директор Ива Цветкова, чрез процесуалния представител адв. Костолов от САК оспорва Решението на АССГ в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 290800342/6.03.2009 г., издаден от Мая Николова Пехливанова - главен инспектор по приходите при ТД на НАП "ГДО", гр. София, потвърден с Решение № 1125 от 14.08.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. София, както и в частта за разноските. С касационна жалба вх. № 12400/22.06.2010 г., подадена от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. София при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрисконсулт Ваня Арнаудова, се обжалва решението в частта, с която АССГ е отменил ревизионен акт /РА/ № 290800342/6.03.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД "Големи данъкоплатци и осигурители /"ГДО"/ гр. София, относно отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от доставчиците: "Въгледобивна компания" ЕООД в размер на 408500 лв., "Туги Ес Еф" ЕООД в размер на 1852745 лв., "Интернешънъл маркетинг експорт импорт" ЕООД в размер на 255729 лв. и "Мах 2003" ЕООД в размер на 378208 лв. Касаторът поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, обосноваващи посочените основания и изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена изцяло жалбата против РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С касационна жалба вх. № 11846/15.06.2010 г., подадена от "Брикел" ЕАД - гр. София, представлявано от изпълнителния директор Ива Цветанова Цветкова, чрез пълномощника адвокат Георги Костолов, се обжалва решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против същия ревизионен акт относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 59960 лв. по фактура, издадена от ЕТ "Щайн - Христо Атанасов". Касаторът поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата и в писмени бележки от пълномощника, касаторът моли решението в обжалваната от него част да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен ревизионният акт в съответната част. Претендира присъждане на направените разноски по делото. Като ответник по касационната жалба на Директор Дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП, "Брикел" ЕАД, чрез пълномощника, изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага подробни съображения в писмено възражения. Директорът на дирекция "ОУИ" гр. София оспорва касационната жалба на "Брикел" ЕАД. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Настоящето производство е повторно, след произнасяне на петчленен състав на ВАС с Решение № 7467/28.05.2012 г., с което по адм. д. № 3403/2012 г. е отменено на основание чл. 239, т. 1 от АПК, влязлото в сила Решение № 11074/8.08.2011 г. на тричленен състав на ВАС, с което е отменено Решение № 1320/5.05.2010 г., поправено за очевидна фактическа грешка с Решение от 18.06.2010 г. и постановено по адм. дело № 7432/2009 г. по описа на Административен съд София - град, в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 290800342/6.03.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД "ГДО" гр. София, потвърден с Решение № 1125/14.08.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. София, относно отказано право на данъчен кредит на "Брикел" ЕАД по фактури, издадени от "Въгледобивна компания" ЕООД в размер на 408500 лв., по фактури, издадени от "Туги Ес Еф" ЕООД в размер на 1852745 лв., по фактури, издадени от "Интернешънъл маркетинг експорт импорт" ЕООД в размер на 255729 лв. и по фактури, издадени от "Мах 2003" ЕООД в размер на 378208 лв., ведно с начислената лихва, както и в частта, с която дирекция "ОУИ" гр. София е осъдена да заплати на "Брикел" ЕАД разноски в размер на 849 лв., и вместо това е отхвърлил жалбата на "Брикел" ЕАД - гр. Гълъбово, против Ревизионен акт № 290800342/6.03.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД "ГДО" гр. София, потвърден с Решение № 1125/14.08.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. София, в частта, с която на дружеството е отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Въгледобивна компания" ЕООД в размер на 408500 лв., по фактури, издадени от "Туги Ес Еф" ЕООД в размер на 1852745 лв., по фактури, издадени от "Интернешънъл маркетинг експорт импорт" ЕООД в размер на 255729 лв. и по фактури, издадени от "Мах 2003" ЕООД в размер на 378208 лв., ведно с начислената лихва. Оставено е в сила Решение № 1320/05.05.2010 г., постановено по адм. дело № 7432/2009 г. по описа на Административен съд София - град в останалата част. С оглед произнасянето на петчленният състав на ВАС, делото е върнато за ново разглеждане в тричленен състав на същия съд. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение при настоящето разглеждане на делото преценява, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК и са допустими. Разгледани по същество на неоснователни. Изложените доводи не обосновават допуснати нарушения на закона и на съдопроизводствените правила в съдебното решение и същото следва да бъде оставено в сила. С обжалваното решение на Административен съд София - град е отменен по жалба на "Брикел" ЕАД Ревизионен акт № 290800342/6.03.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД "ГДО" гр. София, потвърден с Решение № 1125/14.08.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. София, в частта относно отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Въгледобивна компания" ЕООД в размер на 408500 лв. по фактури, издадени от "Туги Ес Еф" ЕООД в размер на 1852745 лв., по фактури, издадени от "Интернешънъл маркетинг експорт импорт" ЕООД в размер на 255729 лв. и по фактури, издадени от "Мах 2003" ЕООД в размер на 378208 лв. С решението съдът е признал право на приспадане на данъчен кредит на "Брикел" ЕАД по посочените фактури и в посочените размери. Отхвърлил е жалбата на дружеството против същия Ревизионен акт в останалата обжалвана част. Осъдил е Дирекция "ОУИ" да заплати на "Брикел" ЕАД разноски в размер на 849 лв., а дружеството да заплати на дирекцията юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Решението е поправено за очевидна фактическа грешка с Решение от 18.06.2010 г., в смисъл - в първия диспозитив накрая да се чете и текста "... ведно с начислената лихва". За да постанови това Решение АССГ е приел, че по фактурите, издадени от "Въгледобивна компания" ЕООД /"ВДК" ЕООД/ правото на данъчен кредит е отказано до размера на данъка по фактурите, издадени от предходния доставчик "Ера лидер" ЕООД, с предходен доставчик "Естера" ЕООД, на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС. Установено е, че фактурите имат за предмет машини и оборудване за машини, данъкът е начислен при прекия доставчик, от предходния доставчик "Ера лидер" ЕООД са представени, макар и по-късно от определения срок, писмени документи - договор за продажба с "Въгледобивна компания" ЕООД от 17.09.2004 г., приемо-предавателни протоколи, складови разписки, както и споразумение за отговорно пазене от 20.09.2004 г. от страна на продавача на машините в наетия склад от "АРЗ Люлин 2002" ООД, съгласно договор за наем от 3.08.2004 г., декларация от управителя на дружеството, че стоките са били оставени на отговорно пазене в наетия склад. Съдът е посочил, че по делото са изслушани заключения на съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/ и съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, като подробно е описал констатациите и изводите на вещите лица. Според първото от посочените заключения, с оглед предмета на фактурите, по които е отказано право на данъчен кредит и след проверка на място в предприятието на жалбоподателя е установено, че получените стоки са налични при "Брикел" ЕАД, а същите стоки са били вложени в производството. В заключението на счетоводната експертиза са описани подробно осъществените счетоводни записвания във връзка с процесните доставки, като е направен извод, че е налице надлежно счетоводно отразяване на фактурите в счетоводството на жалбоподателя. Съдът е приел, че в случая е доказано както начисляването на ДДС по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС, така и реалност на доставките, съгласно определението по чл. 6 ЗДДС. Посочил е, че при проверката на разчетните сметки в счетоводството на "Брикел" ЕАД вещото лице по ССЕ е установило, че към дата 31.12.2007 г. салдото по сметката на доставчика "Въгледобивна компания" ЕООД е закрито /нулево/, като закриването на задълженията е извършено чрез плащане по банков път, прихващане срещу задължения като доставчик и клиент и прихващане чрез сметка 159/1 - заеми. Според данните в годишната оборотна ведомост на прекия доставчик, приходите от процесните фактури участват във формирането на годишния размер на приходите и са декларирани за данъчно облагане. Установено е заприходяване на стоките при жалбоподателя. Представеният ДРА № 461/10.10.2005 г. на прекия доставчик, който включва и процесния период, според Съда допълва извода за наличие на основание за признаване право на данъчен кредит, тъй като по акта, макар и да има отказ на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Ера лидер" ЕООД в размер на 627580 лв., то предвид характера на ДДС като косвен, многофазен и некумулативен данък се изключва възможността за повторен отказ от данъчните органи да признаят право на данъчен кредит на друг данъчен субект. Съдът е посочил, че в подкрепа на този извод е и породената правна последица от повторен отказ на данъчен кредит, а именно надвишаване на лимитираната граница по чл. 65, ал. 5 ЗДДС. Посочил е, че освен това стоките, предмет на процесните фактури са все още налични при "Брикел" ЕАД и са вложени в производството, според заключението на СИЕ. По съображения в този смисъл съдът е направил извода, че РА е незаконосъобразен в частта, отнасяща се до фактурите, издадени от "Въгледобивна компания" ЕООД. Относно фактурите, издадени от "Туги "Ес Еф" ЕООД Съдът е изложил, че правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС и в размера по ал. 5, начислен по фактурите от предходните доставчици "Гимли" ЕООД, ЕТ "Роялс - Румен Асенов", "Гарант 97" ЕООД и ЕТ "Корект строй - Тинка Янакиева", поради това, че същите не са представили поисканите им документи при извършените насрещни проверки. Съдът е обсъдил също заключенията на СИЕ и ССЕ, в които са описани счетоводните записвания при "Брикел" ЕАД, прието е, че тези записвания са в съответствие с действащото законодателство, посочено е също, че при проверка на място в предприятието на това дружество стоките са били налични и са били вложени в производството. Съдът е приел, че в случая е доказано както начисляването на ДДС по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС, така и реалност на доставките, съгласно определението по чл. 6 ЗДДС. Посочил е, че при проверката в счетоводството на "Брикел" ЕАД вещото лице по ССЕ е установило, че към 31.12.2007 г. задълженията на същия към доставчика "Туги Ес Еф" ЕООД са с нулево салдо, като са погасени чрез банкови преводи и договор за продажба на вземания от 6.02.2007 г. с "Калиста 2004" ЕООД. Установено е също, че стоките са били налични и част от тях - по фактури № № 103/12.11.2004 г., 142/16.12.2004 г. и 143/16.12.2004 г., са били предмет на последващи продажби от "Брикел" ЕАД и по тези доставки е начислен ДДС. В подкрепа на изводите си Съдът е посочил, че след като от органите по приходите не са направени никакви корекции по заведените сметки на ревизирания субект, това означава, че доставките са реални, след като закупените стоки за използвани за последващи облагаеми доставки. От приложения по делото ДРА № 19/22.04.2005 г., който включва процесните периоди м. 09, 10 и 11/2004 г. се установява, че е отказано право на данъчен кредит на "Туги Ес Еф" ЕООД по фактурите, издадени от ЕТ "Роялс - Румен Асенов" в размер на 754000 лв. във връзка с обстоятелства по чл. 55, ал. 6 ЗДДС, а от друга страна данъчни периоди м. 09 и м. 10/2004 г. са проверени от данъчните органи във връзка с получените доставки от другите предходни доставчици на "Туги Ес Еф" ЕООД и не са открили основания за корекция на правото на данъчен кредит във връзка с тях. От ДРА № 324/8.09.2005 г., който включва периода м. 12/2004 г. е видно, че на "Туги Ес Еф" ЕООД е отказано право на данъчен кредит по фактурите, издадени от ЕТ "Корект - Тинка Янакиева". По съображения в този смисъл съдът е приел, че РА е незаконосъобразен в частта, с която е отказано право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Туги Ес ЕФ" ЕООД. Относно фактурите, издадени от "Интернешънъл маркетинг експорт импорт" ЕООД /"ИМЕИ" ЕООД/ Съдът е посочил, че правото на данъчен кредит е отказано до размера на данъка, начислен по фактурите от предходните доставчици СД "Крумова, Кирилов и сие" и "Маталтранс А" ЕООД на основание чл. 65, ал. 4, т. 2 и т. 4 ЗДДС, поради това, че при извършените насрещни проверки на предходните доставчици същите не са намерени на адресите за кореспонденция и не са представили поисканите документи и обяснения с ИПДПОЗЛ, които са връчени по реда на чл. 32 ДОПК. Съдът е обсъдил изслушаните заключения по СИЕ и ССЕ, които са дали отговори на поставените им въпроси, аналогични на тези за другите доставчици. Съдът е направил извода, че предвид събраните доказателства се установява както начисляването на данъка, така и реалността на доставките. В тази връзка е изложил, че предмет на доставките са металорежещи и пробивни машини и генератор, които са надлежно осчетоводени при жалбоподателя, приходите са отчетени и са взели участие във формирането на резултата по ГДД на доставчика, салдото на доставчика "ИМЕИ" ЕООД в счетоводството на "Брикел" ЕАД към 31.12.2008 г. е нулево, като плащанията са извършени в брой /чрез разходни касови ордери /РКО/ в лева и валута/, както и прихващане съгласно споразумение със "Старт Универс" ЕООД. Освен това съдът е приел, че стоката, получена по фактура № 198/6.04.2005 г., е подадена от "Брикел" ЕАД с фактура № 1357/30.09.2007 г. на "Козлодуй Атоменергоремонт" АД, а стоката по фактура № 224/29.06.2005 г. е продадена с фактура № 42128/31.08.2005 г. на "Топлофикация Бургас" ЕАД. Стоките са били налични в предприятието на жалбоподателя, като са вложени в производството или са били на отговорно пазене. По съображения в този смисъл съдът е отменил РА в тази част. Относно фактурите, издадени от "Мах 2003" ЕООД Съдът е посочил, че правото на данъчен кредит е отказано до размера на данъка, начислен по фактурите на предходните доставчици "Туги Ес Еф" ЕООД, "Интернешънъл маркетинг експорт импорт" ЕООД и "Ем фуудс" ЕООД, на основание чл. 64, ал. 4, т. 2 и т. 4 ЗДДС. Установено е, че "Туги Ес Еф" ЕООД не е представил поисканите документи и обяснения по ИПДПОЗЛ, връчено по реда на чл. 32 ДОПК, след като не е намерен на адреса за кореспонденция. От "ИМЕИ" ЕООД са представени фактура, договор, приемо-предавателен протокол за продажба на шлайф-машина, както и транспортни документи, както и обяснителна записка от управителя, че е ползвал наета складова база. Относно "Ем Фуудс" ЕООД също не са представени никакви документи, което е придружено и с декларация от управителя на дружеството, че не разполага с такива. Съдът е обсъдил изслушаните заключения по СИЕ и ССЕ, които са дали отговори на поставените им въпроси, аналогични на тези за другите доставчици. Съдът е направил извода, че е доказано начисляването на данъка, както и реалността на доставките. Позовал се е на заключението на ССЕ, според което плащането на сумите по фактурите е изцяло по банков път, като към 31.12.2007 г. процесните фактури са с нулево салдо в счетоводството на "Брикел" ЕАД. Налице е плащане на данъка по "ДДС-сметка", макар и с известно закъснение, поради което на основание чл. 65, ал. 8 ЗДДС е следвало да отпадне изследването на предходните доставки, като се установи реалност по процесните доставки. Според съда индикация за тази реалност е плащането на данъчната основа изцяло по банков път. Установено е също, че стоките са налични, надлежно заведени в Инвентарна книга на дълготрайните активи, като всяка машина има отделен инвентарен номер и начислявани амортизации. Според съда допълнително доказателства в подкрепа за този извод е РА № 22500158/31.08.2007 г. на "Мах 2003" ЕООД за определяне на задълженията по ЗКПО, който включва спорните периоди м. 07 и 08/2005 г., като за целите на това производство са проверени извършените от "Мах 2003" ЕООД продажби през тези периоди и отчетените приходи във връзка с облагането по ЗКПО, и не са направени корекции от органите по приходите. Относно фактурата, издадена от ЕТ "Щайн - Христо Атанасов" съдът е приел, че РА е законосъобразен. Посочил е, че по тази фактура правото на данъчен кредит в размер на 59960 лв. е отказано на основание чл. 65, ал. 4, т. 2 и т. 4 ЗДДС поради това, че не е установено реалното осъществяване на доставката и начисляването на данъка. При насрещната проверка е установено, че няма плащане на данъка по "ДДС-сметка". Като предходен доставчик е посочен "Ем Фуудс" ЕООД, чийто представител е декларирал, че не разполага с исканите документи за доставките. Вещото лице по ССЕ не е проверило счетоводните записвания при ЕТ "Щайн - Христо Атанасов", а е работило само по приложените такива от счетоводството на жалбоподателя. Предвид тези доказателства съдът е приел, че не е доказано, че дружеството жалбоподател е получател на стоката по процесната фактура именно от този доставчик, тъй като не е доказано, че той е притежавал спорния актив и че съответно е осчетоводил приходи при отчуждаването му. По съображения в този смисъл съдът е отхвърлил жалбата против РА в частта, с която е отказано право на данъчен кредит по фактурите, издадени от ЕТ "Щайн - Христо Атанасов" В частта, с която съдът е отхвърлил жалбата на "Брикел" ЕАД против РА относно допълнително начислен данък в размер на 57,06 лв. на основание чл. 32, ал. 1 ЗДДС, решението не е обжалвано пред настоящата инстанция. Настоящият касационен състав на съда намира следното по така постановеното решение: Решението е правилно. Съдът е направил съвкупна преценка на всички доказателства, относими към спора, преценил е посочените от органите по приходите фактически констатации и правни основания, съобразил е събраните в съдебното производство допълнителни данни и е достигнал до законосъобразни изводи. Неоснователни са касационните доводи, които по същество представляват оспорване на доказателства и повтаряне на мотиви от тези пред първата инстанция. Основанието за отказа на данъчния кредит по процесните фактури е твърдението, че в хода на ревизията не била доказана реалността на доставките от "Въгледобивна компания" ЕООД, "Туги Ес Еф" ЕООД, "Интернешънъл маркетинг експорт импорт" ЕООД и "Мах 2003" ЕООД. Настоящата инстанция намира, че са установени съответните относими обстоятелства, върху които са изградени съответните правни изводи. Не се спори по делото, че по отношение на всички доставчици данъкът е надлежно начислен от преките доставчици, които са изпълнили задълженията си за деклариране, отчитане и разплащане с бюджета във връзка с тези доставки. Правилно АССГ е приложил по отношение на доставчика "Мах 2003" ЕООД разпоредбата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.), която изключва възможността да се откаже правото на данъчен кредит на използваното от органите по приходите основание - чл. 65, ал. 4 от ЗДДС (отм.) АССГ е взел предвид, че са съставени и са влезли в сила PA, с които се извършва отказ от право на данъчен кредит на пряк доставчик във връзка със същата доставка, за която се отказва право на данъчен кредит и на жалбоподателя. Недопустимо е многократно събиране на данък във връзка с едни и същи доставки. От РА и РД е видно, че е отказан целия размер на данъчния кредит по фактурите, по които жалбоподателят е получател. Правилно административният съд се е позовал и на събраните като доказателства ревизионни актове на преките доставчици, по които е проверена реалността на процесните доставки от преките доставчици към "Брикел" ЕАД. След като не е извършена корекция на начисления данък при продавача, а доставката е била проверена от органите по приходите, то няма основание да не се признава правото на данъчния кредит на получателя по същото правоотношение. Видно от проведената по делото ССчЕ, неоспорена от страните и възприета от АССГ като компетентно дадена, жалбоподателят и преките доставчици са изпълнили задълженията си не само за деклариране и отчитане на дължимия ДДС, но са отчели и получените приходи във връзка със спорните доставки, т. е. спазен е счетоводният принцип за съпоставимост на отчетените разходи с получените приходи. В Закона за данъка върху добавената стойност няма забрана за продажба на по-висока цена от цената на придобиване на стоката. Единственото ограничение е по отношение на продажба под пазарни цени в някои случаи, които правила не са относими в конкретните хипотези. Въпреки, че в ревизионния акт се съдържат констатации в тази връзка, то размерът на продажната цена не е посочен като основание за отказ на данъчния кредит, тъй като законът не позволява това. Факт е, че преките доставчици са изпълнили задълженията за деклариране и отчитане на начисления данък във връзка със спорните продажби. Констатирано е, че част от спорните активи са били обект на последващи продажби, които са проверени от органите по приходите по време на ревизията и са приети за реални, както и е налице констатация за правилното начисляване на данъка във връзка с продажбите. Това обстоятелство също е релевантно при решаване на въпроса на правото на данъчния кредит при придобиването им. Констатирано е, че спорните активи (които не са били обект на последваща продажба) са налични при жалбоподателя и се използват в производствената му дейност, както и са надлежно включени в амортизационния план на дружеството, по които въпроси се е произнесла съдебно-икономическата експертиза. Установено е, че на преките доставчици "Въгледобивна компания" ЕООД и "Туги Ес Еф" ЕООД е извършвана данъчна ревизия и с влязъл в сила РА за същите периоди и същия стоков поток, е отказан данъчен кредит. Правилно АССГ приема, че с оглед разпоредбата на чл. 65, ал. 5 от ЗДДС (отм.), на "Брикел" ЕАД следва да се признае право на данъчен кредит. По отношение на прекия доставчик "Мах 2003" ЕООД е установено, че данъкът е внесен по ДДС - сметка, съгл. чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.). Освен това, по делото е приложен влязъл в сила РА за извършена ревизия, която обхваща същия период и прихода по процесните фактури е признат като такъв и не е коригиран финансовия резултат. Още в хода на данъчната ревизия е установено плащане на данъчната основа и дължимия данък на доставчиците. В първоинстанционното съдебно производство ССчЕ потвърждава, че задълженията на "Брикел" ЕАД към всички доставчици са с нулево салдо, като задълженията са погасени чрез банкови преводи или договори за продажба на вземания, или чрез прихващане, като всички тези способи представляват законоустановени начини за погасяване на облигационни задължения. Следователно, спорният въпрос се свежда до доказване прехвърлянето на правото на собственост, т. е. до доказване реалното изпълнение на сключените договори. Става въпрос за продажба на движими вещи, които е установено, че са били налични при ревизираното дружество. В тази връзка, в подаденото искане за отмяна, са представени доказателства, изхождащи от трето лице, които доказват къде са се намирали стоките, предмет на спорните доставки, към момента на възникване на данъчното събитие и как са били транспортирани до предприятието на "Брикел" ЕАД, т. е. доказват прехвърлянето на собствеността или наличието на реални доставки. По отношение на "Въгледобивна компания" ЕООД в момента на придобиването им спорните активи са се намирали на съхранение в склад, нает от "Въгледобивна компания" ЕООД в складовата база на "АРЗ Люлин 2002" ЕООД, гр. София. Представен е Договор за съхранение и транспортни дейности от 17.09.2004 г. между "Въгледобивна компания" ЕООД и "АРЗ Люлин 2002" ЕООД. Предмет на продажба са били машини и резервни части, като продажбите са извършени през м. 09.2004 г. и са документирани с фактури с номера, както следва: № № 139/23.09.2004 г.; 141/24.09.2004 г.; 145/27.09.2004 г. и 147/28.09.2004 г. Тези активи са били транспортирани от склада нает от "Въгледобивна компания" ЕООД до предприятието на "Брикел" ЕАД от трето лице. Преместването на оборудването е било осъществено с технически средства и персонал на наемодателя "АРЗ Люлин 2002" ЕООД, за което е представено Писмо от "АРЗ Люлин 2002" ЕООД с Вх. № 5300 от 19.12.2011 г., както и извлечение от инвентарните книги на "АРЗ Люлин 2002" ЕООД за наличие на техническо оборудване, сгради и персонал, потвърждение от управителя, че дружеството разполага с персонал и техника за осъществяване на транспортните дейности, както и съответните пътни листове и искания за отпускане на гориво във връзка с извършения транспорт. Представени са по фактура № 139/23.09.2004 г. с предмет на доставката "Кран високо едногредов" и "Струг универсален С11" - Пътен лист от дата 23.09.2004 г. за товарен автомобил Шкода с per. № С6531НК и Искане за отпускане на материални ценности № 213 - от дата 22.09.2004 г. за дизелово гориво; По фактура № 141/24.09.2004 г. - с предмет на доставката "Преса хидравлична П313" и "Фрез машина ФУ 321" - Пътен лист от дата 24.09.2004 г. за товарен автомобил "Шкода" с per. № С6531НК и Искане за отпускане на материални ценности № 215 - от дата 23.09.2004 г. за дизелово гориво: По фактура № 145/27.09.2004 г. - с предмет на доставката Вентил ДУ 100/40 - 16 бр., Пътен лист от дата 27.09.2004 г. за товарен автомобил "Шкода" с per. N С6531НК и Искане за отпускане на материални ценности № 218 - от дата 26.09.2004 г. за дизелово гориво; По фактура № 147/28.09.2004 г. - с предмет на доставката Вентил ДУ 200/10 7 бр. и Вентил запорен ДУ 40-6 броя - Пътен лист от дата 28.09.2004 г. за товарен автомобил Шкода с per. № С6531НК и Искане за отпускане на материални ценности № 219 - от дата 27.09.2004 г. за дизелово гориво. Тези нови доказателства обосновават как са транспортирани закупените стоки до предприятието на купувача, кой е извършил транспорта и дали е разполагал с необходимите технически средства и оборудване, както и персонален състав, за извършване на транспортирането, включително за съпътстващите товаро-разтоварни дейности. По отношение на "Туги Ес Еф" ЕООД в момента на придобиването им спорните активи са се намирали на съхранение в склад, нает от "Туги Ес Еф" ЕООД в складовата база на "АРЗ Люлин 2002" ЕООД, гр. София. Представен е Договор за наем от 2.08.2004 г. между "Туги Ес Еф'" ЕООД и "АРЗ Люлин 2002" ЕООД, Споразумение от 13.09.2004 г. и Анекс от 2.11.2004 г. за осигуряване на транспортни и товаро-разтоварни дейности. Това са доказателства, къде са се намирали тези активи към момента на прехвърляне на собствеността, т. е. възникването на данъчното събитие. Предмет на продажба са били машини, като продажбите са извършени през м. 09.2004 г., м. 10.2004 г., м. 11.2004 г. и м. 12.2004 г. и са документирани с фактури с номера, както следва: № № 11/30.09.2004 г.; 12/30.09.2004 г.; 13/30.09.2004 г.; 49/28.10.2004 г.; 50/29.10.2004 г.; 51/29.10.2004 г.; 52/30.10.2004 г.; 101/09.11.2004 г.; 102/10.11.2004 г.; 103/12.11.2004 г.; 104/12.11.2004 г.; 135/09.12.2004 г.; 139/14.12.2004 г.; 140/15.12.2004 г.; 141/15.12.2004 г.; 142/16.12.2004 г.; 143/16.12.2004 г.; 144/17.12.2004 г.; 145/20.12.2004 г. и 146/21.12.2004 г. Видно от доказателствата, тези активи са били транспортирани от склада нает от "Туги Ес Еф" ЕООД до предприятието на "Брикел" ЕАД от трето лице. Преместването на оборудването е било осъществено с технически средства и персонал на наемодателя "АРЗ Люлин 2002" ЕООД, за което е представено Писмо от "АРЗ Люлин 2002" ЕООД с Вх. № 5300 от 19.12.2011 г., както и извлечение от инвентарните книги на "АРЗ Люлин 2002" ЕООД за наличие на техническо оборудване, сгради и персонал, потвърждение от управителя, че дружеството разполага с персонал и техника за осъществяване на транспортните дейности, както и съответните пътни листове и искания за отпускане на гориво във връзка с извършения транспорт. По фактура № 11/30.09.2004 г. - Преса СМК 133 и по фактура № 12/30.09.2004 г. - Фреза ЦПУ МН 600 Е - Пътен лист от дата 30.09.2004 г. за товарен автомобил ЗИЛ - 130 с per. № В 28667 и Искане за отпускане на материални ценности № 222 - от дата 30.09.2004 г. за дизелово гориво; По фактура № 13/30.09.2004 г. - Преса 20т. хидравлична и Струг с ЦПУ Rambold - Пътен лист от дата 30.09.2004 г. за товарен автомобил Шкода с per. № С6531НК и Искане за отпускане на материални ценности № 221 - от дата 30.09.2004 г. за дизелово гориво; По фактура № 49/28.10.2004 г. - Струг с ЦПУ Мирабел 32 - Пътен лист от дата 28.10.2004 г. за товарен автомобил Шкода с per. № С6531НК и Искане за отпускане на материални ценности № 231 от дата 28.10.2004 г. за дизелово гориво; По фактура № 50/29.10.2004 г. Обр. Център ЦМ 40, Машинен център ЦМ 032, струг автомат AWA 4М и по фактура № 51/29.10.2004 г. - Автоматичен струг щекерен АТД 45, Ножица гилотина, автоматичен струг щекерен АТД45 - Пътен лист от дата 29.10.2004 г. за товарен автомобил Шкода с per. N С6531НК и Искане за отпускане на материални ценности № - от дата 28.10.2004 г. за дизелово гориво и Искане за отпускане на материални ценности № 233 от дата 29.10.2004 г. за дизелово гориво; По фактура № 52/30.10.2004 г. - Корд. Бормашина ВК 450x800" - Пътен лист от дата 30.10.2004 г. за товарен автомобил Шкода с per. № С6531НК и Искане за отпускане на материални ценности № 234 - от дата 30.10.2004 г. за дизелово гориво; По фактура № 101/9.11.2004 г. - заточна шлайф машина - Пътен лист от дата 9.11.2004 г. за товарен автомобил Шкода с per. № С6531НК и Искане за отпускане на материални ценности № 242 - от дата 9.11.2004 г. за дизелово гориво; По фактура № 102/10.11.2004 г. - Безцентрови шлайф ЗМ 182 - Пътен лист от дата 10.11.2004 г. за товарен автомобил Шкода с per. № С6531НК и Искане за отпускане на материални ценности № 243 от дата 10.11.2004 г. за дизелово гориво; По фактура № 103/12.11.2004 г. - Струг револвер IV 116П и по фактура № 104/12.11.2004 г. - Фреза - Пътен лист от дата 12.11.2004 г. за товарен автомобил Шкода с per. № С6531НК и Искане за отпускане на материални ценности № 246 от дата 11.11.2004 г. за дизелово гориво Искане за отпускане на материални ценности от дата 12.11.2004 г. за дизелово гориво; По фактура № 135/9.12.2004 г. - Струг СП 503 - Пътен лист от дата 9.12.2004 г. за товарен автомобил Шкода с per. № С6531НК и Искане за отпускане на материални ценности № 262 - от дата 9.12.2004 г. за дизелово гориво; По фактура № 139/14.12.2004 г. - Струг СП 503 - Пътен лист от дата 14.12.2004 г. за товарен автомобил Шкода с per. № С6531НК и Искане за отпускане на материални ценности № 265 - от дата 14.12.2004 г. за дизелово гориво; По фактура № 140/15.12.2004 г. - Струг СП 503 и по фактура № 141/15.12.2004 г. - Ножица гилотина - Пътен лист от дата 15.12.2004 г. за товарен автомобил Шкода с per. № С6531НК и Искане за отпускане на материални ценности № 266 - от дата 14.12.2004 г. за дизелово гориво и Искане за отпускане на материални ценности № 267 от дата 15.12.2004 г. за дизелово гориво; По фактура № 142/16.12.2004 г. - фреза ФУ 321 и по фактура № 143/16.12.2004 г. - оксижен копир резач - Пътен лист от дата 16.12.2004 г. за товарен автомобил Шкода с per. № С6531НК и Искане за отпускане на материални ценности № 268 - от дата 15.12.2004 г. за дизелово гориво и Искане за отпускане на материални ценности № 269 от дата 16.12.2004 г. за дизелово гориво; По фактура № 144/17.12.2004 г. - Машинен център с ЦПУ - Пътен лист от дата 17.12.2004 г. за товарен автомобил Шкода с per. № С6531НК и Искане за отпускане на материални ценности № 270 - от дата 17.12.2004 г. за дизелово гориво; По фактура № 145/20.12.2004 г. - Център машина МС - 032 - Пътен лист от дата 20.12.2004 г. за товарен автомобил Шкода с per. № С6531НК и Искане за отпускане на материални ценности № 273 - от дата 20.12.2004 г. за дизелово гориво; По фактура № 146/21.12.2004 г. - вентилатор центробежен ЦЦОА - Пътен лист от дата 21.12.2004 за товарен автомобил Шкода с per. № С6531НК и Искане за отпускане на материални ценности № 274 - от дата 21.12.2004 г. за дизелово гориво. Тези нови доказателства оборват аргумента за нереалност на доставката, а именно - че не е установено дали и как са транспортирани закупените стоки до предприятието на купувача. По отношение на "Интернешънъл маркетинг експорт импорт" ЕООД (ИМЕИ ЕООД) в момента на придобиването им спорните активи са се намирали на съхранение в склад, нает от "ИМЕИ" ЕООД в складовата база на "АРЗ Люлин 2002" ЕООД, гр. София, видно от представения Договор за наем от 1.07.2003 г. между "ИМЕИ" ЕООД и "АРЗ Люлин 2002" ЕООД, Анекс 1 от 1.07.2004 г., Анекс 2 от 1.01.2005 г., Споразумение от 25.03.2005 г. за осигуряване на транспортни и товаро-разтоварни дейности, Анекс 3 от 1.02.2006 г., Анекс 4 от 1.04.2007 г., Предизвестие за прекратяване към Договор за наем от 1.07.2003 г. и Споразумение за отговорно пазене от 30.06.2005 г. Това са доказателства, къде са се намирали тези активи към момента на прехвърляне на собствеността, т. е. възникването на данъчното събитие. Предмет на продажба са били машини, като продажбите са извършени през м. 04.2005 г. и м. 06.2005 г. и са документирани с фактури с номера, както следва: № № 198/6.04.2005 г.; 200/15.04.2005 г.; 207/25.04.2005 г.; 217/16.06.2005 г.; 222/23.06.2005 г. и 224/29.06.2005 г. Тези активи са били транспортирани от склада нает от "ИМЕИ" ЕООД до предприятието на "Брикел" ЕАД от трето лице. Преместването на оборудването е било осъществено с технически средства и персонал на наемодателя "АРЗ Люлин 2002" ЕООД, за което е представено Писмо от "АРЗ Люлин 2002" ЕООД с Вх. № 5300 от 19.12.2011 г., както и извлечение от инвентарните книги на "АРЗ Люлин 2002" ЕООД за наличие на техническо оборудване, сгради и персонал, потвърждение от управителя, че дружеството разполага с персонал и техника за осъществяване на транспортните дейности, както и съответните пътни листове и искания за отпускане на гориво във връзка с извършения транспорт. По фактура № 198/6.04.2005 г. - координатна бормашина - Пътен лист от дата 6.04.2005 г. за товарен автомобил Шкода с per. № С6531НК и Искане за отпускане на материални ценности № 308 - от дата 6.04.2005 г. за дизелово гориво; По фактура № 200/15.04.2005 г. - Струг СУ 502/1000 - Пътен лист от дата 15.04.2005 г. за товарен автомобил Шкода с per. № С6531НК и Искане за отпускане на материални ценности № 315 - от дата 14.04.2005 г. за дизелово гориво; По фактура № 207/25.04.2005 г. - Фреза Астера Р5 - Пътен лист от дата 25.04.2005 г. за товарен автомобил Шкода с per. № С6531НК и Искане за отпускане на материални ценности № 328 - от дата 25.04.2005 г. за дизелово гориво; По фактура № 217/16.06.2005 г. - фреза Астера - Пътен лист от дата 16.06.2005 г. за товарен автомобил Шкода с per. № С6531НК и Искане за отпускане на материални ценности № 370 - от дата 15.06.2005 г. за дизелово гориво; По фактура № 222/23.06.2005 г. - струг универсален - Пътен лист от дата 23.06.2005 г. за товарен автомобил Шкода с per. № С6531НК и Искане за отпускане на материални ценности № 385 - от дата 22.06.2005 г. за дизелово гориво; По фактура № 224/29.06.2005 г. - генератор - Пътен лист от дата 29.06.2005 г. за товарен автомобил Шкода с per. № С6531НК и Искане за отпускане на материални ценности № 480 - от дата 28.06.2005 г. за дизелово гориво. Тези нови доказателства оборват аргумента за нереалност на доставката, а именно - че не е установено дали и как са транспортирани закупените стоки до предприятието на купувача. По отношение на "Мах-2003" ЕООД в момента на придобиването им спорните активи са се намирали на съхранение в склад, нает от "Мах-2003" ЕООД в складовата база на "АРЗ Люлин 2002" ЕООД, гр. София. Представен е Договор за съхранение и транспортни дейности от 31.03.2005 г. между "Мах-2003" ЕООД и "АРЗ Люлин 2002" ЕООД за осигуряване на транспортни и товаро-разтоварни дейности. Това доказва, къде са се намирали тези активи към момента на прехвърляне на собствеността, т. е. възникването на данъчното събитие. Предмет на продажба са били машини, като продажбите са извършени през м. 07.2005 г., м. 08.2005 г. и м. 01.2006 г. и са документирани с фактури с номера, както следва: № 4830/07.07.2005 г.; 4831/11.07.2005 г.; 5347/04.08.2005 г. и 7462/12.01.2006 г. Тези активи са били транспортирани от склада нает от "Мах-2003" ЕООД до предприятието на "Брикел" ЕАД от трето лице. Преместването на оборудването е било осъществено с технически средства и персонал на наемодателя "АРЗ Люлин 2002" ЕООД. за което е представено Писмо от "АРЗ Люлин 2002" ЕООД с Вх. № 5300 от 19.12.2011 г., както и извлечение от инвентарните книги на "АРЗ Люлин 2002" ЕООД за наличие на техническо оборудване, сгради и персонал, потвърждение от управителя, че дружеството разполага с персонал и техника за осъществяване на транспортните дейности, както и съответните пътни листове и искания за отпускане на гориво във връзка с извършения транспорт. По фактура № 4830/7.07.2005 г. - шлайф и устройство сигнално - Пътен лист от дата 7.07.2005 г. за товарен автомобил Шкода с per. № С6531НК и Искане за отпускане на материални ценности № 468 - от дата 6.07.2005 г. за дизелово гориво; По фактура № 4831/11.07.2005 г. - шлайф полирна машина - Пътен лист от дата 11.07.2005 г. за товарен автомобил Шкода с per. № С6531НК и Искане за отпускане на материални ценности № 479 - от дата 10.07.2005 г. за дизелово гориво; По фактура № 5347/4.08.2005 г. - генератор импулсен - Пътен лист от дата 4.08.2005 г. за товарен автомобил Шкода с per. № С6531НК и Искане за отпускане на материални ценности № 497 - от дата 3.08.2005 г. за дизелово гориво; По фактура № 5297/17.08.2005 г. - шлайф машина - Пътен лист от дата 17.08.2005 г. за товарен автомобил Шкода с per. № С6531НК и Искане за отпускане на материални ценности № 503 - от дата 17.08.2005 г. за дизелово гориво; По фактура № 7462/12.01.2006 г. - Струг МН 80 А - Пътен лист от дата 12.01.2006 г. за товарен автомобил Шкода с per. № С6531НК и Искане за отпускане на материални ценности № 025 - от дата 12.01.2006 г. за дизелово гориво. Тези нови доказателства оборват основния аргумент за нереалност на доставката, а именно - че не е установено дали и как са транспортирани закупените стоки до предприятието на купувача. Относно наличието на техническа и кадрова обезпеченост на "АРЗ Люлин 2002" ЕООД е видно, че дружеството,. АРЗ Люлин 2002" ЕООД разполага с необходимата техническа и кадрова обезпеченост за извършване на товаро-разтоварни и транспортни дейности, включително със собствена бензинозарядна. Транспортът е извършен през месеците: м. 09.2004 г., м. 10.2004 г., м. 11.2004 г., м. 12.2004 г., м. 04.2005 г., м. 06.2005 г., м. 07.2005 г., м. 08.2005 г. и м. 01.2006 г. - общо девет месеца. За доказване на извършения транспорт и наличието на техника и персонал на "АРЗ Люлин 2002" ЕООД са представени: Извлечение от сметка 205 - 9 бр.; Извлечение от сметка 605 - 9 бр.; Извлечение от сметка 604 - 9 бр.; Извлечение от сметка 203 - 9 бр.; Извлечение от сметка 302-9 бр.; Справка на служителите и работниците на "АРЗ Люлин 2002" ЕООД за релевантните месеци - от м. 09.2004 г. до м. 01.2006 г. - 9 бр.; Акт за държавна собственост № 0064/07.10.1998 г. за включване на имоти в капитала на търговското дружество, като сграда № 62 представлява бензинозарядна. Пътни листа - 31 бр.; Искания за отпускане на гориво - 35 бр. Предвид събраните по делото доказателства, изводите на първоинстанционния съд са обосновани и правилни. Наличието на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС е предвидено като изискване за възникване право на данъчен кредит в разпоредбата на чл. 63 ЗДДС, съдържаща легалното определение, според което данъчен кредит е сумата от начислен данък по този закон на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка, която лицето има право да приспадне. Според чл. 32 ЗДДС облагаеми доставки са всички доставки на стоки и услуги, когато са извършени от данъчно задължено лице и с място на изпълнение на територията на страната, а данъчно събитие по чл. 24 ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги. Следователно, наличието на реално осъществена доставка е предпоставка за възникване право на данъчен кредит и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има право на приспадане на данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация. В случая е установено осъществяването на реална доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС на стоките, които са посочени в процесните фактури. Според определението по чл. 6 ЗДДС доставка по смисъла на този закон е прехвърлянето на собственост върху стока или други вещни права върху стока, извършването на услуга, когато се извършват срещу насрещна престация на основание сключена сделка или с цел такава да се сключи. При преценката относно спорния по делото въпрос дали са осъществени реални доставки по фактурите, първоинстанционният съд е изследвал предвидените в закона предпоставки. При обстойно изследване на тези предпоставки предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност и с останалите обстоятелства по делото, се налага извода, че удостоверените с процесните фактури доставки са реално осъществени. Съдът е обсъдил наличните доказателства в тяхната съвкупност, ведно с допуснатата и изслушана ССч. Е, предвид на която дружеството - жалбоподател и доставчиците му са изпълнили законовите предпоставки за начисляване на данъка като задължение към бюджета. Представени са ДРА на преките доставчици. Фактът, че не са направени корекции на декларираните данни в тези ДРА може да обоснове извод за реалност на доставките, като се държи сметка за останалите факти и обстоятелства по делото. Предвид на така изложените съображения, касационната жалба на Директор Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а атакуваното съдебно решение - потвърдено. В частта относно доставката по фактура № 10464/22.08.2005 г., издадена от ЕТ "Щайн - Христо Атанасов" Решението също е правилно. Отказано е право на приспадане на данъчен кредит по тази фактура в размер на 59960 лв., начислен по фактурата, издадена от предходния доставчик "ЕМ Фуудс" ЕООД. Прието е, че са налице обстоятелства по чл. 65, ал. 4, т. 2 и т. 4 ЗДДС и е отказано право на данъчен кредит в размера по чл. 65, ал. 5 ЗДДС. При ревизията е установено, че прекият доставчик е начислил ДДС по реда на чл. 55, ал. 6 ЗДДС и че няма плащане на данъка по "ДДС-сметка" изцяло най-късно до края на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит. При извършената насрещна проверка на предходния доставчик е връчено ИПДПОЗЛ, по което не са били представени никакви документи, като управителят на дружеството Даниел Ал. Величков, е посочил, че не притежава исканите документи. Според протокола на насрещна проверка на доставчика от 12.02.2007 г. са представени регистрационен дневник на продажбите, договори и приемо-предавателни протоколи, протоколи за отговорно пазене, споразумения. От тези документи по преписката са налични процесната фактура и дневниците, като според придружителното писмо от Хр. Ковачки, подадено от името на ЕТ "Щайн - Христо Атанасов" с вх. номер от 9.02.2007 г., са били представени освен фактурите, копие на справки-декларации и дневници за продажби, хронологии на сметка 4532, платежни документи, декларация за техническа и кадрова обезпеченост, аналитична оборотна ведомост, рекапитулация на заплати, фактури на предходни доставчици, договори за продажба, приемо-предавателни протоколи, протоколи за отговорно пазене. С молбата от 14.04.2010 г., подадена в съдебното производство от пълномощника на "Брикел" ЕАД, са представени авиза по платежни нареждания, преводни нареждания, дневници на сметка 401/3, инвентарна книга на дълготрайните активи, хронологичен опис за диапазон операции. В заключенията на съдебно-икономическата и съдебно-счетоводната експертизи са дадени заключения, като е посочено, че на част от документите не се четат датите. От вещото лице е направен също извода, че при извършената проверка при жалбоподателя е установено, че получената стока е била налична при него и е били вложена в производството. По ССЕ е дадено заключение, че данъкът по процесната фактура е начислен от ЕТ "Щайн - Христо Атанасов", като вещото лице изрично е посочило, че не е направило проверка в счетоводството на дружеството, а се позовава на констатация в Решение № 1125/14.08.2009 г., извършени са плащания по "ДДС-сметка" на доставчика на две части - 12000 лв. на 22.08.2005 г. и 49159 лв. на 31.10.2005 г., т. е. данъкът не е платен по тази сметка изцяло най-късно до края на данъчния период, през който е ползвано правото на данъчен кредит; пълният размер на задължението е платен по банков път и към 31.12.2007 г. дружеството няма задължения към този ЕТ; не са установени допълнителни разходи при доставчика предвид това, че не е правена проверка в счетоводството му; от вещото лице са описани взетите счетоводни операции в счетоводството на "Брикел" ЕАД, посочено е, че са начислявани амортизации за машината. Предвид събраните по делото доказателства, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че по фактурата, издадена от ЕТ "Щайн - Христо Атанасов" не са налице основания за признаване право на данъчен кредит. Изложените от съда съображения в тази връзка се споделят от настоящия състав, като по същество те съответстват на изложените по-горе съображения във връзка с изискванията за установяване на реално осъществена доставка като условие за признаване право на данъчен кредит, относимите факти и обстоятелства за формиране на извод за реалност на доставката, както и доказателствата и доказателствените средства за установяването им. В случая не е извършена проверка на счетоводството на доставчика, което е допълнителен аргумент в подкрепа на извода на съда. Налице са обстоятелства по чл. 65, ал. 4, т. 2 и т. 4 ЗДДС във връзка с предходния доставчик, който не е представил поисканите му документи и обяснения и предвид това не са установени релевантните факти и обстоятелства, свързани с осъществяването на доставката, начисляването на данъка, счетоводната отчетност и предходните доставки. Позоваването на касатора "Брикел" ЕАД на разпоредбата на чл. 65, ал. 8ЗДДС е неоснователно. На първо място, данъкът не е внесен изцяло по "ДДС-сметка" на доставчика изцяло най-късно до края на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит. Разпоредбата има ясен смисъл и разширителното й тълкуване, предвид императивния й характер, е недопустимо. На следващо място, разпоредбата се прилага само когато е установено, че доставката е реално осъществена. На трето място, при наличие на обстоятелства по чл. 65, ал. 4, т. 2 и т. 4 ЗДДС, за да се игнорира приложението на ал. 4, следва начисляването на данъка да е осъществено по "ДДС-сметка" на доставчика по доставката, по която е установено обстоятелството по чл. 65, ал. 4 ЗДДС. В случая това означава да е налице плащане на данъка по "ДДС-сметка" на доставчика по доставката от "ЕМ Фуудс" ЕООД към ЕТ "Щайн - Христо Атанасов", тъй като именно по тази доставка са установени обстоятелства по т. 2 и т. 4 на чл. 65, ал. 4 ЗДДС, а доказване на такова плащане не е проведено. Предвид изложеното, няма основание за приложение на чл. 65, ал. 8 ЗДДС. По изложените съображения, решението е правилно в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Брикел" ЕАД против РА относно непризнато право на данъчен кредит по фактурата, издадена от ЕТ "Щайн - Христо Атанасов" и следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба на "Брикел" ЕАД - отхвърлена като неоснователна. На дружеството "Брикел" ЕАД се следват разноски за двете касационни инстанции, както и на директор дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП съобразно уважените части, но доказателства за разноски не са представени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение