Решение № 5504 от 7.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1061/2024 г.

ВАСВторо отделение07.05.2024 г.докладчик т Георги Колев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 274/13.11.2023 г. постановено по адм. д. 213/2023 г. по описа на Административен съд - Смолян.

ОСЪЖДА А. Александров с [ЕГН] и А. Александров с [ЕГН], да заплатят солидарно на Община Златоград разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ Членове: /п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА/п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от А. Александров и А. Александров, чрез процесуалния им представител адв. Сираков против Решение 274/13.11.2023 г. постановено по адм. д. 213/2023 г. по описа на Административен съд - Смолян. В касационната жалба се развиват оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна кметът на община Златоград чрез юрисконсулт Цекова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано становище за правилност на обжалвания съдебен акт. Сочи, че не са налице основанията на чл. 209, ал. 3 АПК, поради което същият следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, в настоящия си състав приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в законовия срок, срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Смолян е отхвърлил жалбата на А. Александров и А. Александров срещу Заповед 284 от 13.07.2023 г. на Кмета на община Златоград, с която е направен отказ да бъде одобрено изменение на Подробен устройствен план - План за регулация на гр. Златоград в частта за ПИ 31111.34.233, за който е отреден УПИ ХI-973 в кв. 104. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспорения пред него административен акт е издаден от материално компетентен орган и в рамките на регламентираните му правомощия, както и че същия е постановен в предвидената законова форма. По съществото на спора е приел, че правилен и основан на чл. 134, ал.2, т.6 от ЗУТ се явява изводът на административния орган, че не е изпълнено законовото изискване - ПУП да бъде изменен при наличие на съгласие на всички собственици на имоти - предмет на самия план. Съдът е посочил още, че последното изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 11.09.2017 г. Според жалбата основанието за исканото изменяне на плана за регулация е продиктувано от обстоятелството, че след това изменение на КК действащите вътрешни регулационни граници на УПИ не съвпадат с новоустановените имотни граници по одобрената/изменена КК. Нормата на чл. 134, ал.2, т. 2 от ЗУТ е самостоятелно основание за изменение на действащ ПУП - ПР, когато при изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните, без да дава възможност за преценка правилността на нанасянето в кадастралната карта. Според съда, този вид изменение на ПУП- ПР изисква единствено кадастралната карта да е влязла в сила, респ. нейното изменение и да е налице разминаване на кадастралните граници с регулационните по действащия ПУП. В случая във внесения проект за ПУП - ПР няма съответствие с действащия регулационен план. Когато имотът се намира в урегулирана територия и имотните граници не съвпадат с регулационните, на изменение съгласно чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ ще подлежи и влезлият в сила подробен устройствен план. /Тълкувателно решение 8 от 23.02.2016 г. по т. дело 8/2014 г., ОСГК на ВКС на РБ/. Съдът е посочил, че пред жалбоподателите и заинтересованата страна Ефимов стои възможността да разрешат спора за материално право пред общия съд и едва след това би могло да се претендира изменение на ПУП с цел отстраняване на съществуващото разминаване на северната регулационна линия между двата съседни имота УПИ XII-972 и УПИ XI-973, кв.104 гр.Златоград. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правнорелевантните факти са установени правилно и противно на твърденията на касаторите, въз основа на подробен анализ на всички събрани по делото доказателства. Правните изводи относно законосъобразността на издадения административен акт са обосновани и съобразени с приложимите правни норми. Съгласно разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ изменение на ПУП се разрешава при общо съгласие на всички заинтересовани лица, което в настоящия случай не е налице. Това е така, тъй безспорно е установено по делото, че жалбоподателите са собственици по на 1/2 и.д.част от поземлен имот с идентификатор 31111.34.233 с обща площ от 714 кв.м., за който е отреден УПИ XI-973, кв.104, гр. Златоград, както и не е спорно, че собственик на съседния УПИ XII-972 в същия кв.104 е К. Ефимов (нот.акт 5/1994 г. на л.34), поради което не са налице условията по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. При тези данни обосновано е прието от съда, че в случая не се установяват предпоставките на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, съгласно който влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, когато има съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ, както и на носителите на вещни права върху тях. На следващо място, обосновано е прието от съда, че по отношение на второто фактическо основание на отказа по оспорената заповед, според която в приложената скица 96 от 20.09.2022 г. от действащия регулационен план на гр. Златоград за УПИ XI-973, кв.104 е установено разминаване на част от северната регулационна линия на УПИ XII- 972 с общата имотна граница по Кадастралната карта в този участък, а във внесения проект за ПУП-ПР имотната граница и регулационната линия съвпадат, следва да се посочи, че последното изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 11.09.2017 г. Според жалбата основанието за исканото изменяне на плана за регулация е продиктувано от обстоятелството, че след това изменение на КК действащите вътрешни регулационни граници на УПИ не съвпадат с новоустановените имотни граници по одобрената/изменена КК. Нормата на чл. 134, ал.2, т. 2 от ЗУТ е самостоятелно основание за изменение на действащ ПУП - ПР, когато при изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните, без да дава възможност за преценка правилността на нанасянето в кадастралната карта. Този вид изменение на ПУП- ПР изисква единствено кадастралната карта да е влязла в сила, респ. нейното изменение и да е налице разминаване на кадастралните граници с регулационните по действащия ПУП. В случая във внесения проект за ПУП - ПР няма съответствие с действащия регулационен план. Когато имотът се намира в урегулирана територия и имотните граници не съвпадат с регулационните, на изменение съгласно чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ ще подлежи и влезлият в сила подробен устройствен план. В този смисъл пред жалбоподателите и заинтересованата страна Ефимов стои възможността да разрешат спора за материално право пред общия съд и едва след това би могло да се претендира изменение на ПУП с цел отстраняване на съществуващото разминаване на северната регулационна линия между двата съседни имота УПИ XII-972 и УПИ XI-973, кв.104 гр.Златоград. Следователно, при тези фактически данни не може да се приеме, че е налице предпоставката за допустимост на изменението по чл. 134, ал.2, т.2 от ЗУТ, както правилно е приел и административния орган. Дори да се приеме, че е налице условието на посочената разпоредба, като се има предвид изложеното по-горе противопоставяне на материално право на собственост на частта от имота, предмет на плана, при положително одобрение и изменение на ПУП-ПР би се стигнало до недопустимо застъпване на площта и границите на засегнатите съседни имоти. С оглед на изложеното касационната инстанция счита че не са налице основанията на чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на съдебния акт, поради което същия следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора, касационните жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно в полза на община Златоград юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, Второ отделение