Решение № 1929 от 8.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9609/2011 г.

Решение № 1929 от 8.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9609/2011 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Добрич, против решение № 104 от 13.07.2011 г. по адм. дело № 309 по описа за 2011 г. на Добричкия административен съд, с което е отменено издаденото от касатора решение № 18/11.05.2011 г. и потвърденото с него разпореждане № 337/28.03.2011 г. на началник отдел "КПК". Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до неправилно тълкуване и прилагане на материалноправната норма на чл. 53, ал. 4 от КСО във вр. с чл. 1, ал. 1 от Наредба № 6 от 27.02.1987 г. за организацията и дейността на детските ясли (отм.) и чл. 2, ал. 1 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Мария Нейчева Караниколова - Златева от гр. Добрич е оспорила касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на оспорване в производството пред Добричкия административен съд е решение № 18/11.05.2011 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Добрич и потвърденото с него разпореждане № 337/28.03.2011 г., издадено от началника на отдел "Краткосрочни плащания и контрол" по реда на чл. 110, ал. 3 от КСО за събиране на сумите по ревизионен акт за начет вх. № 1/18.03.2011 г., с което Мария Нейчева Караниколова-Златева от гр. Добрич е задължена да възстанови сумата 1771.40 лв. (главница - 994.43 лв. и лихви - 776.97 лв.), произхождаща от неправомерно получени парични обезщетения от 4.09.2006 г. до 4.01.2007 г. за отглеждане на детето Катерина, род. на 4.01.2005 г. и от 16.04.2009 г. до 31.05.2009 г. за отглеждане на детето Нейчо, род. на хх.хх.хххх г. Решението на Добричкия административен съд, с което жалбата е уважена, е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 53, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (редакции - ДВ, бр. 68 от 2006 г. и бр. 89 от 2008 г.). Съдът е пренебрегнал стабилната съдебна практика по прилагането на чл. 53, ал. 4 от КСО и незаконосъобразно е приел, че детските ясли не са "детско заведение", а терминът "настаняване" е свързан с отглеждане на дете изцяло за сметка на държавния бюджет в какъвто смисъл е текстът на чл. 53, ал. 4 от КСО, действал до 25.08.2006 г. (ДВ, бр. 69 от 2004 г.). Правото на месечно парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване възниква за майката (осиновителката) през времето на ползвания допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете. На основание чл. 53, ал. 4 от КСО (редакция - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по ал. 1 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Същият факт е основание, предвидено от чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, за прекратяване на отпуска за отглеждането му. За "настанени" в детските ясли се считат децата, които са приети от директора и са постъпили в детското заведение при спазване на реда по раздел III от Наредба № 6 от 27.02.1987 г. за организацията и дейността на детските ясли (отм., в сила до 5.12.2008 г.) и чл. 19 - чл. 21 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях (обн., ДВ, бр. 103 от 2.12.2008 г.). Не съответства на разума на закона даденото от първоинстанционния административен съд тълкуване, съгласно което до изменението на чл. 53, ал. 4 от КСО, в сила от 1.01.2011 г., детските ясли не са били считани от законодателя за детски заведения. Както детските градини, така и детските ясли, са заведения, създадени със закон и предназначени за отглеждане и съответно на възрастта обучение на деца от тримесечна до седемгодишна възраст. Поради това в понятието "детско заведение" (заведение за деца) се включват както образователните заведения за деца, създадени по реда на Закона за народната просвета (детските градини), така и детските ясли и детски кухни, създадени съгласно Закона за здравето. Не съответства на точния смисъл на законовата разпоредба и даденото тълкуване на понятието "настаняване" по чл. 54, ал. 3 от КСО във връзка със Закона за закрила на детето, който регулира настаняване на "деца в риск" по смисъла на същия закон и е неотносим към паричните обезщетения, изплащани от ДОО. В разглеждания случай е установено, че през посочените по-горе периоди по подадени от майката молби децата Катерина и Нейчо са били приети в Детска ясла № 2 "Радост" и са посещавали детски яслени групи. През периода 2006 г. - 2008 г. жалбоподателката е била наета на работа от ЕТ "Индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина - д-р Нейчо Караниколов". Представена е подадената от нея молба - декларация до ТП на НОИ - Добрич на 5.04.2008 г., в която по т. 5 е декларирала, че детето Нейчо не е настанено в детско заведение. Декларирала е също така, че й е известно, че в срок от 3 работни дни от настъпване на промяна в декларираните обстоятелства се задължава да подаде декларация за промяната. Ако не изпълни това задължение, извършва административно нарушение, за което носи административнонаказателна отговорност по чл. 349 от КСО и следва да възстанови неправомерно полученото обезщетение по нейна вина заедно с дължимата лихва съгласно чл. 114, ал. 1 от КСО. Настаняването на децата до 2-годишна възраст в детско заведение е юридически факт от хипотезиса на чл. 53, ал. 4 от КСО, изключващ правото на обезщетение по ал. 1 за времето на това настаняване. Оспорените административни актове, с които е разпоредено възстановяване на неправомерно получени парични обезщетения за отглеждане на малко дете по реда на чл. 110, ал. 3 от КСО, са издадени от компетентни органи при спазване на материалния закон. Като ги е отменил, Добричкият административен съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което жалбата бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед настъпилата законодателна промяна, обнародвана в ДВ, бр. 60 от 5.08.2011 г., по отношение евентуална недължимост на лихвите, органите на НОИ трябва да приложат нормите на § 21, ал. 1 във връзка с § 21, ал. 2, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на КСО, в сила от 5.08.2011 г., ако условията бъдат изпълнени. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,