Решение № 12065 от 6.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7565/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на председателя на Софийска адвокатска колегия /САК/ адв. С. Марчев, чрез адв. П. Славов, против решение 4013 от 16.06.2023 г., постановено по адм. дело 1108/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменен отказ, обективиран в писмо изх.2551/20.12.2022г. на председателя на Софийска адвокатска колегия. Твърди се, че решението е постановено в недопустимо производство с оглед нормите на чл.159,т.1 и т.4 по недопустима жалба и по отношение на акт, извън визираните в чл.21 АПК. Излагат се алтернативно и доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. Претендира се обезсилване на решението и алтернативно неговата отмяна със законните последици. Ответникът помощник ЧСИ с рег.840 - З. Пецанов ангажира становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението. Моли да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави с сила решението като законосъобразно и правилно. Върховният административен съд, второ отделение по реда на чл.218, ал.2 АПК приема, че подложеното на касационен контрол съдебно решение е недопустимо по следните съображения: Предмет на преценката за законосъобразност в първоинстанционното производство е отказ, обективиран в писмо изх. 2551/20.12.2022г. на председателя на Софийска адвокатска колегия да се определи адвокат на лицата М. Димитров и В. Димитров за осъществяване защитата им по изп.д. ИД-870/2022г. по описа на ЧСИ рег. 840 М. Цачева с район на действие Софийски градски съд. Произнасянето на административният съд по отношение на допустимостта на образуваното по делото производство е мотивирано с нормата на §1,т.2,б.в от ДР на Закона за администрацията /ЗА/, т.е. отказ за извършване на административна услуга. Видно от съдържанието на процесното писмо, с него е уведомен ЧСИ с рег. 840 М. Цачева с район на действие Софийски градски съд по повод отправено искане по чл.430 ГПК за определяне на особен представител на страни по изп.д. ИД-870/2022г., че с решение 1620/07.12.2022г. Софийски адвокатски съвет е приел, че не са налице условията на чл.430 във вр. с чл.47, ал.6 от ГПК и чл.26, ал.2, чл.18,т.3 от ЗПрП, поради описаните несъответствия в приложими разпоредби от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Процесното писмо завършва с очакване да се съобрази искането за определяне на адвокат за особен представител на страните в изпълнителното производство с чл.10,т.2 от Наредба 1. Съгласно чл. 430 и чл. 47, ал. 6 ГПК, фигурата на особен представител е предназначена единствено да подсигури хода на един вече висящ процес - изпълнителен или исков, тъй като особения представител се назначава на страна, която не е инициирала производството. Назначаването на особен представител е опосредено от определяне от съответната адвокатска колегия на адвокат, който да осъществи защитата в производството при предварително определен и внесен депозит. В тази връзка, писмото за определяне на особен представител, респ. неопределяне на такъв по изложени от адвокатската колегия причини , не може да се окачестви като административен акт по чл.21 АПК, а също и като административна услуга по §1, т.2, б.в от ДР на ЗА - извършване на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице. Този извод се налага, поради обстоятелството, че такова писмо, в случая от САК до ЧСИ , има само вътрешнопроцесуално значение и не създава права и задължения за трети лица. Освен това както условията за отправяне на искане до САК за определяне на адвокат, който да бъде назначен за особен представител, така и компетентността за сезиране на САК с такова искане, са изрично уредени в процесуалния закон, което изключва приложимостта на §1, т.2, б.в от ДР на ЗА. Следователно отказът да бъде определен адвокат, който да бъде назначен за особен представител от ЧСИ в изпълнителното производство не съставлява административен акт, не съставлява и отказ за извършване на административна услуга и не подлежи на съдебен контрол по реда на административния процес. В допълнение следва да се маркира и това, че оспорения пред административния съд отказ на САК не е постановен от административен орган по смисъла на чл. 21, ал. 1 във връзка с § 1, т. 1 АПК. САК не попада и в кръга на лицата по §1, т.1 във вр. с т.5 от ДР на ЗА, осъществяващи административно обслужване, за да се приеме за обоснован и законосъобразен изводът на първоинстанционния съд, че процесният отказ съставлява такъв за предоставяне на поискана административна услуга в която и да е от хипотезите на §1,т.2 от ДР на ЗА . От изложеното следва, че първоинстанционният съд се е произнесъл по недопустима жалба с оглед нормата на чл.159,т.1 АПК и е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено по реда на чл. 221, ал. 3 АПК и производството по делото - прекратено. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,