Решение № 15147 от 18.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9313/2011 г.

Решение № 15147 от 18.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9313/2011 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на "Кроношпан България" ЕООД, гр. Бургас, против решение № 740 от 28.05.2011 г. по адм. дело № 1095 по описа за 2009 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 71/9.07.2009 г. на Директора на РУСО - Бургас в частта, потвърждаваща разпореждане № 277 от 30.05.2009 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване за събиране на суми по ревизионен акт за начет вх. № 2127/11.05.2009 г. в размер на 29 949.21 лв. - главница 16 565.61 лв. и 13 384.30 лв. - лихви за просрочие. Развитите подробни съображения за пороци на съдебното решение релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на административнопроизводствени правила, на чл. 42, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, на чл. 6, ал. 5 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски. Ответникът Директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Бургас, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Бургас е решение № 71/9.07.2009 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Бургас, в частта, потвърждаваща разпореждане № 277/30.05.2009 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване, за установените задължения на "Кроношпан България" ЕООД, гр. Бургас по ревизионен акт за начет вх. № 2127/11.05.2009 г. в размер общо на 29 949.21 лв., от които 16 565.61 лв. представляват нанесени на ДОО щети през периода м. 01.06.2004 г. - 31.12.2008 г. от неправомерно изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност и издаден документ с невярно съдържание и 13 384.30 лв. - лихви за просрочие до 11.05.2009 г. Решението на Административен съд - Бургас, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на чл. 6, ал. 5 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (редакция - ДВ, бр. 21 от 2004 г.). След подробна преценка на събраните по делото доказателства съдът е стигнал до правилния краен извод, че изплатените от осигурителя за сметка на ДОО парични обезщетения за временна неработоспособност, "отговарящи на размера на превишението с характер на извънреден труд", са неправомерни и подлежат на възстановяване (справка № 1). По отношение на определеното задължение по справка № 3 за възстановяване на неправомерно изплатена парична помощ за профилактика и рехабилитация съдът законосъобразно е приел, че осигурителят е нанесъл щети на ДОО от издадена служебна бележка с невярно съдържание относно осигурителния стаж и осигурителния статус на лицето Петър Йолов Петров. Касационният довод за неправилно прилагане на административнопроцесуалната норма на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК във вр. с чл. 110, ал. 3 от КСО е неоснователен. Мотивите към оспореното разпореждане са подробно изложени в анализа към ревизионния акт за начет. Подробно изложение на фактическите и правните основания за издаване на акта се съдържат и в мотивираното заключение на финансовите ревизори по възражение на жалбоподателя вх. № 70-926-2 от 18.05.2009 г. срещу ревизионния акт за начет. Ревизираното лице е имало процесуална възможност да се запознае с всички конкретно изложени фактически и правни съображения на контролния орган и да защити правата си по административен и съдебен ред. Неправилно е застъпеното в касационната жалба становище, съгласно което щом като за работниците и служителите са внесени осигурителни вноски, вкл. за отработените часове в повече, то те са имали право на парични обезщетения за временна неработоспособност в размерите, изчислени в съответствие с направените вноски. Неоснователен е доводът за неправилно прилагане на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и чл. 42 от КСО, както и на чл. 6, ал. 5 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, в сила до 31.12.2006 г. Правото на осигурените лица по чл. 40, ал. 1 от КСО на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност не се оспорва от осигурителния орган, както също и правото по чл. 42, ал. 1 от КСО за изплащане на паричното обезщетение от първия ден на настъпването до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност. Според мотивите на осигурителния орган, изложени в оспореното административно решение, за времето, през което не е положен извънреден труд, не се дължи трудово възнаграждение, съответно - не се полага и заместващото го парично обезщетение. Съгласно чл. 41, ал. 1 от КСО дневното парично обезщетение за временна неработоспособност се изчислява в процент от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени осигурителните вноски за периода от шест календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. За времето до 1.07.2007 г. е в сила разпоредбата на § 8 от допълнителните, преходните и заключителните разпоредби на Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения, приета с ПМС № 133 от 14.07.1993 г., която определя брутното трудово възнаграждение като сбор от основното трудово възнаграждение и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, определени с индивидуалния трудов договор, доколкото друго не е предвидено в Кодекса на труда. Възнаграждението за извънреден труд не е с постоянен характер и не се включва в брутното трудово възнаграждение, върху което се дължат осигурителни вноски. По силата на чл. 9, ал. 1, т. 1 от КСО за осигурителен стаж се зачита само времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 - 4 и ал. 2 са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото възнаграждение. Цитираните от касатора подзаконови разпоредби на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж са неприложими по отношение на паричните обезщетения за временна неработоспособност. Неправомерното осигуряване на работещите по трудов договор лица върху по-висок от законоустановения осигурителен доход не създава за тях право на по-висок размер на парично обезщетение от фондовете на ДОО. Оспореният административен акт е законосъобразен в частта за определените задължения по справка № 1 към ревизионния акт за начет в размер на 16 249.61 лв. за периода м. юли 2004 г. - м. февруари 2007 г. със съответните лихви за забава. В касационната жалба не са изложени оплаквания за неправилност на съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Кроношпан България" ЕООД, гр. Бургас, против административния акт относно установеното задължение в размер на 316.00 лв. по справка № 3. Касаторът не е оспорил извода на първоинстанционния съд за удостоверени неверни обстоятелства в издадената служебна бележка № 115/2.07.2007 г. Неправомерното изплащане на паричната помощ по реда на Наредба № 1 от 13.02.2007 г. за ползване и изплащане на паричните помощи за профилактика и рехабилитация е причинено от действия на осигурителя, който на основание чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО дължи възстановяване на нанесените на ДОО щети. Като е приел, че оспорените административни актове са законосъобразни и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Бургас е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,