Решение № 12000 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8306/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на Н. Ж. Ц., осъществяваща търговска дейност като ЕТ Реджина Н. Цанева , ЕИК 831367155 със седалище и адрес на управление: гр. София, [адрес] (съдебен адрес: гр. София, [адрес]) чрез адв. В. Маркова против Решение 1573/11.03.2024 г. на Административен съд София град (АССГ) по адм. д. 10484/2023 г., с което е отхвърлена жалбата й против Ревизионен акт Р-22220422007657-091-001/19.06.2023 г., издаден от органи по приходите, държавни служители в ТД на НАП Пловдив, потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София с Решение 1265/31.08.2023 г. С твърдения за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение с всички, произтичащи от това законови последици. Ответникът директорът на Дирекция ОДОП - София - оспорва касационната жалба като неоснователна чрез пълномощника си юрк. С. Мирчева. Иска да бъде оставено в сила решението на АССГ и да му се присъдят разноски, посочени в списъка на разноските по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на жалбата. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. С оспорения пред АССГ РА са установени на ревизираното данъчнозадължено лице задължения за ДДС за данъчните периоди от м. юли 2017 г. до м. декември 2020 г., м. март 2021 г., м. май 2021 г., м. октомври 2021 г., м. декември 2021 г., м. март 2022 г., м. април 2022 г. и м. юни 2022 г. в общ размер 10 922.76 лв. и лихви 4 636.79 лв. За да отхвърли жалбата против РА, АССГ приема, че същият е валиден, издаден от компетентни органи по приходите, и материално законосъобразен. Настоящият съдебен състав преценява оспореното първоинстанционно решение като валидно и допустимо, но неправилно. Неправилен е изводът на административния съд за валидност на акта като издаден във възложено от компетентен орган ревизионно производство. От доказателствата по делото се установява следното: РА е издаден от Р. Милева на длъжност началник на сектор в ТД на НАП Пловдив, възложител на ревизията, и от Б. Тодоров на длъжност главен инспектор по приходите в същата ТД ръководител на ревизията. Със Заповед РД-01-864/04.11.2022 г. на директора на ТД на НАП София, издадена на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, е разпоредено функциите на компетентен орган да възлага ревизии, считано от 07.11.2022 г., да се упражняват от изброените органи по приходите, изпълняващи длъжността началник на Сектор Ревизии в Отдел Ревизии на Дирекция Контрол в ТД на НАП Бургас, Варна, Велико Търново и Пловдив, за които съгласно Заповед З-ЦУ-1997/04.11.2022 г. на зам. изп. директор на НАП не се прилагат чл. 7, ал. 1 и чл. 8 ДОПК. Под номера 14 и 15 са посочени Р. Милева и Т. Петкова, изпълняващи длъжността началник на Сектор Ревизии в ТД на НАП Пловдив. Със Заповед 3-ЦУ-1997/4.11.2022 г. на зам. изп. директор на НАП на основание чл. 12, ал. 6 от ДОПК са определени органи по приходите, за които не се прилагат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ДОПК, сред които в т. 1 са вписани имената на възложителя на ревизията и ревизиращия екип, които са служители на ТД на НАП гр. Пловдив. Ревизионното производство на Н. Ж. Ц. за дейността й като ЕТ Реджина Н. Цанева е възложено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-22220422007657-020-001/13.12.2022 г., издадена от Т. Петкова в качеството й на заместник на Р. Милева съгласно Заповед РД-09-789/13.05.2022 г. на директора на ТД на НАП Пловдив, издадена на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Със Заповед РД-09-789/13.05.2022 г. на директора на ТД на НАП Пловдив са определени органи по приходите, които да издават ЗВР при отсъствието на титулярите, и като заместник на Р. Милева е определена Т. Петкова. Следващите две заповеди за изменение на ЗВР, съответно от 08.03.2023 г. и от 10.04.2023 г., са издадени от Р. Милева, която е издала и РА в качеството й на орган по приходите, възложил ревизията. При тези факти настоящият касационен състав приема, че ревизията на Н. Ж. Ц. за дейността й като ЕТ Реджина Н. Цанева е възложена от орган по приходите, който не притежава правомощия за това. Териториалният директор упражнява ръководство и контрол на ръководената от него териториална дирекция (чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗНАП), но той е и едноличен административен орган с териториална компетентност, включваща правомощието му по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК да определи органи по приходите, които да възлагат ревизии. Органите по приходите, които осъществяват конкретното ревизионно производство, са персонално определени (възлагащият ревизията - чрез заповедта на териториалния директор, а ревизиращият екип, вкл. ръководителят му чрез ЗВР). По аргумент на чл. 7, ал. 3 ДОПК тези персонално определени органи по приходите се заменят по изключение, при спазване на определените в закона правила и наличието на регламентираните в него предпоставки. Затова в изпълнение на правомощията си по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК териториалният директор може да определи и друг орган по приходите, който по принцип може да издава ЗВР, да издаде такава заповед от името на отсъстващия титуляр в качеството на негов заместник. Заповед РД-09-789/13.05.2022 г. обаче е издадена от директора на ТД на НАП Пловдив в качеството му на административен орган с териториална компетентност, определена по правилата на чл. 8 ДОПК. В случая компетентната ТД на НАП по чл. 8, ал. 1, т. 1 ДОПК да проведе ревизията на Н. Ж. Ц. е Софийската ТД на НАП. Със заповедта на зам. изпълнителния директор по чл. 12, ал. 6 ДОПК са определени органи по приходите, за които не важат ограниченията на компетентността по място, но в компетентност на директора на ТД на НАП София остава издаването на заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, с която да определи като орган, възлагащ ревизии, орган по приходите, който не се числи към тази дирекция. В този смисъл са и мотивите на ТР 3/26.06.2025 г. по тълк. д. 2/2024 г. От изложеното следва, че Заповед РД-09-789/13.05.2022 г. на директора на ТД на НАП Пловдив възлага правомощие на Т. Петкова да издава ЗВР в качеството й на заместник на Р. Милева за ревизионните производства, за които е компетентна ТД на НАП Пловдив, но не и за ревизионните производства, за които е компетентна ТД на НАП София. Възлагането на ревизионното производство на Н. Ж. Ц. от некомпетентен орган обуславя нищожност на издадения РА. По изложените съображения решението на АССГ следва да се отмени като неправилно, постановено в нарушение на материалноправните норми, и вместо него да се постанови друго, с което да се прогласи нищожността на РА. На основание чл. 160, ал. 5 във вр. с чл. 173, ал. 2 АПК преписката следва да се изпрати на компетентния орган по приходите при ТД на НАП - София. С оглед изхода на спора на жалбоподателката се присъждат сторените разноски за касационното производство. В производството пред АССГ тя не е поискала разноски. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение