Решение № 400 от 10.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13652/2008 г.

Решение № 400 от 10.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13652/2008 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение 9007/25.07.2008 г., постановено по адм. д. № 4962/2008 г. тричленен състав на Върховен административен съд е отменил решение № 30 от 14.02.2008 г. на Комисията за защита от дискриминация по преписка № 18/2007 г. в частта, с която е признато за установено, че Габриела Георгиева и Огнян Лалов са били по-неблагоприятно третирани във връзка с отнемането на достъпа им до програмния продукт "Нотис" в сравнение с други служители при сходни обстоятелства от главния секретар на Агенция по вписванията; в частта, с която е прието, че главният секретар е приложил дискриминационни критерии при разрешаване на отпуск на Габриела Георгиева; в частта, с която е признато, че Огнян Лалов е бил по-неблагоприятно третирани в сравнение с други служители при сходни обстоятелства при определяне на ДМС от регионалния директор на РД "Служба по вписванията"; в частта, с която е установено, че работодателят АВ при регистриране оплаквания от служители не е извършил необходимото за изясняване на случаите в нарушение на чл. 14 и чл. 17 от ЗЗДискр и е дадено задължително предписание по чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр; в частта, с която е прието за установено, че изпълнителните директори на АВ са допуснали нарушение по чл. 15 от ЗЗДискр във връзка с достъпа за професионално обучение и квалификация на служителите на АВ и е дадено задължително предписание; в частта, с която е установено, че изпълнителният директор на АВ в нарушение на чл. 20 от ЗЗДискр е приложил различни критерии при налагане на дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" на Габриела Георгиева, както и че е извършил пряка дискриминация по отношение на Георгиева и Лалов с неспазването на разпоредбата на чл. 333 от КТ при налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 47, т. 6 от ЗЗДискр е дал препоръка на работодателя АВ за създаване на Съвет за социално сътрудничество. Отхвърлил е жалбата на директора на РД "Служба по вписванията" гр. София към Агенция по вписванията срещу решение № 30 от 14.02.2008 г. на КЗД по преписка № 18/2007 г. в частта, с която е прието за установено, че Габриела Георгиева е била по-неблагоприятно третирана от друг служител по признак "лично и обществено положение" при разрешаване на ползването на отпуск по молба от 28.11.2006 г. и при определяне на размера на ДМС от директора на РДСВ, като и в частта, с която е установено, че дадените указания от регионалния директор на ОЗ"Охрана" по отношение достъпа й до сградата на Службата по вписванията гр. София представляват пряка дискриминация, извършена чрез "подбуждане към дискриминация". Изпратил е административната преписка на Комисия за защита от дискриминация за ново произнасяне и решаване на въпроса по същество в отменената част на решение № 30/14.02.2008 г. по преписка № 18/2007 г. на КЗД, при съобразяване с указанията, дадени в решението. Срещу това решение са подадени две касационни жалби: от процесуалния представител на Комисия за защита от дискриминация и от директора на Регионална дирекция "СВ" в Агенция по вписванията гр. София. Излагат се твърдения за неправилност и незаконосъобразност на решението в съответните обжалвани части. Молят решението да бъде отменено в посочените части и върнато за ново разглеждане от съда. В съдебно заседание касационният жалбоподател КЗД се представлява от процесуален представител, който поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Ответникът по делото - изп. директор на Агенция по вписванията, редовно призован, не се представлява. Заинтересованата страна Габриела Георгиева се явява лично и поддържа подаденото по делото писмено възражение. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационните жалби за неоснователни, а обжалваното решение за правилно. За да отмени решението на КЗД и да го потвърди, съдът не само е преценил всички релевантни факти, но ги е подложил на съвкупна оценка. Върховният административен съд в настоящия петчленен състав прецени събраните по делото пред първата съдебна инстанция писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационните жалби за процесуално допустими, подадени в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от участващи страни в съответната неблагоприятната за тях част от решението - чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество на направените възражения и двете касационни жалби са неоснователни. Първоинстанционният съд подробно е аргументирал направените изводи по всичките девет отделни пункта на решението на Комисия за защита от дискриминация. Анализирал е безпристрастно събраните доказателства по делото и е отговорил мотивирано на възраженията на страните. Върховният административен съд, петчленен състав, намира за правилно установени в обжалваното съдебно решение допуснатите съществени процесуални нарушения при провеждане на производството от комисията, които налагат отмяната на решението на КЗД в частта, ясно отразена в първия диспозитив на съдебното решение. Правилното конституиране на страните в един процес е гаранция за яснота при неговото провеждане, а също и за реализиране защитата на интересите на участниците в него. Едва след правилното установяване на процесуалните качества на лицата, засегнати от разглежданите проблеми, така, както е указано от съда, комисията следва да изложи изводите си по съществото на разглежданите възражения за установяване на дискриминационни отношения. В частта, в която съдът е отхвърлил жалбата на директора на РДСВ срещу установените от комисията факти на пряко дискриминиране на ответницата при разрешаване отпуск по молбата от 28.11.2006 г. и достъп до сградата на Службата по вписвания на гр. София, решението съдържа ясни мотиви, защо е споделено установеното от комисията "подбуждане към дискриминация" по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДискр. От данните по делото и показанията на свидетелката Тасева безспорно са установени действия на неравнопоставено третиране на Георгиева в сравнение с други служители, за което правилно работодателят е санкциониран. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно, постановени при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,