Решение № 4103 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14521/2018 г.

Решение № 4103 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14521/2018 г., I о., докладчик председателят Петя Желева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница - Варна, подадена чрез юрк. Роева, срещу Решение № 1931 от 17.10.2018 г., постановено по адм. дело № 1597/2018 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отменено Решение рег. № 32-132775/10.05.2018 г. началника на Митница – Варна. В касационното производство е допусната промяна на страната на касационния жалбоподател, като е заличена като страна – началник Митница Варна и е конституирана като страна жалбоподател – директора на Териториална дирекция Северна морска. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на съда, че решението на административния орган е постановено в нарушение на административнопроизводствените правила, при липса на съществени мотиви и при неправилно прилагане на материалния закон. Твърди се, че с изпращането на писмо с рег. № 32-88359/26.03.2018 г. до дружеството – декларатор "Кедма Интернешънъл" ЕООД, процедурата по чл. 140 от Регламент за изпълнение на ЕС № 2015/2447 е спазена. Отделно от това с доводи, че фактите в процесния спор са сходни с тези в главното производство, по които е дадено тълкуване с Решение на Съда на ЕС от 16 юни 2016 г., по дело С-291/15, се твърди, че съдът неправилно е приложил закона. Излагат се и доводи, че в хода на съдебното производство са представени допълнителни доказателства от трети неучастващи по делото лица, установяващи че внесените от тях стоки са на същото търговско равнище на стоките по процесния внос. В заключение се претендира отмяна на оспореното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Кедма Интернешънъл" ЕООД срещу процесното решение на началника на Митница - Варна. В условията на евентуалност, моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Кедма Интернешънъл" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Киров, в писмено становище по делото оспорва касационната жалба. Претендира присъждането на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспореното в настоящото производство решение на Административен съд (АС) - Варна е отменено Решение рег. № 32-132775/10.05.2018 г. към MRN 18 BG002002 H00366778/16.03.2018 г. на началника на Митница – Варна, с което е отказано приемането на митническата стойност на стоки № 1, 2 и 4 по митническата декларация от 16.03.2018 г., определена е нова митническа стойност на внасяната от "Кедма Интернешънъл" ЕООД стока № № 1, 2 и 4 на основание чл. 74, параграф 2, б. "б" от Регламент № 952/2013, извършена е корекция на митническата декларация, като е увеличена "статистическата стойност" в кл. 46 на стоки № 1, 2 и 4 и по отношение на вносителя "Кедма Интернешънъл" ЕООД са определени допълнителни задължения за ДДС /В00 в размер на 10 550, 38 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания и е разпоредено вземането им под отчет. За да постанови този резултат, съдът е приел за безспорно установено от фактическа страна, че на 16.03.2018 г. в МП Варна Запад при Митница - Варна е представена MRN 18 BG002002 H00366778/16.03.2018 г. за поставяне под режим "допускане за свободно обръщение" на стоки – козметични продукти – 10 палета с произход Израел, код по ТАРИК 3304990000 с получател "Кедма Интернешънъл" ЕООД и обща фактурна стойност 25 162,17 щатски долара по фактура № EI188000142/26.02.2018. Не е било спорно, че към документите за оформяне на митническия режим, дружеството представило коносамент с място на товарене Хайфа на 01.03.2018 г., опаковъчен лист, сертификат за произход EUR 1 и ILE2-1 201693 от 01.03.2018 г. При извършена документална проверка на митническата декларация по отношение на процесните стоки се установили различия между фактурната стойност на посочената в декларацията стока под № № 1, 2 и 4 и статистическата им стойност. С искане с рег. № 32-83216/21.03.2018 г., митническия орган уведомил "Кедма Интернешънъл" ЕООД, че се извършва допълнителна проверка на процесната митническа декларация, както и че при непредставяне на изисканите документи, на основание чл. 22, пар. 6 от МК ще се пристъпи към издаване на решение на митническия орган. В отговор дружеството представило документи, както и дало обяснения чрез управителя си, че с продавача са свързани лица. Със съобщението с рег. № 38359/26.03.2018 г., на основание чл. 22, пар. 6 от МК, дружеството е уведомено, че митническите органи не приемат декларираната митническа стойност, както и каква е определената към момента митническа стойност за стоки № № 1, 2 и 4. В отговора на дружеството с вх. № 32-107337/16.04.2018 г. е посочено, че липсват мотиви на органа за неприемане на митническата стойност. На 10.05.2018 г. е издадено обжалваното решение рег. № 32-132775/10.05.2018 г. към MRN 18 BG002002 H00366778/16.03.2018 г. на началника на Митница – Варна, мотивирано със следните обстоятелства: 1 във фактура № EI188000142/26.02.2018 г. не е посочен срока за разплащане както и информация за банката и номер на банковата сметка; 2 липсва информация относно начина на плащане по сделката /частично или окончателно на цялата или част от цената; 3 не е представен договор за покупката на стоката; 4 в сайта на производителя същите продукти се предлагат на цени в диапазона от 23.90 $ - 99.90 $; 5 в системата МИСЗА са установени декларирани и и приети по-високи стойности на сходни стоки; 6 според информация от "Кедма Интернешънъл" ЕООД, продавача и купувача са свързани лица; При така установената фактическа обстановка, АС – Варна е обосновал правни изводи за незаконосъобразност на издаденото решение на началника на Митница – Варна на основание чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК – поради нарушение на изискването за форма и административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. За да достигне до тези изводи, съдът е приел, че в конкретния случай, процесната митническа декларация е била предмет на последваща проверка по реда на чл. 48 от МК, вр. чл. 84 от ЗМ, като в рамките на тази проверка е проведена процедурата по чл. 140, вр. чл. 141 от Регламента за изпълнение (ЕС) № 2015/2447. Приел е, че спорът между страните е формиран по въпросите дали митническите органи са обосновали "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент, вр. чл. 74, пар. 2, буква б) от МК за определяне на митническата стойност по процесния внос съобразно договорната стойност на сходни стоки. За да отговори на спорните въпроси, първоинстанционния съд на първо место е изложил подробно приложимата правна уредба, като същевременно е цитирал множество решения на СЕС по тълкуването и. Посочил е, че съгласно чл. 70, пар. 1 и 2 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МК, както и че от разпоредбата на чл. 70, пар. 3, буква г) от МК следва, че доверието, гласувано от митническите органи по отношение на договорната стойност, е под условие, че купувачът и продавачът не са свързани лица или когато са свързани – че тази връзка не е повлияла на цената. Посочил е, че когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от МК при последователно прилагане на методите в чл. 74, пар. 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките, като в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки. Съгласно чл. 141, пар. 1 от Регламента за изпълнение, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, пар. 2, буква а) или б) от МК се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Съгласно чл. 141, пар. 3 от Регламента за изпълнение, когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. Приел е, че задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламент за изпълнение, и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, пар. 7 от МК, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Освен това зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен – Решение от 18 декември 20018 г., Sopropй, C-349/07, EU: C: 2008: 746, т. 36. Въз основа на тази правна регламентация, съдът е приел, че доколкото това производство е специфично и цели преодоляване на съмненията относно стойността на стоката, за да се гарантира в пълен обем правото на изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. От друга страна, доколкото договорната стойност се прилага, само ако са изпълнени условията по чл. 70, пар. 3 от МК, сред които и това по буква г) – купувачът и продавачът да не са свързани лица или връзката им да не е повлияла на цената – в контекста на процедурата по чл. 134 и възложената на декларатора тежест, следва същият да е надлежно уведомен, че проверката на декларацията включва установяване именно на обстоятелствата по чл. 70, пар. 3, буква г) от МК, вр. чл. 134 от Регламента за изпълнение. Приел е, че нарушаването на правото на изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение, като се е позовал на Решение от 13 март 2014 г., Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела C-29/13 и C-30/13, EU: C: 2014: 140, т. 49. А в настоящия случай, това императивно изискване не било спазено, т. к. в рамките на проведеното административно производство по чл. 48 от МК митническите органи не са осигурили на жалбоподателя правото да бъде изслушан по релевантните към процедурите по чл. 134 и чл. 140, вр. чл. 141 от Регламента за изпълнение обстоятелства – в случая за определяне на митническата стойност, съобразно договорната стойност на сходни стоки. Приел е, че искането с рег. № 32-83216/21.03.2018 г. по същността си е бланкетно, доколкото са изискани документи, принципно необходими за проверка изпълнението на условията по чл. 70, пар. 3 вр. чл. 71 от МК, но няма обоснована конкретна връзка с процедурата по чл. 134 от Регламента за изпълнение, в която на декларатора трябва да бъде дадена възможност да обоснове приемливостта на договорната стойност според изискването на чл. 70, пар. 3, буква г), нито с процедурата по чл. 140 от Регламента за изпълнение, в която деклараторът следва изрично да бъде запознат с обстоятелствата, обосновали съмненията на митническите органи за да може да представи информация не по принцип, а именно с цел отпадане на тези съмнения. Приел е, че със съобщението с рег. № 38359/26.03.2018 г. дружеството на основание чл. 22, пар. 6 от МК само е уведомено, че митническите органи не приемат декларираната митническа стойност, както и каква е определената към момента митническа стойност за стоки № № 1, 2 и 4. Посочил е, че макар с това съобщение на дружеството да е дадена възможност да изрази становище, при липса на мотиви, свързани с необходимостта от проверка на обстоятелствата около продажбата и кои конкретно обстоятелства са предмет на тази проверка, както и обстоятелствата, породили съмненията в действителността на договорната стойност, следва да се приеме, че е нарушено правото на изслушване, което съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Във връзка с мотивите в оспореното решение, че продавачът и купувачът са свързани лица, съдът е посочил, че когато за целите на чл. 70, пар. 1 от МК се проверява дали договорната стойност е приемлива за целите на митническото остойностяване, фактът, че купувачът и продавачът са свързани лица не е достатъчен за да се отхвърли декларираната договорната стойност. Затова разпоредбата на чл. 134, пар. 1 от Регламента за изпълнение изрично предвижда в тези случаи и според необходимостта да се проучват обстоятелствата около продажбата и при условие че свързаността на лицата не е повлияла върху цената, договорната стойност се приема. За целта на декларатора следва да бъде предоставена възможност да представи евентуално необходимата допълнителна информация относно обстоятелствата около продажбата. За да се определи митническата стойност в съответствие с чл. 70, пар. 1 от МК, деклараторът следва да докаже, че декларираната договорната стойност отговаря на условията по чл. 134, пар. 2 от Регламента за изпълнение. В случай, че деклараторът не докаже, че връзката му с продавача не е повлияла на цената, митническите органи имат основание да не приемат декларираната договорна стойност и с помощта на вторичните методи за остойностяване да определят нова митническа стойност – резултата, до който се стига при прилагането на процедурата по чл. 140, вр. 141 от Регламента за изпълнение. Съдът е приел, че няма пречка двете производства да бъдат проведени в рамките на една последваща проверка на декларацията по чл. 48 от МК, но деклараторът следва да бъде надлежно уведомен във връзка с кое от тях следва да сочи доказателства, което изискване в случая не е спазено, тъй като на дружеството не е дадена възможност да представи необходимата информация относно обстоятелствата, относими към преценката дали връзката между лицата е повлияла на цената, каквото е изискването на чл. 134, пар. 1 от Регламента за изпълнение, и отделно – не е уведомено за мотивите на митническите органи, свързани с оспорването на договорната стойност по реда на чл. 140 от Регламента. Отделно от това, съдът е приел, че от мотивите на оспореното решение не става ясно как установените обстоятелства около вноса сочат на извод за неточност на декларираната договорна стойност. При липса на нормативни изисквания за съдържанието на Invoice фактурата, приел за ирелевантно обстоятелството, че в нея не са посочени срока на плащане, начина на плащане и банковата сметка на продавача. Доколкото правилото по чл. 70, пар. 1 от МК дефинира договорната стойност като действително платената или подлежащата на плащане цена, липсата на договор за продажба също е прието за обстоятелство, което само по себе си е ирелевантно. Наред с това, съдът е приел, че с отговора вх. № 32-85825/23.03.2018 г., жалбоподателя е представил доказателства за наличието на трайни търговски отношения между жалбоподателя и П. Сий, и обичайния начин на разплащане, но митническите органи не са ги обсъдили и не са изложили мотиви защо тези търговски практики не могат да се отнесат към процесния внос. На следващо место, съдът е изложил съображения, че митническите органи не са извършили изискуемия от чл. 141 от Регламента за прилагане анализ и съответно не са обосновали приложената от тях договорна стойност по други декларации. Приел е, че за стоките по декларациите, въз основа на които е определена новата митническа стойност митническите органи не са обосновали обстоятелствата по чл. 141, пар. 1 от Регламента за изпълнение - че се касае за продажба на същото търговско равнище, освен това не е изпълнено и условието стоките да са по същество в същите количества. И на последно место, съдът е приел за неоснователно позоваването на ответната страна на Решение на Съда на ЕС от 16 юни 2016 г., ЕURO 2004, С-291/15, с което е прието, че член 181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска практика на митническите органи, съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорна стойност на сходни стоки, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. Приел е, че в конкретния случай, такова установяване - че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки – не е извършвано от митническите органи за обосноваване на съмненията в декларираната договорна стойност. Приел е, че е извършено само позоваване на данни от сайта на производителя, за които основателно жалбоподателя сочи, че са цени на дребно до крайни клиенти, както и че така обявените цени не представляват "средностатистически размер на покупните цени при вноса", поради което за тях не е изпълнено и условието по чл. 141, пар. 1 от Регламента за изпълнение – стоките да са в продажба на едно и също търговско равнище. Решението е правилно постановено. Доводите в касационната жалба за необоснованост, нарушения на процесуалния и материалния закон, са неоснователни. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти, извършил е дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 220 от Закона митниците и е приложил правилно материалния закон. Процесният внос е осъществен на 16.03.2018 г., при действието на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза ("Регламент (ЕС) № 952/2013"), в сила от 01.06.2016 г. Съгласно чл. 70, пар. 1 и 2 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МК. Правилно първоинстанционния съд е посочил, че когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от МК при последователно прилагане на методите в чл. 74, пар. 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Според постоянната практика на Съда на ЕС, така предвидените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Правилно първоинстанционния съд е посочил, че макар при митническото остойностяване на стоките приоритет да има договорната стойност по чл. 70 от МК, разпоредбата на чл. 140, пар. 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, пар. 1 от МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, пар. 2 от Регламента за изпълнение те могат да отхвърлят декларираната цена. Правилно с оспореното решение на АС – Варна е разрешил първия спорен по делото въпрос относно наличието на доказателства за спазване на процедурата по чл. 140 от Регламент (ЕС) № 2015/2447, вр. чл. 74, пар. 2, буква б) от МК за определяне на митническата стойност по процесния внос съобразно договорната стойност на сходни стоки. Неоснователни са доводите на касатора в тази насока, че с изпращането на писмо с рег. № 32-88359/26.03.2018 г. до дружеството – декларатор "Кедма Интернешънъл" ЕООД, процедурата по чл. 140 от Регламент за изпълнение на ЕС № 2015/2447 е спазена. Правилно първоинстанционния съд е приел, че нито в искането с рег. № 32-83216/21.03.2018 г., с което са изискани документи и обяснения от дружеството, нито в съобщението с рег. № 38359/26.03.2018 г., с което дружеството е уведомено, че митническите органи не приемат декларираната митническа стойност, се съдържат мотивите поради които митническите органи не приемат декларираната митническа стойност. В този смисъл е и отговора на дружеството по полученото съобщение, че не би могло да вземе становище, тъй като липсват мотиви за неприемането на декларираната стойност на стоките. Правилно съдът е посочил, че в изпратените до дружеството съобщения няма обоснована конкретна връзка с процедурата по чл. 134 от Регламента за изпълнение, в която на декларатора трябва да бъде дадена възможност да обоснове приемливостта на договорната стойност според изискването на чл. 70, пар. 3, буква г), нито с процедурата по чл. 140 от Регламента за изпълнение, в която деклараторът следва изрично да бъде запознат с обстоятелствата, обосновали съмненията на митническите органи за да може да представи информация не по принцип, а именно с цел отпадане на тези съмнения. В този смисъл обоснован на събраните доказателства е извода на съда, че митническия орган не е спазил разписаната процедура, с което е нарушено и правото на лицето да бъде изслушано. Споделя се от настоящата инстанция становището, че допуснатото нарушение е съществено процесуално нарушение и само на това основание издаденото решение на началника на Митница – Варна е незаконосъобразен административен акт. В този смисъл е и цитираното от първоинстанционния съд Решение от 13 март 2014 г. на Съда на ЕС, по обединени дела C-29/13 и C-30/13. Отделно от изложеното, настоящата инстанция споделя и изводите на първоинстанционния съд, че в случая митническия орган не е изложил обстоятелства, които да изключват приложението както на основания метод съгласно чл. 74 § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., така и да обосновават приложението на вторичния метод по чл. 74, § 2, б. а) от същия регламент – въз основа на договорната стойност на идентични стоки. По изложените съображения, правилно АС – Варна е приел, че издаденото решение на началника на Митница – Варна е незаконосъобразно на основание чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК – поради нарушение на изискването за форма и административнопроизводствените правила. С оглед изложеното, неоснователни са и доводите на касатора, че съдът в конкретния казус е постановил акт в противоречие със задължителното тълкуване дадено в Решение на Съда на ЕС от 16 юни 2016 г., по дело С-291/15, с което е прието, че член 181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска практика на митническите органи, съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорна стойност на сходни стоки, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. За да се приложи цитираното решение, следва митническите органи да са обосновали съмненията в декларираната митническа стойност, както и да са изпълнили процедурата по чл. 140 от Регламент (ЕС) № 2015/2447, вр. чл. 74, пар. 2, буква б) от МК за определяне на митническата стойност по процесния внос съобразно договорната стойност на сходни стоки. Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав споделя извода на Административен съд – Варна за незаконосъобразност на Решение на началника на Митница - Варна с рег. № 32-132775/10.05.2018 г. към MRN 18 BG002002 H00366778/16.03.2018 г., като твърдените в касационната жалба основания за отмяна на съдебното решение не са налице и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на касатора за разноски е неоснователна. Такива не следва да се присъждат и на ответника по касация, тъй като не са представени доказателства за действително направени разноски за касационната инстанция. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,