Решение № 12972 от 8.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2567/2013 г.

Решение № 12972 от 8.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2567/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София срещу решение № 7354/28.12.2012 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 4567 по описа за 2011 г. в частта, с което е отменен ревизионен акт № 2001006219/21.10.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София относно отказано на "Юнивърсъл солджър продакшън" ЕООД право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 977/15.04.2009 г., издадена от "Екоред" ЕООД, по фактури № № 3010/4.03.2009 г., 3021/9.03.2009 г., 4016/31.03.2009 г., 4024/1.04.2009 г., 4031/2.04.2009 г. и 4044/8.04.2009 г., издадени от "ВДФ БИЛД" ЕООД и по фактури № 7/22.04.2009 г. и № 8/23.04.2009 г., издадени от "Европа Филмс" ООД и като последица са установени задълженията по ЗДДС за данъчни периоди 03.2009 г., 04.2009 г. и 05.2009 г. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението заради необоснованост и противоречие с материалния закон. Като противоречащи на материалния закон се определят изводите на съда за реалност на доставките, по който е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит. Сочат се опущения при преценката на доказателствата. Иска се отмяна на решението в оспорената част и отхвърляне на оспорването срещу съответната част на РА. Претендират се деловодни разноски. Ответникът по касация "Юнивърсъл солджър продакшън" ЕООД, чрез повереника си адв. Тодоров изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноските по делото. Заключението на прокурора е за основателност на жалбата само в частта засягаща спора за правото на данъчен кредит, упражнено по доставката на "Екоред" ЕООД. След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АССГ ревизионния акт, издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, е отказано право на приспадане на данъчен кредит на "Юнивърсъл солджър продакшън" ЕООД в общ размер 39 731.48 лева, упражнено в д. п. м. 03,04 и 05.2009 г. Предмет на касационно оспорване е частта от решението на първостепенния съд, с която РА е отменен относно данъчния кредит по фактура № 977/15.04.2009 г., издадена от "Екоред" ЕООД, по фактури № № 3010/4.03.2009 г., 3021/9.03.2009 г., 4016/31.03.2009 г., 4024/1.04.2009 г., 4031/2.04.2009 г. и 4044/8.04.2009 г., издадени от "ВДФ БИЛД" ЕООД и по фактури № 7/22.04.2009 г. и № 8/23.04.2009 г., издадени от "Европа Филмс" ООД. Доставката по фактурата на "Екоред" ЕООД е с предмет кафе и дисквалифицирането на правото на данъчен кредит по нея е с позоваване на чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗДДС и тезата, че кафето е използвано за представителни или развлекателни цели. От "ВДФ БИЛД" ЕООД е извършвана услугата "декоростроене" по спорните фактури, а от "Европа Филмс" ООД - "изграждане на декор за заснемане на сцени от игрален филм "Инивърсал солджър"" и "логистично осигуряване и цялостна организация за заснемане на цитирания филм". За тези двама доставчици е приета липса на извършени доставки и правото на данъчен кредит по издадените от тях фактури е изключено на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 9 от ЗДДС. Упражнявайки съдебния контрол върху РА в пределите по чл. 160, ал. 2 от ДОПК административният съд е изключил допускането на съществени нарушения на процесуални правила; установил е компетентността на участвалите в административното производство органи по приходите, съответствието на РА с изискванията за форма. Фактическите установявания на съда се различават от тези на администрацията заради различната преценка на доказателствените средства от съда и прилагането направилата на разпределение на доказателствената тежест. Така за доставката на кафе от "Екоред" ЕООД към процесуалните тежести на ответника е отнесено установяването на правоизключващия юридически факт по чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗДДС и са формирани правни изводи от липсата на доказателствени източници за него. В същото време е дадена вяра на твърдението на жалбоподателя за ползване на кафето в рамките на дейността му по заснемане на части от филмови продукции, което протича в различни части на денонощието и с голяма натоварване на екипа. Според АССГ услугите предмет на доставките на "ВДФ БИЛД" ЕООД са реално извършени. Изводите на инстанцията по същество са основани на наличието на правна връзка между доставчика и получателя с източник договор от 6.02.2009 г.; удостоверено с приложени към всяка от фактурите протоколи, а и със самите фактури и плащането по тях /по условията на договора/, приемане на работата; наличие на достатъчен брой заети лица и материална база /наети от изпълнителя склад на Околовръстен път и на цех за обработка на дървен материал и оборудването в него в с. Остров, общ. Дяково/ за извършване на услугата. По съжденията на съда не е необходимо конкретно посочване на изработените от изпълнителя декори, като условие за признаване на престацията. Сходни са съображенията на съда и по двете доставки на "Европа Филмс" ООД. Съгласието на страните по договора им от 6.02.2009 г. за предоставяне на услуги от директор на продукция подписването на издадената от изпълнителя фактура да се счита за приемане без възражение на извършените услуги и плащането по тези фактури, както и възможността услугите да се извършат с личния труд на управителя на изпълнителя е в основаната на формираното вътрешно убеждение за реалност на доставката. Решението е правилно в частта за отмяна на РА относно отреченото на "Юнивърсъл Солджър Продакшън" ЕООД право на приспадане на данъчен кредит по доставките на "Екоред" ЕООД и на "ВДФ БИЛД" ЕООД и неправилно в останалата му обжалвана част. Правилно съдът е формирал правите си изводи относно съществуването на правото на приспадане на данъчен кредит по доставката на "Екоред" ЕООД съобразявайки избраното от приходната администрация основание за изключване на правото и правилата на доказателствената тежест. В основното си проявление - това по чл. 118, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ДОПК ревизионният акт е утежняващ административен акт и процесуалното бреме да установи предпоставките за издаването му е за органите по приходите - чл. 170, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. По хипотеза изключването на правото на данъчен кредит по чл. 70, ал. 1 от ЗДДС предполага да са осъществени предпоставките на чл. 69 от ЗДДС за възникването му и да е настъпил друг юридически факт, които е правоизключващ за правото на данъчен кредит. Твърдението в РА за такъв юридически факт е използването на придобитата по облагаемата доставка стока за представителни или развлекателни цели. Липсва информационна следа за такова ползване на процесната стока. От характера на стоката - кафе не може да се направи единствено възможен извод за сочените от касатора цели. Касационният му довод, че с оглед основната дейност на ревизираното лице по заснемане на филмови продукции ползването за тази дейност е немислимо, не е в корелация с основанието по чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, а с това по чл. 70, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДДС. Правилно е протекла правно-логическата дейност на съда по преценката на доказателствата относно доставките на "ВДФ БИЛД" ЕООД. У доставчика са налице квалифицирана работна сила и средства за производство за извършване на спорните услуги. И без да е уговорено в договора от 6.02.2009 г. не съществува пречка приемането на извършената работа да се удостовери в протокол. Недопустимо е да се откаже цененето на протоколите като доказателствен източник заради уговореното като достатъчно приемане на работата с подписването на фактурата от получателя. Тук прави впечатление и непоследователният подход на администрацията при оценката на доказателствата за различните доставчици - по доставките на "Европа Филмс" ЕООД при уговорка за приемане на услугата чрез подписване на фактурата очакването на органите по приходите е за създаване на допълнителни доказателствени средства, а по обсъжданите доставки наличието на такива средства се ползва за разколебаване на убедителността на доказването от ДЗЛ. Протоколите към издадените от "ВДФ БИЛД" ЕООД фактури освен доказателство за извършване на услугата осигуряват и концентрация на престацията, която в договора и фактурите е определена относително общо. Основателен е касационният довод, че за доставките на "Европа Филмс" ООД предметът е формулиран твърде общо и това препятства установяването им с убедителността на пълното доказване. Единствен доказателствен източник и то само за фактура № 7/22.04.2009 г. е подписването и за получател, което според раздел 4, т. 5 от договора между това дружество и ответника по касация се счита за приемане на работата без възражение. Пак по същата разпоредба от договора, обаче, едновременно с подписването на фактурата се подписва и приемо-предавателен протокол. По волята на страните очевидно това е актът, в който се посочва и приема извършеното. Отнесено към предпоставките за правото на приспадане на данъчен кредит горното установяване обуславя извод за заявено от ДЗЛ право единствено с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС без да е получена услугата по сочената в този документ облагаема доставка - чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. В контекста на горното е дължима отмяна на оспореното решение в частта отменяща РА относно отказаното на "Юнивърсъл солджър продакшън" ЕООД право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 4 603.34 лева по издадените от "Европа Филмс" ООД фактури № 7/22.04.2009 г. и № 8/23.04.2009 г. и решаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата срещу тази част на РА. В останалата част решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касатора се следват разноски в размер на 416.20 лева, а на ответника по касация - 2 813.25 лева. Платеното от ответника по касация възнаграждение за адвокат е съответно на правната сложност на спора, поради което възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение